Решение № 347 от 6.10.2015 г. на ВКС по н. д. № 922/2015 г.

Решение № 347 от 6.10.2015 г. на ВКС по н. д. № 922/2015 г., II н. о., НК, докладчик председателят Татяна Кънчева Производството е образувано по искане на осъдения С. Н. К. за възобновяване на нохд № 11949/2012 г. на Софийския районен съд, 97-ми състав на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК. Развити са съображения, че обвинението не е доказано по несъмнен и категоричен начин. Оспорва се достоверността на показанията на пострадалата, които според защитата са нелогични, изпълнени с фантазии и вътрешно противоречиви. Изразява се съмнение в показанията и на св. М., който много удобно за пострадалата подкрепял нейната версия на случилото се и който не е могъл да възприеме предаването на златните накити поради метеорологичните условия на инкриминираната дата. Конкретно искане за процесуалното развитие на делото след неговото възобновяване не е направено. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура мотивира становище, че искането на осъдения е неоснователно. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на материалите по делото, установи следното: С присъда от 25.06.2014 г. по нохд № 11949/12 г. Софийският районен съд признал подсъдимия С. К. за виновен в това, че на 10.12.2011 г., при условията на повторност в немаловажен случай, с цел да набави за себе си имотна облага възбудил заблуждение у Я. Ж. Т. и с това й причинил имотна вреда в размер на 2155.50 лв., поради което и на основание чл. 210, ал. 1, т. 4, вр. чл. 209, ал. 1, вр. чл. 28, ал. 1 от НК го осъдил на една година лишаване от свобода. На осн. чл. 68, ал. 1 от НК привел в изпълнение наказанието лишаване от свобода за срок от шест месеца, наложено по нохд № 8611/2011 г. Осъдил подсъдимия да заплати на Я. Т. сумата от 2100 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди. С решение № 383/01.04.2015 г. по внохд № 511/15 г. Софийският градски съд потвърдил изцяло присъдата. Искането на осъдения е подадено в шестмесечния срок от влизане в сила на присъдата, поради което е процесуално допустимо. Разгледано по същество е неоснователно. Преди да се произнесе по същество касационният състав обръща внимание, че в случаите, когато присъдата е проверена от окръжния съд като въззивна инстанция и е потвърдена или изменена с решение на тази инстанция, то на проверка по реда на възобновяването подлежи въззивният съдебен акт, а не първоинстанционната присъда. Това произтича от разпоредбата на чл. 419, ал. 1 от НПК, която сочи като подлежащи на възобновяване влезлите в сила присъди и решения. Затова касационният състав дължи проверка за законосъобразност на решението на СГС. Искането за възобновяване е мотивирано с доводи, които са почти идентични по съдържание с изложените във въззивната жалба. Въззивната и касационната проверка на съдебните актове обаче имат различен обхват, очертан съответно в чл. 314 и чл. 347 от НПК, като ВКС се произнася само по наведените касационни основания. Пред въззивния съд защитата е атакувала обосноваността на присъдата, но същите доводи до голяма степен са неотносими към касационната проверка, защото касационната инстанция няма правомощия да следи за обосноваността на фактическите изводи, а единствено дали те са изведени при спазване на процесуалните изисквания за обективно, всестранно и пълно изследване на доказателствената съвкупност. Върховният касационен съд намира, че СГС не е допуснал процесуални нарушения по смисъла на чл. 13 и чл. 14 от НПК. Съдът е изпълнил в пълнота задълженията си по цялостна проверка на присъдата, като е проверил отново събраните доказателства, анализирал е същите и е мотивирал убедително защо възприема като правилно изяснена фактическата обстановка. Особено внимание съдът е отделил на показанията на св. Т., доколкото тя е не само очевидец на събитията, но и пострадала от деянието. След като е установил, че показанията й са последователни и подробни, без вътрешни противоречия и логически несъответствия, а също така са подкрепени от тези на св. М., който също е очевидец на предаването на златните предмети и който категорично е разпознал подсъдимия / видно от протокола за разпознаване на лица и предмети/, съдът е мотивирал извода си за достоверност на свидетелските показания и е отказал да даде кредит на доверие на обясненията на подсъдимия. Изложените на л. 3 и л. 4 от мотивите съображения са подробни и убедителни, като съдържат отговор и на направените от защитата възражения. Съдебният акт покрива изискванията на чл. 339, ал. 2 от НПК и дава ясен ориентир за начина на формиране на вътрешното убеждение на съда относно фактите по престъплението и авторството на осъдения К. Липсват основанията по чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК за възобновяване на наказателното производство. Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение