Решение № 10705 от 21.10.2021 г. на ВАС по адм. д. № 4935/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Профилактика, рехабилитация и отдих (ПРО) ЕАД, гр. София, представлявано от прокуриста Х. Рангелов, подадена чрез юрк. Тодоров против решение 244 от 15.02.2021 г. по адм. дело 2429/2020 г. на Административен съд Бургас, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против отказ, обективиран в уведомление 17-275/22.10.2020 г. на началника на Службата по геодезия, картография и кадастър (СГКК) Бургас, за изменение на кадастралния регистър на недвижимите имоти (КРНИ) на гр. Приморско, изразяващо се във вписване на ПРО ЕАД, гр. София като собственик на поземлен имот с идентификатор 58356.503.326 по КККР на гр. Приморско, заедно с вписания в КР като собственик община Приморско. Жалбоподателят поддържа, че решението на първоинстанционния съд е постановено в противоречие с материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано, като излага съображения в този смисъл. Моли решението да бъде отменено и да се постанови нов съдебен акт по същество, с който отказът на административния орган да бъде отменен. Претендира присъждане на направените разноски пред двете съдебни инстанции. Ответникът началникът на СГКК - Бургас не изразява становище по касационната жалба. Ответникът община Приморско също не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид касационните основания посочени в жалбата и данните по делото настоящият състав на Върховния административен съд, второ отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Оспореното решение на Административен съд Бургас е постановено в съответствие с материалния закон и се обосновава от събраните доказателства. Първоинстанционният съд правилно приема, че не са налице основания за вписване на ПРО ЕАД, гр. София като собственик на имот с идентификатор 58356.503.326, наред с вписания в КР като собственик община Приморско - ответник в настоящото производство и отказът на началника на СГКК - Бургас е в съответствие с материалноправните разпоредби. По делото е установено, че административното производство е образувано по заявление с вх. 01-134938/16.03.2020 г., подадено от ПРО ЕАД, гр. София, за извършване на изменение в кадастралния регистър на недвижимите имоти (КРНИ) на гр. Приморско, изразяващо се в промяна на данните за собствеността на ПИ с идентификатор 58356.503.326 по КККР на гр. Приморско, като заявителят бъде вписан като собственик на поземления имот, заедно с вписания като собственик в КР община Приморско. Заявителят се позовава на съдебно решение V 139/02.02.2018 г., постановено по гр. дело 937/2016 г. по описа на Окръжен съд Бургас, влязло в сила на 28.05.2019 г., с което е признато за установено, че ищецът ПРО ЕАД е собственик на терен с площ от 40329 кв.м. при посочени в АДС 1327/16.11.1994 г. граници, в който попада и реална част от 7205 кв. м. от ПИ с идентификатор 58356.503.326 по КККР на гр. Приморско. До този момент в КРНИ като собственик на ПИ с идентификатор 58356.503.326 по КККР на гр. Приморско, одобрена през 2008 г., въз основа на акт за общинска собственост 80, том III, рег. 1041, дело 360 от 25.09.2001 г., издаден от Районен съд Царево, е записана община Приморско- заинтересованата страна пред първата съдебна инстанция и ответник в настоящото производство. Като се съобразява с посочените обстоятелства, началникът на СГКК Бургас приема, че влязлото в сила съдебно решение има сила само за страните (ПРО ЕАД и Булгарконтрола" ЕООД) и не обвързва община Приморско, вписана като собственик в КРНИ на имота. След като констатира, че заявителят не представя други документи, установяващи собствеността, органът стига до извод, че е налице спор за материално право и вписване в кадастралния регистър не следва да се извършва. Това действие на органа а предмет на оспорване в производството пред Административен съд- Бургас. При тези факти първоинстанционният съд правилно приема, че отказът на административния орган да измени КРНИ чрез вписване на касатора ПРО ЕАД, гр. София като собственик на ПИ с