Решение № 4098 от 3.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7142/2016 г.

Решение № 4098 от 3.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7142/2016 г., VII о., докладчик съдията Мирослава Керимова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на "Булсервиз" ООД, ЕИК *********, срещу решение № 2238/4.04.2016 г. на Административен съд С. град по адм. д. № 11647/2015 г., с което съдът е отхвърлил жалбата му срещу решение № 206/10.08.2015 г. на председателя на Патентно ведомство, с което се заличава регистрацията на дизайн 2 от промишлен дизайн рег. № 7823 "Стоманобетонни колове за овощни градини и лозя" с притежател "Булсервиз" ООД. Въвежда касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК - неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Ответникът по касационната жалба, Председателят на Патентно ведомство, оспорва същата като неоснователна. Ответникът, "Шанс - 92" ЕООД, представя подробни писмени съображения за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Касационната жалба е допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес, срещу съдебен акт по чл. 208 АПК. Производството пред Административен съд С. град е образувано по жалба на "Булсервиз" ООД, ЕИК ********* срещу решение № 206/10.08.2015 г. на председателя на Патентно ведомство, с което се заличава регистрацията на дизайн 2 от промишлен дизайн рег. № 7823 "Стоманобетонни колове за овощни градини и лозя" с притежател "Булсервиз". За да отхвърли същата, съдът е приел, че обжалваното решение на Председателя на Патентно ведомство е постановено от компетентен орган, във валидна писмена форма, при спазване на процедурата по издаването му и правилно приложение на материалния закон. Решението е валидно и допустимо, а по същество - правилно. Касаторът не въвежда твърдения за допуснати съществени процесуални нарушения. Досежно правилното приложение на материалния закон и обосноваността на съдебния акт: Спорът между страните пред първоинстанционния съд касае законосъобразността на заличаване на регистрация на дизайн 2 от промишлен дизайн рег. № 7823 "Стоманобетонни колове за овощни градини и лозя" с притежател "Булсервиз" ООД поради това, че същата е извършена в нарушение на изискванията на чл. 11, ал. 1 от Закона за промишления дизайн - липса на новост и оригиналност по смисъла на чл. 12 и чл. 13 от същия закон. Пред касационната инстанция не се оспорват изводите на първоинстанционния съд относно компетентността на органа, издал обжалваното решение, валидността на формата му и провеждане на процедурата по издаването му в съответствие с разпоредбите на закона. Накратко, производството пред Патентно ведомство е образувано по искане на "Шанс - 92" ЕООД за заличаване на регистрацията на дизайн 2 от промишлен дизайн рег. № 7823 "Стоманобетонни колове за овощни градини и лозя" с притежател "Булсервиз" ООД. Искането е с правно основание чл. 29, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 11, ал. 1 от Закона за промишления дизайн с твърдения, че така регистрираният дизайн не е нов и оригинален. След анализ на събраните в хода на производството доказателства и възраженията на страните, зам. председателят на Патентно ведомство при условията на заместване по силата на Заповед № 391/5.08.2015 г. на председетеля на ПВ се произнася с решение № 206/10.08.2015 г., с което постановява заличаване на регистрацията. Изводът на органа се базира на детайлен анализ на събраните в хода на производството доказателства в няколко насоки: 1. Досежно допустимостта и относимостта на представените доказателствени средства, както и тяхната годност да бъдат ползвани за сравнителен анализ на изображението с оглед необходимостта да съдържат информация за датата и начина, по който известният дизай е разгласен и чрез това е станал общодостъпен. 2. Досежно кретирия новост на регистрирания дизайн; 3. Досежно критерия оригиналност на регистрирания дизайн. Касационната инстанция споделя изводите на първоинстанционния съд, базирани и на изслушаната по делото експертиза досежно правилното приложение на материалния закон от административния орган. Въз основа на комплексен анализ на доказателствата, АССГ обосновано е мотивирал, че към датата на заявяване на дизайн рег. № 7823-2 са били общодостъпни /чрез производство, публикации в специализирани каталози и сайтове, и чрез продажба/ по-ранни дизайни, които са идентични по смисъла на чл. 12, ал. 2 ЗПД на процесния дизайн, което обуславя извод, че той не е нов. Цялостното впечатление, което създават по-ранните дизайни у информирания потребител не се различава от цялостното впечатление, което създава процесния дизайн, което обуславя извод, че той не е бил оригинален. Тъй като процесният дизайн е бил регистриран в противоречие с изискванията на чл. 11, ал. 1 ЗПД, налице са основания за неговото заличаване. АССГ правилно е приложил материалния закон, като съдебният му акт не страда от порока необоснованост. По изложените от касатора възражения: Касационната инстанция не споделя възражението на "Булсервиз" ООД, че като е обосновал изводи за липса на оригиналност и новост на процесния дизайн първоинстанционният съд не е взел предвид особеностите на процесния дизайн свързани с формата на сечението на кола, мозаечния рисунък и липсата на следа от арматура върху челото на кола. Напротив, изводите на съда са съобразени с тези особености на процесния дизайн, но обосновано и въз основа на изслушаната по делото експертиза съдът е приел, че тези различия не са съществени и не създават различно цялостно впечатление. Както правилно посочва съда, дизайнът е видимият външен вид на продукта, определен от особеностите на форма, линии, рисунък, орнаменти, цветово съчетание или комбинация между тях. В случая обаче, видимият външен вид на продукта на жалбоподателя не се различава съществено от видимия външен вид на противопоставимите продукти. При създаването на стоманобетонови колове дизайнерите не разполагат с много голяма свобода. При все това обаче, правилен е изводът на АССГ, че процесният дизайн не може да се приеме за оригинален с увеличаване на заоблеността на два от ъглите на стоманобетоновия кол и малко по-големия наклон от горната към долната основи, тъй като това не създава цялостно различно впечатление при съпоставка с вече известни дизайни на стоманобетонови колове. Това е така, тъй като при дизайните от значение е не толкова конкретната геометрична форма и размера на продукта или част от него, а цялостното впечатление, което той създава. В тази насока безспорно процесният дизайн се възприема като силно източен изправен паралелепипед със заоблени надлъжни ръбове и минимална разлика в размерите на двете успоредни страни на основата, която не оказва съществено влияние върху възприятието на дизайна. Досежно възраженията за използваните при сравнителния анализ доказателства: Касаторът прави възражение, че неправилно "продуктовите каталози" са ценени като доказателства по спора, тъй като същите нямали достоверна дата. В тази насока съставът на ВАС посочва като правилен извода на първоинстанционния съд досежно относимостта към спора само на доказателства, които са с дата преди датата на подаване на заявката за регистриране на процесния дизайн - 20.11.2012 г. Неоснователността на това възражение се базира на няколко факта: На първо място каталозите са датирани чрез поставяне на дата на издаване. На следващо място - онлайн версията на каталога на Valente е качена през 2011 г. на ISSUU, като датата на качване /4.04.2011 г./ е отбелязана от автоматичния брояч на платформата и потвърдена с нотариално заверена декларация. Касаторът прави възражение, че неправилно "публикациите в каталози" и "продажбите между търговци на стоки" се приемат като способи за разгласяване на дизайна, които го правят общодостъпен. В тази насока касационната инстанция приема, че разгласяването на промишлен дизайн може да бъде резултат от различни дейности на търговеца - производство, публикации в специализирани каталози и сайтове, продажба и пр. Единият от тези способи е стоките да са били предложени за продажба в разпространени каталози /решение по дело № R1401/2006-3/, "Ornamentation", от 22.10.2007 г., т. 25/. Други способи са: - стоките да са внесени от трета държава в Европейския съюз /Решение по дело № Т-68/10 от 14.06.2011 г., т. 31-32 "Watch attached to a lanyard"; или да са били предмет на покупка между два европейски оператора /Решение по дело Т-405/08, "Bottle", от 9.03.2012 г., т. 30-45/. Съдът приема възражението на дружеството "Шанс - 92" ЕООД, че каталози, които са били достъпни само за специализирани среди също могат да са валидно доказателство, стига тези специализирани среди да спадат към релевантния кръг потребители, спрямо които се преценява налице ли е разкриване на дизайна /както е в настоящия случай/. На следващо място, доказателствата по спора се преценяват в тяхната съвкупност. В тази насока, разгласяването на дизайна в случая не се доказва единствено чрез "предлагане за продажба" чрез включването му в каталози, които са обявени в публичното пространство, но и чрез реално производтво и продажба на стоките. Касационната инстанция не споделя възражението на касатора досежно неоснователното ценене на фактурите като доказателства по спора. Същите установяват факта на разгласяване на противопоставените дизайни в съвкупност с останалите доказателства по спора - декларации, писма, каталози. От една страна, правилен е изводът на ответника, че подписът не е задължителен реквизит на фактурите, а от друга, данните, които се установяват чрез тях са потвърдени чрез писма и декларации от страните и трети лица. Фактурите съдържат артикулен номер на продукта, който следва да се отнесе към номера в каталога и оттам към посочена скица на напречно сечение на кола в каталога. Неоснователно е и възражението на касатора досежно липсата на доказателствена стойност на представени разпечатки на резултати от търсене в Google по изображения, публикувани преди 1.11.2011 г. Съставът на ВАС споделя възражението на ответника, че механизмът, по който се извършва търсенето по изображение в Google позволява да се определи надлежно датата, на която изображението е било качено. Това е така, тъй като за всяко публикувано в интернет изображение Google автоматично запазва копие в умален размер /каширана версия/, заедно с автоматично генерираната дата на публикуването. В тази насока представените резултати от търсенето се извличат от собствената на Google база данни, което е различно от последващото пренасочване към съответната страница, в която е публикувано изображението. Неоснователно е и възражението на касатора досежно заинтересоваността на Италианския производител на стоманобетонови колове Валенте. Възражението е неоснователно и не се базира на събрани доказателства по спора. Горното обосновава извод за неоснователност на касационната жалба. Обжалваното съдебно решение на АССГ като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора на ответниците се дължат направените за тази инстанция разноски както следва: - Н. П. ведомство - 100 лв. юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 144 АПК, във връзка с чл. 37 ЗПП, във вр. с чл. 24 от Наредбата на заплащането на правна помощ; - на "Шанс - 92" ЕООД - 1000 лв, заплатено адвокатско възнаграждение, съответстващо на фактическата и правна сложност на спора. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК настоящият състав на седмо отделение на ВАС