Решение № 9111 от 23.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 13076/2010 г.

Решение № 9111 от 23.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 13076/2010 г., VII о., докладчик председателят Ваня Анчева Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на председателя на Комисията за защита на потребителите (КЗП/Комисията) срещу решение № 1204 от 30.04.2010 г., постановено по адм. дело № 7849/2009 г. по описа на Административен съд София-град (АССГ), с което е отменена негова заповед № 731/07.10.2009 г. за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 68л, ал. 1 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП). Касационният жалбоподател поддържа оплаквания за неправилност на съдебния акт поради противоречието му с приложимия материален закон - касационно основание по смисъла на чл. 209, т. 3, предл. 1-во АПК. Поддържа тезата, че е доказано наличието на фактическите основания и законовите предпоставки за издаване на заповедта. Касаторът сочи, че санкционираната практика влияе по незаконосъобразен начин върху икономическото поведение на потребителя, с което се увреждат икономическите му права, поради което са налице елементите от хипотезата на приложената правна норма и установената фактическа обстановка правилно е квалифицирана като нелоялна заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1 ЗЗП. По развитите в касационната жалба доводи се иска отмяна на атакуваното съдебно решение и постановяване на ново такова, с което спорът да бъде решен по същество, като жалбата срещу административния акт бъде отхвърлена. В срока по чл. 230 АПК е постъпила и частна жалба срещу определение № 2274/08.07.2010 г. по адм. д. № 7849/09 г. на АССГ, с което по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 144 АПК в тежест на Комисията са възложени направените по делото съдебни разноски в размер на 350 лева. Ответникът - "ХИК" ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. Варна, район "Младост", ул. "Младежка" № 22А, чрез упълномощения си процесуален представител, е депозирал писмен отговор с доводи за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Застъпва становището, че оспореното решение е неправилно и следва да бъде отменено. Пледира, че заблуждаващата практика не се състои в това, че "ХИК" ЕООД не е сключило договор за покупко-продажба на процесните изделия, а в това, че подадената на сайта на дружеството информация във връзка с участието на потребителката Ирина Иванова в двата аукциона е създало у нея заблуждаващото впечатление, че е налице основната предпоставка за сключването на такъв договор, а именно, че тя е победител в наддаването и че трябва да следва стъпките за закупуване. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намери, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. За да се произнесе по съществото й, съдът съобрази следното от фактическа и правна страна: С оспореното решение АССГ по жалба на "ХИК" ЕООД е отменил Заповед № 731/07.10.2009 г. на председателя на КЗП, с която на основание чл. 68л, ал. 1, във вр. с чл. 68в и чл. 68г, ал. 1 ЗЗП, чл. 5, ал. 1, т. 1 ал. 1 и ал. 2, т. 9 от Устройствения правилник на КЗП към министъра на икономиката и енергетиката и на нейната администрация и Решение на КЗП по Протокол № 35/08.09.2009 г. е наредено прекратяване разпространението на заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68г, ал. 1 при провеждането на търгове в аукцион за бижута в интернет сайта "www.bijuta. bg". За да постанови този правен резултат първостепенният съд е приел, че оспорената пред него заповед е незаконосъобразна. Изложените в същата мотиви за налагане на мярката противоречат на данните по преписката. Като е направил съпоставка между установеното търговско поведение на дружеството и предварително известните общи условия за провеждане на аукциона, съдът е достигнал до извод, че търговската практика, предмет на наложената принудителна административна мярка (ПАМ) не съдържа въвеждаща в заблуждение потребителя информация. Според съда аукционите, в които е участвала жалбоподателката пред КЗП са проведени в съответствие с предварително обявените общи условия, като фактът на наличие на определена резервна цена на двете бижута, която не е достигната и по този начин е осуетена възможността да бъдат продадени изделията, е безспорно установен при извършената проверка от инспектор на КЗП и проследяване историята на аукционите. При това положение съдът е приел, че с налагането на предвидената в ЗЗП принудителна административна мярка органът е приложил неправилно закона. По делото няма спор за факти. Предмет на касационно обжалване са правните изводи на решаващия съд за наличие на основания по чл. 146 АПК за отмяна на процесната заповед. Настоящият съдебен състав, като разгледа и обсъди доказателствата по делото и твърденията на страните, намира, че атакуваното решение е правилно. Претендираните от касационния жалбоподател пороци на съдебното решение, изразяващи се в нарушение при тълкуването и прилагането на материалния закон се явяват неоснователни. Защитата на потребителите от нелоялни търговски практики е уредена в Глава четвърта, раздел IV на ЗЗП. Съгласно дефинитивната норма на чл. 68г, ал. 1 от закона, търговска практика, свързана с предлагането на стоки или услуги е нелоялна, ако противоречи на изискването за добросъвестност и професионална компетентност и ако променя или е възможно да промени съществено икономическото поведение на средния потребител, когото засяга или към когото е насочена, или на средния чл. от групата потребители, когато търговската практика е насочена към определена група потребители. Нормата на чл. 68г, ал. 4 изрично предвижда, че нелоялни са заблуждаващите и агресивните търговски практики. На следващо място, с оглед защита на потребителите от нелоялни търговски практики и от техните вредни последици, разпоредбата на чл. 68в ЗЗП забранява императивно използването на такава, а нормата на чл. 68л, ал. 1 задължава председателя на КЗП да забрани с нарочна заповед прилагането й, когато Комисията установи, че търговската практика е нелоялна. Легална дефиниция на понятието "заблуждаваща търговска практика" и критериите за преценка дали една практика е такава, се съдържат в чл. 68г, ал. 1 от разглеждания специален закон. С този текст от вътрешното законодателство е транспонирана Директива 2005/29/ЕО. на Европейския Парламент и на Света от от 11 май 2005 г. относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар и изменение на Директива 84/450/ЕИО на Съвета, Директиви 97/7/EО, 98/27/EО и 2002/65/EО на Европейския парламент и на Съвета, и Регламент (ЕО) № 2006/2004 на Европейския парламент и на Съвета. Съгласно чл. 68д, ал. 1 ЗЗП търговската практика е заблуждаваща, когато съдържа невярна информация и следователно е подвеждаща или когато по някакъв начин, включително чрез цялостното й представяне, заблуждава или е в състояние да въведе в заблуждение средния потребител, дори и ако представената информация е фактически точна относно някое от обстоятелствата, посочени в ал. 2, и има за резултат или е възможно да има за резултат вземането на търговско решение, което той не би взел без използването на търговската практика. На плоскостта на цитираната национална и общността уредба, като е счел, че не е налице заблуждаваща търговска практика, т. к. потребителката Ирина Иванова е приела общите условия за участие в аукционите, организирани от "ХИК" ЕООД и е участвала в два от тях, проведени според предписанията на тези общи условия, първостепенният съд е приложил правилно закона. Анализът на данните по делото сочи, че правните изводи на АССГ за незаконосъобразност на административния акт кореспондират на фактите по случая, на събрания доказателствен материал и на приложимата нормативна уредба в областта на защитата на потребителите. Преценката дали пазарното поведение на търговеца осъществява състава на заблуждаваща търговска практика като проявна форма на забранена нелоялна търговска практика, следва да бъде извършвана за всеки отделен случай при съвкупна и обективна оценка на доказателствата. Видно от данните по преписката, в общите условия за провеждане на организираните от "ХИК" ЕООД аукциони на бижута на сайта "www.bijuta.bg", раздел "Плащания на спечелени изделия" е указано, че посочената от участниците цена е само оферта, която следва да бъде приета от организатора. Фактическото сключване на договора за продажба от разстояние и всички финансови условия се договорят след отправено от организатора предложение единствено и само в телефонен разговор. Само по себе си обстоятелството, че даден участник е победител в аукциона (т. е. предложил е най-високата цена), не му дава право да закупи желаното изделие, ако не получи предложение от организатора, т. к. според правилата аукциона или търга служат за определяне пазарната цена, която клиентът е готов да заплати. В правилата е посочено още, че аукционите/търговете не са обвързващи и се квалифицират като рекламни обяви, целящи продажба на предложения артикул по взаимноизгодна цена за потребителя на сайта и "ХИК" ЕООД. Всеки участник в аукцион, организиран от "ХИК" ЕООД е длъжен да декларира, че е запознат с общите условия, преди да се регистрира в сайта. По делото е безспорно установено, че потребителката Иванова е участвала в два аукциона на бижута и е получила потвърдителни имейли, че е спечелила колие и висулка с кристали "Сваровски". След като се е свързала по имейла със сайта "www. bijuta. bg" и е поискала да закупи изделията на посочената от нея цена е уведомена, че аукционите са затворени поради недостигане на резервната цена (според общите условия това е цена, която ако не бъде достигната при предлагане/наддаване в аукциона, няма да бъде продадено изделието). При извършената проверка от инспектор на КЗП е установено, че към този момент такава цена фигурира и при двата аукциона. Впоследствие Иванова получава имейли, с които е разяснено, че е била последен потребител, който е наддал на процесните аукциони и поради претоварване на сайта е получила грешни съобщения. Управителят на дружеството лично е кореспондирал с нея, като я е уведомил, че не може да сключи сделките на желаната от нея цена, поднасяйки извинения за причинените неудобства. В контекста на предварително известните и обвързващи страните правила за провеждане на аукциона, фактът, че Иванова е била последен участник, предложил най-високата цена, не й осигурява автоматично правото да придобие бижутата. Отказвайки да сключи желаната от потребителката сделка, търговецът не упражнява заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1 ЗЗП. За наличието на такава е необходимо не само предлагането на невярна информация, която заблуждава или е в състояние да въведе в заблуждение средния потребител и има за резултат или е възможно да има за резултат вземането на търговско решение, което в противен случай потребителят не би взел, но и тази търговска практика да променя или да е възможно да промени съществено икономическото поведение на средния потребител. В конкретния казус, дори и да се приеме, че Иванова е била заблудена от получените имейли, обявяващи я за победител, в какъвто смисъл е становището на прокурора, това не би могло да повлияе негативно на икономическото й поведение. Още повече, че своевременно и коректно е уведомена за невъзможността да придобие желаните изделия и случаят е изолиран в пазарното поведение на "ХИК" ЕООД. Следователно не са налице визираните в чл. 68д, ал. 1, вр. с чл. 68г, ал. 1 ЗЗП елементи от фактическия състав на заблуждаващата търговска практика като вид нелоялна търговска практика. При това положение, като е счел за незаконосъобразни крайните изводи на административния орган за наличие на заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д ЗЗП, решаващият съд е постановил правилно решение. Не е налице твърдяното нарушение на материалния закон при постановяване на оспорения съдебен акт. При липса на релевираното касационно основание по чл. 209, т. 3, предл. 1-во АПК, решението на АССГ следва да бъде оставено в сила. Неоснователна се явява и частната жалба срещу постановеното на 8.07.2010 г. определение за възлагане в тежест на издателя на отменения акт на направените от адресата му съдебни разноски в общ размер от 350 лева. Молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 144 АПК за допълване на решението в частта му за разноските е подадена от активнолегитимирана страна, в указания срок и въз основа на представените по делото писмени доказателства, по същество правилно е преценена като основателна. С оглед изхода на спора в тежест на касатора следва да бъдат възложени направените от ответника разноски за адвокатско възнаграждение пред настоящата инстанция в размер на 330 лева, съгласно договор за правна защита и съдействие № 161178 от 24.06.2010 г. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на седмо отделение,