Решение № 6570 от 4.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4012/2015 г.

Решение № 6570 от 4.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4012/2015 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 ДОПК вр. с чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационнa жалбa от директора Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. Бургас против Решение № 309 от 17.02.2015 г. постановено по адм. дело № 1402/2014 г. по описа на Административен съд град - Бургас. Касаторът твърди, че решението е неправилно. Релевирани са касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК - неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Моли за отмяна на съдебното решение и за присъждане на съдебни разноски. Ответникът Димитър Георгиев Вангелов взема становище за неоснователност на жалбата. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на второ отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в законния срок, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение е отменен РА № 021302808/27.03.2014 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Бургас, в частта, в която е потвърден с Решение № 176/16.06.2014 г. на директора на Дирекция на "ОДОП" - Бургас, относно определените с него задължения за данъчен период 1.01.2009 г. - 31.08.2011 г. на основание чл. 19, ал. 1 ДОПК в размер общо на 948 803,34 лв. За да уважи жалбата, първоинстанционният съд е приел, че не са установени предпоставките за възникване на фактическия състав за реализиране на отговорността, поради което изводите на органа по приходите, че е налице основание за реализиране отговорност по чл. 19, ал. 1, пр. 1 ДОПК са незаконосъобразни. Съдът е дефинирал предпоставките за осъществяване на отговорността за увреждащата фиска деятелност на управителя на задълженото за публични вземания лице. Приел е, че не е доказано извършването на вредоносната дейност от Вангелов чрез укриване на факти или обстоятелства от орган по приходите, както и причинна връзка на такова поведение с вредоносния резултат - препятстваната възможност да се съберат данъците. Решението е валидно, допустимо и правилно. С разпоредбата на чл. 19 ДОПК е създаден особен случай на лична имуществена отговорност на лицата, управляващи задължени за данъци или осигурителни вноски субекти - задължени лица по чл. 14, т. 1 и 2 ДОПК. Предвидени са няколко хипотези, при които възниква отговорността. Предмет на касационна проверка в настоящия случай е наличието или липсата на предпоставките по чл. 19, ал. 1 ДОПК. Кумулативно необходимите предпоставки за това са: 1/ лицето да има качеството на чл. на орган на управление или управител на задължено лице по чл. 14, т. 1 и 2 ДОПК, към момента за който са установени публичните задължения за последното, 2/ да е налице поведение на това лице, изразяващо се в укриване на факти и обстоятелства, които по закон е бил длъжен да обяви пред органа по приходите или публичния изпълнител, 3/ причинно-следствена връзка между поведението и невъзможността за събиране на задължения за данъци или задължителни осигурителни вноски /ЗОВ/, 4/ невъзможност за събиране на публични вземания - данъци и ЗОВ. Отговорността е ограничена до размера на несъбраното задължение. Не е спорно и е установено по делото, че РЛ е било управител на "Авлига 2002" ЕООД в периода на възникване на задължения на дружеството за данъци, установени с влязъл в сила ревизионен акт. Спорно е дали управителят е отговорен за тези задължения, на осн. чл. 19, ал. 1 ДОПК, относно наличието на предпоставките по т. 2, 3 и 4, посочени по-горе в настоящото решение. Съдът правилно е разпределил доказателствената тежест като е приел, че задължение на приходните органи е да докажат всички елементи на правопораждащия фактически състав като основание за реализиране на отговорността по чл. 19, ал. 1 ДОПК. Правилно е прието, че спрямо действията на управителя като РЛ е непротивопоставимо установеното с РА на дружеството, досежно извършените действия от последното. Управителят в личното си качество не е бил самостоятелна страна в проведеното спрямо дружеството ревизионно производство, при което е без значение дали го е представлявал или не в това производство, освен това са различни фактическите състави, обуславящи в единия случай отговорността на дружеството, а в другия - тази на управителя му. Издадените ревизионни актове спрямо дружеството имат доказателствено значение единствено и само досежно наличието и размера на установените задължения за данъци или ЗОВ спрямо дружеството и периода, за който са установени тези задължения. Съдът обосновано и законосъобразно е приел, че с представянето на РА на дружеството и черпене на доводи единствено въз основа на отразеното в него, не е доказано при условията на пълно доказване наличието на поведение на РЛ, изразяващо се в укриване на факти и обстоятелства, които по закон е бил длъжен да обяви пред органа по приходите. Предвид процесуалната пасивност на органа по приходите, както във фазата на административното, така и във фазата на съдебното обжалване, съдът правилно е приел за ненастъпили недоказаните факти от описания фактически състав. Твърденията на приходните органи във връзка с позоваването им на РА на дружеството е, че управителят като представител на дружеството е бил длъжен да подаде СД по ЗДДС, в която вярно да отрази извършените и получени облагаеми доставки за съответните периоди. Правилно решаващият съд приема, че разликата между декларираното по надлежния ред и действително установеното при ревизията на "Авлига 2002" ЕООД ще представлява укриване по смисъла на чл. 19, ал. 1 ДОПК само ако е умишлено, т.е. ако субектът на укриването /управителят/ е съзнавал смисъла и значението на бездействието си, предвиждал е неговите последици и е искал или допускал настъпването им. За тази субективна страна приходната администрация не е представила доказателства. Събраните такива за прехвърляне след извършена проверка в търговския обект, стопанисван от дружеството, на собствеността върху притежаваните от Вангелов дялове от капитала му, не доказват субективната страна на деянието. Липсва един от елементите на обсъждания фактически състав, което е достатъчно да обоснове незаконосъобразност на ревизионния акт. Решението на АС - Бургас е обосновано и законосъобразно и в частта на изложените мотиви относно приетата недоказаност на останалите две предпоставки от ФС на чл. 19, ал. 1 ДОПК. Липсват доказателства, както за причинна връзка между евентуално укритите от управителя данни и неудовлетвореното вземане, така и за това, че органите по приходите не са могли да съберат установените с РА публични задължения на дружеството. Според баланса на "Авлига 2002" ЕООД към 31.12.2010 г., който е обявен в Търговския регистър по партидата на дружеството, то притежава активи на стойност 159 000 лв., представляващи стоки, вземания от трети лица и парични средства в брой. Спрямо тези имуществени права на дружеството не са предприети никакви действия, няма образувано изпълнително дело. В актовете на приходните органи липсват данни за имущественото състояние на ревизираното дружество, както в ревизираните данъчни периоди, така по време на ревизионните производства по издаването на РА, така и след това. Установяването на тези обстоятелства е от значение, за да може да се направи сравнение между имущественото състояние на дружеството преди твърдяното и евентуално деяние по укриване на факти и обстоятелства, и след това. Разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ДОПК, изисква уникалност на каузалната връзка между поведението на управителя и несъбирането на данъчните задължения на представляваното дружество, т.е. посоченото поведение на управителя следва да е единствената причина за обсъжданата несъбираемост на публичните вземания. Освен това, в доказателствена тежест на приходните органи е да установят по безспорен начин, че са предприели всички необходими процесуални действия за събиране на вземанията от основния длъжник. Няма никакви данни за проверки дали дружеството има имущества или вземания, които биха могли да послужат за удовлетворяване на фиска. Предвид всичко изложено, първоинстанционният съд правилно е приел, че не е доказано наличието на фактическия състав на чл. 19, ал. 1 ДОПК, поради което е отменил РА. Касационната жалба е неоснователна, решението на АС - Бургас следва да остане в сила. При този изход на делото разноските са в тежест на ответника и следва да се присъдят в полза на касатора, за което е направено своевременно искане. Съдът намира за основателно възражението за прекомерност на договореното и платено адв. възнаграждение с оглед действителната фактическа и правна сложност на делото, поради което присъжда разноски в размер на минимално определения по Наредба № 1/2004 г., съобразно чл. 36 ЗА. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,