Решение № 4925 от 10.5.2023 г. на ВАС, VI о.

Производството e по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на В. Странджалиева срещу Решение 1981/10.11.2022 г., постановено по адм. дело 490 /2022 г. по описа на Административен съд Пловдив, с което е отхвърлена жалбата й срещу Решение 1040-15-2 от 06.01.2022 г. на директора на Териториално поделение на НОИ Пловдив, в частта, в която е оставено в сила Разпореждане РНП - 2-4-15-01037537 от 09.11.2021 г. на ръководителя на Пенсионно осигуряване при ТП Пловдив на НОИ - Пловдив за събиране на сумата от 33 882,97 лева, от които 24 578,48 лева главница за периода от 01.01.2016 г. до 29.02.2020 г. и лихва в размер на 9 304,49 лева към 09.11.2021 г., както и лихва по чл.113 КСО до окончателното погасяване на задължението. Наведените в жалбата възражения за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели до неправилно приложение на нормите на чл. 82 КСО и чл. 84 КСО и необоснованост на първоинстанционния съдебен акт, са относими към касационните основания по чл. 209, т.3 АПК. Развити са съображения, че в случая производството по чл. 98, ал.2 КСО е следвало да бъде спряно на основание чл. 54 АПК до приключване на производството по преценка на правото на пенсия за инвалидност поради общо заболяване и социална пенсия за инвалидност. Иска се отмяна на първоинстанционното решение и вместо него постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени Решение 1040-15-2 от 06.01.2022 г. на директора на Териториално поделение на НОИ Пловдив, в частта, в която е оставено в сила Разпореждане РНП 2-4-15-01037537 от 09.11.2021 г. на ръководителя на Пенсионно осигуряване при ТП Пловдив на НОИ Пловдив. Ответникът Директор на Териториално поделение на Националния осигурителен институт Пловдив (ТП на НОИ Пловдив), чрез процесуален представител гл. юрисконсулт Г. Вълчанова, в писмен отговор оспорва основателността на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно, поради което иска оставянето му в сила. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че първоинстанционният съд е изяснил обстоятелствата по делото и е направил изводи в съответствие с установената фактическа обстановка и приложимото материално право, което обосновава липсата на касационни основания за отмяна. Върховният административен съд състав на шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна. При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, касационният състав приема от правна страна следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е Решение 1040-15-2 от 06.01.2022 г. на Директора на ТП на НОИ Пловдив, в частта, в която е оставено в сила Разпореждане РНП2-4-15-01037537 от 09.11.2021 г. на Ръководителя на Пенсионно осигуряване при ТП на НОИ - Пловдив за събиране на сумата от 33 882,97 лева, от които 24 578,48 лева главница за периода от 01.01.2016 г. до 29.02.2020 г. и лихва в размер на 9 304,49 лева към 09.11.2021 г., както и лихва по чл.113 КСО до окончателното погасяване на задължението. След анализ на съвкупния доказателствен материал първоинстанционният съд приема за установено, че в резултат на извършената проверка и след получаване по служебен ред на документи от осигурители, при които има данни да е работила оспорващата до отпускане на пенсията, е зачетен осигурителен стаж от втора категория труд 02 г., 02 м., 00 д., от трета категория 15 г., 06 м., 24 д., и общ трудов стаж, превърнат по реда на чл.104 КСО от трета категория 18 г., 03 м., 09 д. Съответно е формиран извод, че В. Странджалиева не е имала право на ЛПОСВ, отпусната с разпореждане [номер], протокол N01154 от 04.10.2012 г., тъй като не са изпълнени условията на § 4, ал.1 ПЗР КСО и към заявлението за отпускане на пенсия са приложени документи с невярно съдържание. Направен е извод, че жалбоподателката е получила недобросъвестно сума за пенсия за осигурителен стаж и възраст, социална пенсия за инвалидност, добавка по чл.84 КСО и добавка по чл.84 КСО за периода от 17.01.2012 г. до 01.012.2013 г. и от 01.12.2013 г. до 29.02.2020 г., която подлежи на възстановяване, поради което ръководителят на ПО е издал Разпореждане РНП 2-4 -15-01037537 от 09.11.2021 г., с което е разпоредено В. Странджалиева да възстанови недобросъвестно получена сума в размер на 61 898,71 лева, от които главница за периода от 17.01.2012 г. до 01.012.2013 г. и от 01.12.2013 г. до 29.02.2020 г. в размер на 40 276,89 лева и законна лихва в размер на 21 621,82 лева. Във връзка с подадената от В. Странджалиева жалба директорът на ТП на НОИ - Пловдив е издал оспореното решение предмет на съдебното производство, като е заличил погасени по давност задължения за периода от 17.01.2012 г. до 31.12.2015 г. в размер на 28 015,74 лева, и е оставил в сила разпореждането от 09.11.2021 г. в останалата част за събиране на сумата от 33 882,97 лева, главница за периода от 01.01.2016 г. до 29.02.2020 г. и лихва към 09.11.2021 г. Първоинстанционният съд приема, че представените в хода на съдебното производство писмени доказателства с молба от 02.03.2022 г. от ответника, с писмо от РС Пловдив от 13.05.2022 г., с писмо от ОДМВР - Пловдив от 20.05.2022 г. не са нови и касаят висящото наказателно производство относно създаването и използването на документи с невярно съдържание. В контекста на изложеното е посочено, че постановените съдебни решения по приключилите адм. дела 2451/2020 г. и 1108/2020 г. по описа на Административен съд - Пловдив са известни на страните и издадените след тях разпореждания на административния орган са последица от тях. Съотнасяйки установената фактическа обстановка към релевантната правна уредба, първоинстанционният съд приема за неоснователно възражението на жалбоподателката, че се касае за добросъвестно получени суми. Обоснован е извод, съобразно който твърдението не се подкрепя от събраните по делото доказателства и се явява изолирано с оглед представените извлечения от пенсионното досие на жалбоподателката, приложени по досъдебно производство 260/2019 г., и заключението на съдебно-графологичната експертиза по адм. дело 1108/2020 г., чрез което е установено, че жалбоподателката е подписала лично подаденото на 17.05.2012 г. заявление за отпускане на ЛПОСВ, а заявлението от 28.12.2015 г. за отпускане на добавка по чл.84 КСО не е подписано. Първоинстанционният съд намира, че както подписването, така и неподписването на заявленията са пряко доказателство за това, че жалбоподателката е била наясно с последиците от заявените искания отпускане и получаване на пенсии, които не се дължат, защото са били придружени от документи с невярно съдържание, а получаването на добавка по чл.84 КСО е недължимо, с оглед на обстоятелството, че направеното искане за отпускането й не изхожда от самата жалбоподателка. В контекста на изложеното, от първоинстанционния съд е формиран решаващ мотив, че противно на заявеното от жалбоподателката, нейната недобросъвестност е безспорно доказана, защото както знанието на факти и обстоятелства, които са пречка за получаване на осигурително плащане, така и декларирането на неверни факти, респективно непредставянето на изискуеми данни представляват по своята същност съзнателно създаване на пречки за административния орган да прецени наличието на основанията, въз основа на които на осигуреното лице се дължи пенсия или добавка. Въз основа на горното, първоинстанционният съд приема, че оспореното решение е законосъобразно, поради което жалбата е отхвърлена като неоснователна и недоказана. Върховният административен съд шесто отделение споделя изводите на първоинстанционния съд и намира постановеното от него решение за валидно, допустимо и правилно. Процесното решение е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. В хода на производството пред Административен съд Пловдив, инстанцията по същество на спора, пред която се установяват юридическите и доказателствени факти от значение за законосъобразността на обжалвания административен акт, са проверени констатациите на административния орган. Първоинстанционният съд събира и цени относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства. При правилно установените факти от съществено значение за решаване на спора е изведен верен правен извод за съответствие на административния акт с материалния закон. Повдигнатият правен спор е относно приложението на нормата на чл. 114, ал. 1 КСО, съгласно която недобросъвестно получените суми за осигурителни плащания се възстановяват от лицата, които са ги получили, заедно с лихвата по чл. 113. Добросъвестността е правна категория, която изисква точно и съвестно отношение и изпълнение на права и задължения в съответствие със законовите норми. В КСО липсва легално определение за понятието "недобросъвестност" при получаване на осигурителни плащания, но съдебната практика го дефинира като получаване на осигурително плащане въпреки знанието на факти и обстоятелства, които представляват пречка за това, както и невярното деклариране на релевантни факти и обстоятелства. (В този смисъл виж решение 4749 от 18.05.2022 г. на ВАС по адм. д. 672/2022 г., VI о., решение 6718/22.05.2018 г. по адм. дело 12933/2017 г. на Върховния административен съд, шесто отделение). По делото е безспорно установено, с влязъл в сила съдебен акт по административно дело 2451/2020 г. по описа на Административен съд гр. Пловдив, че оспорващата Странджалиева няма право на процесната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО. Отпускането от пенсионния орган, на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст по § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО, е станало въз основа на подадено от жалбоподателката заявление за лична пенсия за осигурителен стаж и възраст (вх. МП-32854/17.05.2012 г.), към което същата е приложила документи с невярно съдържание. Независимо, че В. Странджалиева не е отговаряла на материалноправните предпоставки на § 4, ал. 1 от ПЗР от КСО за получаване на лична пенсия по условията § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО, считано от 17.01.2012 г., същата години е получавала дългосрочното парично обезщетение. Неоснователно е възражението, наведено в касационната жалба относно неправилно приложение на нормата на чл.84 КСО, в която е разписано правото на пенсионера на добавка от пенсията или сбора от пенсиите, които е получавал починалият съпруг/съпруга. След като касаторката Странджалиева не е имало право на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на § 4, ал. 1 от ПЗР от КСО, считано от 17.01.2012 г., същата не е имала и право да получава добавка по чл.84 от КСО, считано от 16.01.2016 г. Горният извод следва от приложението на нормата на чл. 84 КСО, съгласно която добавката от пенсията на починал съпруг се отпуска при положение че лицето има качеството пенсионер. Заявлението с вх. 2116-15-259/14.01.2016 г. в ТП на НОИ - Пловдив, въз основа на което на В. Странджалиева е отпусната добавка по чл.84 от КСО от получаваните от съпруга й пенсии, и на което в предходно проведените административни и съдебни производства, се позовава жалбоподателката, не е подписано от лицето. Независимо от наличието на обективни пречки за получаване на добавка по чл.84 от КСО, считано от 16.01.2016 г., жалбоподателката е получавала и това осигурително плащане. Заявяване и получаване на осигурително плащане при липса на материалноправните предпоставки за това и посредством въвеждане на административния орган в заблуждение, безспорно е поведение, което не е съответно на закона и в този смисъл съставлява недобросъвестно поведение. Наведените доводи относно правото на лицето на социалната пенсия за инвалидност и пенсията за инвалидност поради общо заболяване са неотносими към предмета на спора по настоящето дело. Дали с последващ административен акт е отпусната наследствена пенсия на жалбоподателката от пенсиите на починалия и съпруг (в случая с разпореждане 28, прот. 01025/20.01.2022 г., представено по делото като част от административната преписка) е факт, който е предмет на установяване с отделен административен акт и в отделно административно производство. Касае се за преценка направена от пенсионния орган въз основа на направено от лицето волеизявление за отпускане на наследствена пенсия по чл.82 от КСО. Поради изложените причини изплатените суми за добавка по чл.84 от КСО, считано от 16.01.20216 г., не могат да квалифицирани като добросъвестно получени. Необосновано е възражението на касационната жалбоподателка, че процесните суми, разпоредени за възстановяване, са неправилно определени и нямат общо с недоказания стаж, тъй като съставляват лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО и добавка по чл.84 от КСО, отнасящи се за периода от 01.01.2016 г до 29.02.2020 г., ведно с дължимата лихва по чл.113 от КСО. От справка 3 към решение 1040-15-2/06.01.2022 г. за размера на оставащото задължение за периода от 01.01.2016 г. до 29.02.2020г., приложена като доказателство по делото, се установява, че размерът на процесните суми е формиран само и единствено от този вид осигурителни плащания и няма включени други плащания, несвързани с т.нар. недоказан стаж. Неоснователни са релевираните в касационната жалба оплаквания досежно наличието на допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила в първоинстанционното производство. Противно на изложеното от касаторката, първоинстанционният съд е допуснал съдебно счетоводна експертиза. В съдебно заседание, проведено на 28.04.2022 г., съдът е предоставил възможност на пълномощника на жалбоподателката за формулиране на доказателствено искане за допускане на СИЕ. В съдебно заседание, проведено на 13.10.2022 г., с оглед на поставените въпроси и тяхната неотносимост към предмета на спора, първоинстанционният съд е оставил без уважение доказателственото искане на жалбоподателката за допускане на съдебно - счетоводна експертиза. Съгласно чл. 159, ал. 1 от ГПК исканията на страните за допускане на доказателства за факти, които нямат значение за решаване на делото, както и несвоевременните искания за допускане на доказателства се отхвърлят от съда с определение. Предвид изложеното, отказът на съда за допускане на съдебно счетоводна експертиза не съставлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Доколкото процесните суми представляват лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО и добавка по чл.84 от КСО и се отнасят за периода от 01.01.2016 г. до 29.02.2020 г., датата 01.12.2013 г., така както е посочена в касационната жалба, е без значение за настоящето дело. Същественото в случая е дали процесните суми са недобросъвестно получени от г-жа Странджалиева, а не дали същата има право и/или е имала право и на някакъв друг вид осигурително плащане. В този смисъл, с отказът на съда да назначи съдебна експертиза, не е оставен без отговор въпрос, който е релевантен за делото. Възражението, че оспореното разпореждане е преждевременно издадено, е неоснователно. Разпореждане РНП-2-4-15-01037537/09.11.2021 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ - Пловдив е издадено след влизане в сила на разпореждане [номер] Протокол 2140-15-491/24.07.2020 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ - Пловдив, в частта му по т. 1, с която се отменят разпореждане [номер] протокол N01154/04.10.2012г. и всички последващи го. Наличието на друг вид пенсионни права не е пречка за издаване на разпореждане по чл. 114, ал. 1 КСО. Не е налице и неизпълнение на съдебни решения. В касационната жалба дори не се сочи кои конкретно съдебни решения касационният жалбоподател счита, че не са изпълнени от административния орган. Обосновани са възраженията на ответника по касация, че ако това са съдебните решения, постановени по административно дело 2451/2020 г. и по административно дело 1108/2020 г., и двете по описа на Административен съд - Пловдив, то видно от съдебните актове, липсва диспозитив задължаващ административния орган да предприема действия в изпълнение указания на съда. Неоснователни са доводите относно необоснованост на първоинстанционния съдебен акт. При спазване на съдопроизводственото правило на чл. 172а, ал. 2 АПК първоинстанционният съд е изложил мотиви, в които е посочил становищата на страните, фактите по делото и правните си изводи. Извършил е самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства и доводите на страните, а изводите относно фактите от обективната действителност не са опорочени от допуснати от съда грешки при формиране на вътрешното му убеждение в ненормирани от закона насоки или в отклонение от правилата на формалната и правна логика. Предвид изложеното Върховният административен съд състав на шесто отделение намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора и своевременно направеното искане за присъждане на разноски от страна на ответника, на основание чл. 143, ал. 3 от АПК, във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК в съответствие с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, В. Странджалиева следва да бъде осъдена да заплати на ТП на НОИ Пловдив разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение за осъщественото процесуално представителство пред касационната инстанция, в размер на 100 лева (сто лева). Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1- во, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд състав на шесто отделение,