Решение № 5371 от 24.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3592/2017 г.

ВАСVI отделение24.04.2018 г.докладчик т Георги Георгиев

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 25 от 10.02.2017 г. на Административен съд К. по адм. дело № 357/2016 г. РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Мотиви

Решение № 5371 от 24.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3592/2017 г., VI о., докладчик председателят Георги Георгиев Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Т. М. П. чрез процесуален представител адвокат Ю. Д. против решение № 25 от 10.02.2017 г. на Административен съд К. по адм. дело № 357/2016 г. С него се отхвърля като неоснователна жалбата на Т. М. П. срещу заповед № ППЗЗД/Д-КН-Д/17 от 21.10.2016 г. на директора на дирекция "Социално подпомагане" Д., потвърдена с решение № 10-РД01-0077/17.11.2016 г. на директора на регионална дирекция за Социално подпомагане - К., с която е отказано отпускане на месечна помощ по чл. 49, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за закрила на детето. Поддържат се доводи за неправилност на решението, вследствие нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска отмяната му. Поддържа, че административният акт, с който се отказва отпускане на помощи по чл. 49, ал. 1 ППЗЗД, е неправилно мотивиран с обстоятелството, че в доходите за отпускане на финансова помощ се включват и средствата по чл. 50 от ППЗЗД за отглеждане и възпитаване на детето, настанено в приемно семейство. Смята, че тези доходи не следва да се вземат предвид съгласно разпоредбата на § 1, т. 11 от ДР ППЗЗД, според която не се считат за доходи при определяне на размера на финансовата помощ помощите, отпуснати по реда на правилника. Ответникът директорът на ДСП Д. взема становище в писмен вид за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховен административен съд шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество, за неоснователна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на Т. М. П. срещу цитираната заповед на директора на дирекция "Социално подпомагане" Д.. С нея й се отказва месечна помощ по чл. 48 ППЗЗД за дете, настанено в семейството на роднини и близки считано от 1.10.2016 г., тъй като средномесечният доход на семейството за периода надвишава нормативно определения. По жалба срещу заповедта пред горестоящия административен орган е постановено решение, с което се отхвърля жалбата с мотиви, че съгласно доказателствата за доходите, те са в размер на 1392.75 лева, от които 672 лева брутен доход по ЗДФЛ, 174 лева месечни помощи по чл. 7 от ЗСПД, 30 лева стипендия от училище, 487 лева месечни средства, отпуснати за двете деца, настанени в семейството на П. като професионален приемен родител, 29.25 лева месечни добавки за социална интеграция на основание чл. 25, чл. 29 и чл. 30 ППЗИХУ. При общ размер на доходите от 1392.75 лева същият надвишава петкратния размер на гарантирания минимален доход който е в размер на 65 лева или общо 325 лева. Съдът е разгледал по същество жалбата, която приел за неоснователна. Разпоредбата на чл. 49 ППЗЗД предвижда, че за деца, настанени за отглеждане при роднини и близки ДСП може да отпуска месечни помощи, ако средният месечен доход на всеки от съпрузите или на родителя е по нисък от 5 кратния размер на гарантирания минимален доход в случая 65 лева, респективно 325 лева. Във връзка с доводите в жалбата съдът е обсъдил възраженията и ги приел за неоснователни. Приел, че месечната помощ по чл. 7 от ЗСПД в размер на 174 лева е приход по смисъла на § 1, т. 10 ДР ППЗЗД и правилно са включени в дохода при преценка на правото на обезщетение като доходи по § 1, т. 10, б. "и " ДР ППЗЗД. Стипендията в размер на 30 лева е приел за приход по смисъла на § 1, т. 10, б. "л" ДР ППЗЗД и е елемент от дохода, относим към преценката за правото по чл. 49, ал. 1 ППЗЗД. Също така е прието, че средствата за отглеждане на двете деца по чл. 50 ППЗЗД също са приходи, законосъобразно включени при формиране на месечния доход, независими, че са отпуснати по реда на правилника. Месечните добавки за деца в размер на 29.25 лева по чл. 25, чл. 29 и чл. 30 от ППЗИХУ също приел за правилно включени в доходите по чл. 49 ППЗЗД по смисъла на § 1, т. 10, б. "п" ДР ППЗЗД, които са различни от месечните добавки по § 1, т. 11, б. "б" от ДР ППЗЗД. При споделяне мотивите на административния орган съдът е отхвърлил жалбата като неоснователна. Решението е правилно. В касационната жалба се повтарят същите доводи, поддържани пред административния съд относно приложението на материалния закон при определяне на дохода от който зависи възникването на правото на месечна помощ по чл. 49 ППЗЗД. В Правилника за прилагане на Закона за закрила на детето /ППЗЗД/ са посочени в § 1 доходите, които се вземат предвид за отпускане на финансова помощ и доходи, които не се отчитат при определяне на размер на финансовата помощ. Правилно в доходите, в зависимост от които се преценява правото на месечната помощ, са включени помощите по чл. 7 от ЗСПД, помощите за социална интеграция по реда на ППЗИХУ и средствата за отглеждане на деца по чл. 50 от ППЗЗД. В случая разпоредбите на други нормативни актове за отпускане на помощ по реза на ЗЗД и ППЗЗД са неотносими към правната квалификация на доходите по § 1 ДР ППЗЗД. Също така, неправилно се тълкува и поддържа в жалбата и касационната жалба, че средствата по чл. 50 ППЗЗД са помощи по смисъла на § 1, т. 11, б. "а" ППЗЗД. Това не са помощи, а средства за отглеждане на децата, в приемни семейства на основание и в размер съгласно договор за предоставяне на социална услуга "приемна грижа" и смесването на тези средства с помощи е неправилно тълкуване на материалния закон. В такъв смисъл е изменена впоследствие разпоредбата на § 1, б. "м" с ДВ, бр. 34/2017 г., като е включен в дохода по чл. 49 ППЗЗД и месечните помощи за отглеждане на дете до завършване на средно образование, но не повече от 20 г. възраст по чл. 7 от Закона за семейните помощи за деца. Предвид изложеното, решението като правилно следва да бъде оставено в сила, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, пр. първо АПК, Върховен административен съд шесто отделение

Цитирани разпоредби

1
  • чл. 1