идентификатор 58356.503.326 по КККР на гр. Приморско, наред с община Приморско, вече вписана в регистъра като собственик на същия имот, е в съответствие с материалния закон. Процедурата по чл. 53, ал. 1 ЗКИР е дейност на администрацията по поддържане на КРНИ в актуално състояние и намира приложение при възникване на нови или промяна на подлежащите на вписване данни, отпадане на основанието за извършеното записване или констатиране на несъответствие между данните в регистъра и източника, удостоверяващ данните, като при наличие на документи, удостоверяващи дублиране на носителите на право на собственост, съответно на друго вещно право, за един и същ имот в кадастралния регистър на недвижимите имоти се записват данните за всички лица и документи (чл. 53, ал. 2 ЗКИР). В случая административният съд правилно приема, че предпоставките за изменение на КРНИ не са налице, тъй като липсват данни за промяна на данните за собствеността по отношение на имот с идентификатор 58356.503.326 по КК на гр. Приморско, настъпили след одобряване на КККР през 2008 г., както и за дублиране на носителите на правото на собственост. Правилно е преценено, че изискванията на чл. 53, ал. 2 ЗКИР не са изпълнени, тъй като разпоредбата предполага пълна идентичност (по вид, площ и граници) между имотите, описани в конкуриращите се титули за собственост. В настоящата хипотеза такава идентичност не е установена, тъй като съдебното решение, на което жалбоподателят ПРО ЕАД се позовава, не легитимира дружеството като собственик на целия ПИ с идентификатор 58356.503.326 по КК на гр. Приморско в границите и площта, посочени в акта за общинска собственост и отразени в КК. Както първоинстанционният съд законосъобразно отбелязва, наличието на частична идентичност между имота, описан като реална част от 7205 кв.м. от ПИ с идентификатор 58356.503.326 по КК на гр. Приморско в цитирания по-горе съдебен акт и ПИ с идентификатор 58356.503.326 по КК на гр. Приморско, обективира спор за материално право по смисъла на §1, т. 16 от Наредба РД-02-20-5/ 15.12.2016 г. за съдържанието и поддържането на КККР, до чието разрешаване исканата промяна в КРНИ не може да се извърши. Ето защо като достига до заключение в този смисъл и отхвърля жалбата против отказа на началника на СГКК- Бургас да измени КРНИ на гр. Приморско, като впише ПРО ЕАД като собственик на ПИ с идентификатор 58356.503.326 по КК на гр. Приморско, съставът на Административен съд- Бургас постановява решение в съответствие с материалния закон. Касационният довод за допуснати съществени нарушения на съдпроизводствените правила също е неоснователен. Първоинстанционният съдебен състав обсъжда всички доводи на страните и в съответствие с разпоредбата на чл. 168, ал. 1 АПК проверява законосъобразността на постановения административен акт на посочените в чл. 146 АПК основания. Тежестта на доказване в процеса е разпределена съгласно изискванията на чл. 170 АПК, като в съответствие с чл. 171, ал. 5 АПК на страните са дадени указания за обстоятелствата, за които следва да представят доказателства в закрито заседание и в проведеното на 13.01.2021 г. открито съдебно заседание, в което процесуалният представител на жалбоподателя изрично заявява, че няма доказателствени искания. Съдебното решение е постановено след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и е със съдържането по чл. 172а АПК, като изводите на съдебния състав за законосъобразност на оспорения административен акт са мотивиран с конкретни съображения. Ето защо доводите на касатора, че решението е постановено при липса на мотиви и в нарушение на изискванията на чл. 171, ал. 5 АПК са неоснователни. Поради всичко изложено настоящата инстанция приема, че решението на Административен съд Бургас е постановено в съответствие с материални закон, обосновава се от доказателствата и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Не са установени посочените от касатора основания за неговата отмяна, поради което съдебният акт следва да бъде оставен в сила. По тези съображения Върховният административен съд, второ отделение,