Решение № 6247 от 12.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10765/2013 г.

Решение № 6247 от 12.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10765/2013 г., V о., докладчик съдията Виолета Главинова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Иво Атанасов Пенев от гр. София, чрез пълномощника адв. Гълъбова, срещу решение № 3533/23.05.2013 г. по адм. дело № 10540/2012 г. по описа на Административен съд - София град / АССГ/, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата му срещу заповед № з-12159/24.09.2012 г. на директора на Столична дирекция на вътрешните работи /СДВР/ - МВР за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение. По подробно развити в жалбата оплаквания се твърди, че атакуваното решение е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон. По - конкретно жалбоподателят оспорва, че наказанието му е наложено след изтичането на сроковете по чл. 225, ал. 1 от ЗМВР, а също и че не е налице нарушение по смисъла на чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР. Иска присъждане на направените по делото разноски. Ответникът по делото - директорът на СДВР - МВР, чрез процесуален представител юрк. Панайотова оспорва жалбата като неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение, като обсъди данните по делото и доводите на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество е неоснователна. С посоченото решение Административен съд София - град е отхвърлил жалбата на Иво Атанасов Пенев срещу заповед № з-12159/24.09.2012 г. на директора на СДВР, с която поради налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" е прекратено служебното му правоотношение за длъжност старши полицай в "Охрана на вододайни зони и съоражения" на група "Охрана на обекти в Софийска вода" към отдел "Охранителна полиция" при СДВР, категория "Е" - I степен. За да постанови този резултат АССГ е приел, че обжалваната заповед е издадена в изискуемата от закона форма, от компетентен орган в рамките на правомощията му и при спазване на административнопроизводствените правила. В мотивите към атакувания съдебен акт са развити съображения, че оспорената заповед е издадена при правилно приложение и тълкуване на материалния закон. Съдът е заключил, че установената фактическа обстановка се подкрепя от събраните в хода на дисциплинарното производство писмени доказателства, а също, че оспорената заповед съдържа подробни мотиви и изводът за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" на Пенев е обоснован при съвкупна преценка на доказателствата, събрани в хода на дисциплинарното производство. Обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон. Първоинстанционният съд е направил извод, че за да наложи на касатора дисциплинарно наказание "уволнение", директорът на СДВР обосновано е приел, че на 8.06.2012 г., около 17.50 часа Иво Пенев, управлявайки лек автомобил марка "Пежо - 106" с рег. № СО 4321 АН, след употребата на алкохол ( установено с Алкотест Дрегер с резултат 2,75 промила алкохол в издишания въздух) е реализирал пътно-транспортно произшествие на пътя от к. к. Мальовица в посока с. Говедарци, в местността "Надарица", за което му е съставен АУАН с рег. № 1487/8.06.2012 г. от контролните органи на РУП - Самоков при ОДМВР - София. На касационния жалбоподател е бил издаден талон за медицинско изследване, откаран е със специализиран автомобил в Спешна помощ, но той е отказал да му бъде взета кръвна проба. Деянието е станало достояние на служители на РУП - Самоков при ОДМВР - София, посетили произшествието, на медицинските служители на МБАЛ - Самоков, където Пенев е бил откаран за лечение и изпробван за алкохол, както и на дежурен следовател от Окръжен следствен отдел при Софийска окръжна прокуратура, което от своя страна се е отразило негативно на авторитета на СДВР и на институцията МВР. Отхвърляйки оспорването на касатора, в мотивите си първоинстанционният съд е приел, че деянието е несъвместимо с етичните правила за поведение на служителите в МВР, регламентирани в т. 8 и т. 17 буква "а" от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, утвърден с МЗ рег. № Iз-2013/08.11.2006 г., изменен и допълнен със заповед с рег. № Iз- 453/22.02.2011 г., с който полицай Пенев е запознат. Направеният извод от съда, че директорът на СДВР законосъобразно е издал оспорваната заповед след надлежно установяване в дисциплинарното производство на виновно извършени нарушения от служителя на Етичния кодекс, с който полицай Пенев е запознат е правилен. Настоящата инстанция споделя тезата на първоинстанционния съд, че заповедта е издадена в съответствие с материалноправните норми на чл. 227, ал. 1, т. 10 от Закона за Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/. Установените в хода на проведеното дисциплинарно производство действия на касатора непосредствено нарушават принципите на които се основава дейността на МВР, регламентирани в разпоредбата на чл. 4, т. 1 от ЗМВР. По несъмнен начин се доказва, че поведението на Пенев е несъвместимо с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващо престижа на службата, което едновременно с това е и тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР, вр. с чл. 230, ал. 2, т. 4 от Правилника за приложението на Закона за Министерството на вътрешните работи /ППЗМВР/. Неоснователен е доводът изтъкнат от касационния жалбоподател в жалбата, че наложеното дисциплинарно наказание е несъразмерно тежко и не отговаря по вид и размер на извършеното от него нарушение. Настоящият съдебен състав счита, че безспорно установеното извършено деяние е достатъчно да ангажира дисциплинарната отговорност на служителя. Нормите на чл. 227, ал. 1, т. 7, 8 и 10, вр. чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР определят вида и императивно точно да ангажира дисциплинарната отговорност на служителя. Нормите на чл. 227, ал. 1, т. 7, 8 и 10, вр. чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР определят вида и императивно разпореждат, че посочените нарушения на служебната дисциплина са тежки и за тях се налага дисциплинарно наказание "уволнение". В този смисъл наложеното дисциплинарно наказание отговаря на тежестта на нарушението и настъпилите от него последици и обстоятелства при които е извършено. Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател, че не е спазен двумесечния срок за налагане на дисциплинарното наказание по чл. 225, ал. 1 от ЗМВР. Правилен е извода на съда, че в конкретния случай е приложима разпоредбата на чл. 225, ал. 4 от ЗМВР, тъй като се касае и за престъпление, двумесечният срок за налагане на дисциплинарното наказание тече от влизането в сила на присъдата, а в конкретния случай от влизане в сила на постановлението за прекратяване на досъдебното производство на РП - Самоков. Правилно е прието също така от решаващия съд, че постановлението за прекратяване на воденото досъдебно производство е ирелевантно за дисциплинарната отговорност, тъй като направените с него изводи не са обвързващи за дисциплинарно наказващия орган - директора на СДВР. Разпоредбата на чл. 224, ал. 3 от ЗМВР изрично предвижда носене на дисциплинарна отговорност, независимо, че деянията могат да са основание и за носене и на друг вид отговорност. Като е приложил правилно материалния закон, съобразно релевантните за спорното право юридически факти, Административен съд - София град е постановил правилно решение. Не са налице твърдяните в касационната жалба отменителни основания, с оглед на което настоящият съдебен състав счита, че касационната жалба е неоснователна, а обжалваното решение - правилно и следва да бъде оставено в сила. Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение,