Решение № 123 от 17.06.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1405/2013 г.

Решение № 123 от 17.06.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1405/2013 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Бранислава Павлова Производството е по чл. 304 ГПК. Подадена е молба от Р. Н. С. за отмяна на влязлото в сила решение на Върховния касационен съд, второ гражданско отделение № 264 от 20.12.2012 г. по гр. д. № 395/2012 г. и на оставеното в сила въззивно решение на Софийския градски съд, II-г въззивен състав от 22.12.2011 г. по гр. д. № 5349/2010 г. В молбата за отмяна се твърди, че с влязлото в сила решение Л. С. С. е осъден да предаде на Д. Н. Ж. фактическата власт върху апартамент № 13 в бл. 259[жк]на основание чл. 38а ЗЖСК. В това производство не е участвала молителката, която е съпруга на Л. С. С., а това обуславя правният й интерес да иска отмяна на влязлото в сила решение. Ответникът Д. Н. Ж. изразява становище, че молбата е недопустима, защото отмяна може да поиска само заинтересованата страна, а молителката не е била страна по делото, тя няма и качеството на необходим другар, защото искът по чл. 38а ЗЖК не е иск за собственост. Цитирано е решение № 6 от 06.02.2013 г. по гр. д. № 773/2012 г. на ВКС, първо гражданско отделение. Върховният касационен съд, първо гражданско отделение намира молбата за отмяна за подадена в срок поради липса на данни молителката да е узнала за решението повече от три месеца преди депозирането й в съда. Разгледана по същество молбата е основателна. С влязлото в сила решение, предмет на молбата за отмяна е прието, че ищецът по делото Д. Н. Ж. е член-кооператор на Ж. "Б. х. " [населено място] и по отношение на него са налице предпоставките да проведе специфичния владелчески иск по чл. 38а ЗЖСК със суброгаторен характер от името на бездействащия собственик - Ж.. Прието е също така, че не е доказано правоизключващото възражение на ответника за придобиване на собствеността по давност поради недоказаност на елементите от фактическия състав, а именно осъществяване на владение по явен начин и той е осъден да предаде владението на апартамента. С молбата за отмяна е представено удостоверение, от което се установява, че ответникът по делото Л. С. С. е сключил брак с Р. Н. З. на 06.01.1962 г. При противопоставено възражение от ответника Л. С. С. за придобиване на имота по давност в период след сключването на брака му с Р. Н. З. следва да се приеме, че решението, с което това възражение е отхвърлено т. е. отречено е твърдяното право на собственост, обвързва и съпругата му. Съгласно ППВС 2/77 г. т. 12 при спор с вещноправен характер относно вещ от имуществената общност, спорното правоотношение е от такова естество, че решението трябва да бъде еднакво за двамата съпрузи, които са необходими другари по смисъла на чл. 172, ал. 2 от отменения ГПК, по който е разгледано делото пред инстанциите по същество. Когато единият съпруг не е бил конституиран като ищец или като ответник, постановеното с участие само на другия съпруг решение има сила на присъдено нещо и по отношение на невзелия участие в делото. В този случай способът за защита за неучаствалия по делото съпруг е този на отмяната по чл. 304 ГПК /чл. 233, ал. 2 ГПК-отм./. В случая по възражение на ответника Л. С. С. е разгледан спор за собственост, противопоставен на правата на ищеца като член-кооператор, поради което като страна по делото е следвало да участва и съпругата му Р. Н. С. - молител в настоящото производство. В този смисъл е и решението на ВКС № 6 от 06.02.2013 г. по гр. д. № 773/2012 г., първо гражданско отделение, в което изрично е разграничена хипотезата на разгледан иск по чл. 38а ЗЖСК, в който спорът се състои в установяване на владението и нарушението, както и членствено правоотношение в Ж. от случая, при който срещу предявения иск ответникът се защитава с възражение, че Ж. не е собственик, противопоставяйки възражение за придобивна давност. По настоящото дело ответникът се е позовал на придобивна давност, но възражението не е уважено, поради което е налице правен интерес за съпругата му Р. Н. С. да иска отмяна на решението, защото то я обвързва. С настъпилото правоприемство в производството за отмяна правният интерес не отпада, защото той се основава на правото на молителката да вземе лично участие по делото. С оглед на изложеното са налице предпоставките на чл. 304 ГПК и влезлите в сила решения на Върховния касационен съд, второ гражданско отделение № 264 от 20.12.2012 г. по гр. д. № 395/2012 г. и оставеното в сила въззивно решение на Софийския градски съд, II-г въззивен състав от 22.12.2011 г. по гр. д. № 5349/2010 г. следва да се отменят като делото се върне за ново разглеждане на Софийския градски съд по реда на отменения ГПК на основание § 2, ал. 1 ПЗР ГПК. Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение