Решение № 173 от 2.03.2012 г. на ВКС по т. д. № 227/2011 г.

Решение № 173 от 2.03.2012 г. на ВКС по т. д. № 227/2011 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Камелия Ефремова Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу решение № 43 от 23.11.2010 г. по т. д. № 1726/2009 г. на Софийски апелативен съд, с което, след отмяна на решение № 282 от 29.04.2009 г. по т. д. № 30/2008 г. на Врачански окръжен съд, е открито производство по несъстоятелност на [фирма], [населено място]; обявена е неплатежоспособността на същото с начална дата 31.12.2006 г.; назначен е временен синдик на дружеството и е свикано Първо събрание на кредиторите. К. поддържа становище, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила, както и поради необоснованост. Основното му оплакване е във връзка с отказа на съда да уважи релевираното от него възражение за погасяване на процесните вземания на Държавата, предвид незаявяването им по реда на § 6а от ПЗР на ЗППДОБП (отм.). Изразява несъгласие с извода на съда, че тази норма е неприложима към настоящия случай, като изтъква обстоятелството, че приватизацията на държавното дружество е извършена не само чрез инвестиционни бонове, но и по реда на чл. 1, ал. 3 ЗППДОБП (отм.) чрез Министерството на промишлеността. Като съществено нарушение на съдопроизводствените правила дружеството-касатор определя приемането на някои от документите само в извлечение /отделни страници/ и то незаверени, което според него препятства възможността за оспорване на тяхното авторство по реда на чл. 193 ГПК. С определение № 368 от 2.06.2011 г. по настоящото дело касационното обжалване на въззивното решение е допуснато по въпроса за приложимостта на § 6а от ПЗР на ЗППДОБП (отм.), по отношение на който е прието наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Ответникът по касация - Национална агенция за приходите - счита касационната жалба за неоснователна по съображения, изложени в писмен отговор от 2.03.2011 г. и писмени бележки, депозирани в съдебно заседание. Върховен касационен съд - състав на Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото, с оглед заявените касационни основания и становищата на страните, съобразно правомощията си по чл. 290, ал. 2 ГПК, приема следното: Касационната жалба е основателна. За да отмени първоинстанционното решение на Врачански окръжен съд и да уважи молбата на Национална агенция за приходите за откриване на производство по несъстоятелност на [фирма], [населено място], въззивният съд е преценил, че са осъществени всички предпоставки, предвидени в чл. 608 ТЗ: длъжникът е търговец; същият има непогасено частно държавно вземане, произтичащо от договор по ЗУНК от 10.01.1995 г., за което са съставени два акта за установяване на частно държавно вземане - № 241 от 28.06.2002 г. и № 29 от 29.12.2006 г.; анализът на икономическото състояние на дружеството за периода след 2007 г., установено от заключенията на приетите в двете инстанции експертизи, сочи на извод за неговата неплатежоспособност. Като неоснователно решаващият състав е счел основното възражение на ответника по молбата, а именно - че претендираното от Държавата вземане не съществува, тъй като е погасено поради незаявяването му в процедурата по приватизация по реда на § 6а от ПЗР на ЗППДОБП (отм.). В тази връзка съдът е взел предвид факта, че приватизацията на дружеството е осъществена по различен ред - за част от капитала приватизацията е извършена чрез инвестиционни бонове, а за друга част - по реда на чл. 1 ЗППДОБП (отм.). По отношение приватизацията чрез инвестиционни бонове е приел, че разпоредбата на § 6а от ПЗР на ЗППДОБП (отм.) е неотносима, за което се е позовал на решение № 1345 от 13.09.2001 г. по гр. д. № 416/2001 г. на ВКС, V г. о., а по отношение на касовата приватизация - че посочената разпоредба е неприложима. В тази насока Софийски апелативен съд е споделил изразеното в решение № 344 от 1.03.2002 г. по гр. д. № 1136/2001 г. на ВКС, V г. о. становище, че незаявяването на вземането в срока по § 6а от ПЗР на ЗППДОБП (отм.) преклудира правото на иск за това вземане само, когато с бездействието си кредиторът е станал причина задължението на приватизираното дружество да остане скрито от окончателния купувач. И тъй като в случая процесното държавно вземане няма скрит характер - същото е