Решение № 1098 от 25.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5305/2017 г.

Решение № 1098 от 25.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5305/2017 г., I о., докладчик съдията Росица Драганова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 6 вр. чл. 129, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационната жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" ("ОДОП") - П. при ЦУ на НАП против решение № 449 от 22.03.2017 г. на Административен съд - П., постановено по адм. д. № 64/2016 г., с което е отменено Решение за отказ № 1505391 от 22.07.2015 г., издадено от орган по приходите при ТД на НАП - П., потвърдено с Решение № 863 от 06.11.2015 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика", гр. П., при ЦУ на НАП, с което по Жалба вх. № 94-00-1237 от 24.02.2015 г. на С. К. М. от гр. П. е отказано да бъде възстановена сумата от 5 621,73 лв. и преписката е върната на компетентния орган за издаването на законосъобразен акт, съобразно дадените указания по тълкуването и прилагането на закона. В касационната жалба се излагат доводи за неправилно приложение на материалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3, предложение първо и второ АПК. Претендира се отмяна на решението и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба - С. К. М. от гр. П. в писмен отговор, оспорва същата, като намира атакуваното решение за правилно. Представителят на Върховна административна прокуратура излага становище за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), първо отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 211 АПК, от надлежна страна, участник в първоинстанционното производство, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е основателна. Предмет на съдебен контрол в производството пред АС П. е била жалба на С. К. М. срещу Решение за отказ № 1505391 от 22.07.2015 г. на орган по приходите при ТД на НАП П., потвърдено с Решение № 863 от 06.11.2015 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика", гр. П., при ЦУ на НАП, с което по жалбата на М. е отказано да бъде възстановена сумата от 5 621,73 лв. За да отмени оспореното решение съдът е приел, че липсват фактически и правни основания и че са допусни нарушения на материалния закон. Счел е, че сочените разпореждания на публичния изпълнител, само обективират волеизявлението му за разпределение на постъпили по съответното изпълнително дело парични суми. Приел е, че същите не съставляват акт с волеизявление на орган по приходите за прихващане на недължимо платени или събрани суми за данъци или задължителни осигурителни вноски по смисъла на чл. 128 ДОПК, нито пък ревизионен акт по чл. 118 ДОПК, за установяване, изменяне и/или прихващане на задължения за данъци и за задължителни осигурителни вноски, възстановяване на резултати за данъчен период или за възстановяване на недължимо платени или събрани суми. Съдът е счел, че събирането на сума от публичния изпълнител не е сторено при наличието на конкретно изпълнително основание по смисъла на чл. 165 ДОПК и съответно е в пряко нарушение на закона. Решението е неправилно. Съгласно чл. 129, ал. 1 ДОПК срокът за подаване на искането за прихващане или възстановяване тече от 1 януари на годината, следваща годината на възникване на основанието за възстановяване, освен ако в закон е предвидено друго. В текста на чл. 129, ал. 1 ДОПК е посочено, че срокът тече от възникване на основанието. М. не твърди наличие на влязъл в сила административен или съдебен акт, с който да е установено, че внесените от него суми са недължимо платени. Случаят не попада и в хипотезата на "предвидено друго в закон" по смисъла на чл. 129, ал. 1 ДОПК. Разпоредбата на чл. 109, ал. 1 ДОПК, установяваща преклузивен срок, след изтичането на който не може да се образува производство за установяване на задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски не установява нещо друго, различно от регламентираното в чл. 129, ал. 1 ДОПК относно срока, в който е допустимо да се поиска възстановяване и прихващане по този ред и относно началния момент, от който започва да тече този срок. Данъчните задължения възникват по силата на закона. Те са определени по вид, субект и размер, падеж, условия при които се дължат, в съответните материалноправни данъчни норми, последните, съставляващи тяхно правно основание, т. е. те са дължими по силата на закона. Спорът дължими ли са или не процесните суми е въпрос, който подлежи на изследване и преценка при постановяване акт по съществото на спора, а не по допустимостта на искането. Предвид законоустановения срок за подаване искане за прихващане и възстановяване, искането, именувано жалба, като подадено извън срока (на 24.02.2015 г.), а именно за задължения за които е било възникнало основание за възстановяване към 2009 г. не е отговаряло на изискванията на чл. 129, ал. 1 ДОПК, за да бъде разгледано по същество. Същото не е подлежало на разглеждане и е следвало да бъде отхвърлено. С оглед изложеното по-горе, решението на Административен съд - П. следва да бъде отменено като постановено при неправилно приложение на материалния закон и вместо него да се постанови друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата против решението за отказ от възстановяване. При този изход на спора основателна е претенцията на касатора за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции, което е своевременно поискано, в размер на 1 091,16 лв. съгласно чл. 8, ал. 1, т. 2 вр. чл. 9, ал. 2 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ вр. чл. 222, ал. 2 АПК Върховният административен съд, първо отделение