било отразено както в правния анализ на дружеството, така и в доклада за приватизационната му оценка, в информационния проспект и в баланса на дружеството към 31.12.1997 г., въззивният съд е приел, че вземането не е погасено. Застъпеното от въззивния съд становище, че незаявеното пред органа по чл. 3 ЗППДОБП (отм.) в 6-месечния срок по § 6а от ПЗР на ЗППДОБП (отм.) вземане не се преклудира, ако то е било известно на приватизиращия орган и съответно на купувача по приватизационната сделка, т. е. ако вземането няма скрит характер и е съобразено при формиране цената на приватизирания обект, е едно от двете съществуващи в съдебната практика, в т. ч. и в практиката на Върховен касационен съд, противоречиви становища по обусловилия допускането на касационното обжалване въпрос за приложимостта на § 6а от ПЗР на ЗППДОБП /отм./. Посоченото становище се поддържа в решение № 754 от 19.12.2008 г.; решение № 257 от 8.04.2004 г. по гр. д. № 1054/2003 г. на I т. о.; решение № 8 от 1.02.2010 г. по т. д. № 509/2009 г. на I т. о. и др. Според другото становище, обективирано в решение № 748 от 21.01.2005 г. по гр. д. № 23/2004 г. на I т. о.; решение № 237 от 13.06.2005 г. по т. д. № 950/2004 г. на II т. о.; решение № 19 от 24.02.2005 г. по т. д. № 296/2004 г. на II т. о. и др., в срока по § 6а от ПЗР на ЗППДОБП (отм.) кредиторите следва изрично да заявят своите вземания към приватизиращото се дружество пред органа по чл. 3 ЗППДОБП (отм.), независимо от обстоятелството, дали същите са известни на приватизиращия орган поради счетоводното им отразяване от самото предприятие и дали са съобразени в информационния меморандум. Настоящият състав намира за правилно второто становище. Съгласно § 6а от ПЗР на ЗППДОБП (отм.), кредиторите на приватизиращото се предприятие са длъжни в срок от 6 месеца от деня на обнародване на решението за откриване на процедура по приватизация да уведомят писмено съответния орган по чл. 3 от същия закон за вземанията си към предприятието, като в противен случай губят правото си на иск за тези вземания. Целта на посочената разпоредба е да бъдат информирани своевременно купувачите на приватизиращото се предприятие за неговите задължения и да не останат скрити вземания, които биха се отразили на крайната приватизационна цена. За да се избегне евентуално увреждане на бъдещите купувачи на приватизиращото се предприятие, законодателят е предвидил задължение за кредиторите да заявят вземанията си. Смисълът на това задължение е да се превърне скритият дълг в явен в посочения срок, за да бъде съобразен в приватизационната процедура. Законодателят, обаче, изрично е регламентирал начина, по който следва да се извърши уведомлението от страна на кредиторите - да е в писмена форма и да е адресирано до органа по чл. 3 ЗППДОБП (отм.). Поради императивния й характер, посочената норма следва да се тълкува стриктно. Следователно, за да се счете, че установеното в закона изискване е изпълнено, необходимо е кредиторът да е предприел конкретни действия, с които да информира компетентния орган за притежаваното от него изискуемо вземане към приватизиращото се предприятие, дори и същото да е известно на органа поради отразяването му в счетоводните документи на предприятието. Аргумент в подкрепа на това становище представлява и обстоятелството, че изискването към кредиторите за нарочно уведомяване на приватизиращия орган за своите вземания е въведено независимо от законово установеното /чл. 251, ал. 4 ТЗ/ задължение за част от търговците /акционерните дружества/ да обнародват годишния си счетоводен отчет. Очевидно, самият законодател е счел за недостатъчна публичността на счетоводното отразяване на задълженията по баланса на приватизиращото се предприятие, след като е приел разпоредбата на § 6а от ПЗР на ЗППДОБП. Поради изложените съображения и в съответствие с правомощията си по чл. 291 ГПК, настоящият съдебен състав приема за правилна практиката, обективирана в решение № 748 от 21.01.2005 г. по гр. д. № 23/2004 г. на I т. о.; решение № 237 от 13.06.2005 г. по т. д. № 950/2004 г. на II т. о.; решение № 19 от 24.02.2005 г. по т. д. № 296/2004 г. на II т. о., според която в срока по § 6а от ПЗР на ЗППДОБП (отм.) кредиторите следва изрично да заявят своите вземания към приватизиращото се дружество пред органа по чл. 3ЗППДОБП (отм.), независимо от това, дали същите са известни на приватизиращия орган поради счетоводното им отразяване от самото предприятие и дали са съобразени в информационния меморандум. С оглед този отговор на обусловилия допускането на касационното обжалване въпрос, въззивното решение е неправилно и следва да бъде отменено. Безспорният по делото факт, че в срока по § 6а от ПЗР на ЗППДОБП (отм.) Държавата не е уведомила писмено органа по чл. 3 ЗППДОБП за своето вземане към приватизиращото се дружество, произтичащо от процесния договор по ЗУНК, налага категоричния извод, че правото й на иск за това вземане е погасено, т. е. че това вземане не може да бъде предмет на съдебна защита и следователно не е налице една от задължителните предпоставки по чл. 608 ТЗ за откриване на производство по несъстоятелност. Не може да бъде споделено становището на ответника по касация, че разпоредбата на § 6а от ПЗР на ЗППДОБП (отм.) е неприложима към настоящия случай, тъй като преобладаващата част от акциите от капитала на дружеството е продадена по реда на масовата приватизация и само остатъчният пакет акции е продаден чрез касова приватизация. Съгласно утвърденото в практиката единно становище, изискването към кредиторите за писмено уведомяване на приватизиращия орган за своите вземания се отнася само за касовата, но не и за масовата приватизация. Сам по себе си обаче, фактът, че приватизацията е осъществена първо по метода на масовата приватизация, не е основание да не се приложи посочено изискване. Продажбата на акциите по различни приватизационни методи предполага спазването на специфичните за всеки от методите изисквания. Следователно, доколкото остатъчният пакет акции е продаден чрез метода на касова приватизация, по отношение на него е приложима съответно императивната норма на § 6а от ПЗР на ЗППДОБП (отм.). Що се отнася до довода на ответната агенция за неприложимост на посочената норма, обоснован с твърдението, че към момента на продажбата на остатъчния пакет акции дружеството вече е било преобладаващо частна собственост и не е имало качеството "държавно предприятие" по смисъла на § 1 от ДР на ЗППДОБП (отм.), същият не подлежи на обсъждане, тъй като е релевиран за първи път в процеса едва с депозираната пред настоящата инстанция писмена защита. Този довод би бил и неоснователен, тъй като продажбата на остатъчния пакет акции не представлява нова приватизационна процедура, за допустимостта на която е необходима преценка за това, дали предприятието, чиито акции се прехвърлят, е от категорията на подлежите на приватизация по реда на специалния закон. Неприложимостта на § 6а от ПЗР на ЗППДОБП (отм.) към настоящата хипотеза не може да бъде аргументирана и с разпоредбата на § 17, ал. 6 от ПЗР на ЗПСПК, предвиждаща отпадане задължението за уведомяване по отношение на публичноправните кредитори. Неоснователно в тази връзка е твърдението на НАП, че независимо от характера на процесното вземане на частно държавно вземане, същото следва да се счита служебно предявено пред приватизиращия орган, тъй като до 1999 г., т. е. и към момента на откриване на процедурата по приватизация на [фирма] /1997 г./, не е съществувало нормативно разграничение на държавните вземания на частни и публични. Преценката за това, дали даден кредитор е публичноправен или частноправен, следва да бъде извършвана към момента на приемане на разпоредбата на § 17, ал. 6 от ПЗР на ЗПСПК, а не към момента на приватизацията, тъй като тогава такова разграничение между кредиторите изобщо не е съществувало. С оглед всички изложени съображения, настоящият състав намира, че правото на иск на Държавата за процесното частноправно вземане към [фирма], [населено място] е преклудирано, поради което подадената от Национална агенция за приходите молба за откриване производство по несъстоятелност на същото дружество е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. При този изход на спора, на касатора следва да бъдат присъдени направените във всички инстанции разноски в размер на сумата 2 605 лв. В тази сума не се включва уговореното в договора за правна защита и съдействие № 5 от 28.01.2010 г. адвокатско възнаграждение за въззивното производство, предвид липсата на данни същото да е платено от дружеството. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 293, ал. 1, пр. 3 ГПК.