Решение № 11815 от 4.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 726/2024 г.

Производството е по реда на чл. 237 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на П. П. Б. за отмяна, на основание чл. 239, ал. 1, т. 1 АПК, на влязло в сила Решение 587 от 20.10.2023 г. по адм. дело 585/2023 г. на Административен съд (АС) - Пазарджик. Искателят - П. П. Б. сочи, че на 14.06.2023 г. около 15:50 часа, управлявайки лекия си автомобил Смарт, е бил спрян от органите на Министерството на вътрешните работи (МВР) за проверка. Бил тестван с техническо средство дрегер Дръг тест 5000 за употреба на наркотични упойващи вещества. Техническото средство отчело наличие на амфетамин. Несъгласен с показанията на техническото средство Б. дал кръв и урина за химическа експертиза. Въз основа на показанията на техническото средство срещу Б. била издадена Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) с 23-0813-000208 от 14.06.2023 г. от младши автоконтрольор към Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОДМВР) - Ямбол, сектор Пътна полиция - Ямбол, с която е приложена принудителна административна мярка (ПАМ) прекратяване на регистрация на моторно превозно средство (МПС) и е образувано Досъдебно производство (ДП) 117/2023 г. по описа на Районно управление (РУ) - Тунджа, прокурорска преписка (пр. пр.) 2588/2023 г. на Районна прокуратура (РП) - Ямбол за престъпление по чл. 343б, ал. 3 от Наказателния кодекс (НК). По ДП е назначена съдебна химико-токсикологична (токсикохимична) експертиза. Видно от експертизата с рег. И-11310 от 07.12.2023 г. на Военномедицинска академия (ВМА), във взетите от Б. проби не се съдържат наркотични вещества. Междувременно срещу ЗППАМ е подадена жалба и е образувано адм. дело 585/2023 г., приключило с Решение 587 от 20.10.2023 г., с което жалбата на Б. срещу ЗППАМ е отхвърлена. Счита, че процесната експертиза съставлява ново писмено доказателство и отразява факт от обективната действителност, който е съществувал към момента на постановяване на съдебното решение, а именно че водачът не е управлявал моторно превозно средство след употреба на наркотични вещества. Експертизата е ново обстоятелство от съществено значение по делото, по смисъла на чл. 239, ал. 1, т. 1 АПК, което не е могло да бъде известно на страната. Предвид изложеното прави искане решението на да бъде отменено и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. Претендира присъждане на разноски. Прави възражение за прекомерност на евентуално претендираните от насрещната страна разноски. Към искането е приложена Съдебна химико-токсикологична (токсикохимична) експертиза с рег. И-11310 от 07.12.2023 г. на ВМА. Ответникът младши автоконтрольор в сектор Пътна полиция към Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи - Ямбол, не изразява становище по искането за отмяна. Върховният административен съд, като обсъди доказателствата по делото и доводите, изложени в искането за отмяна, приема за установено следното: Искането за отмяна е процесуално допустимо като подадено от надлежна страна и в срока по чл. 240, ал. 1 АПК. Разгледано по същество, искането е основателно. С Решение 587 от 20.10.2023 г. по адм. дело 585/2023 г. на АС - Пазарджик, чиято отмяна се иска, е отхвърлена жалбата на П. П. Б. срещу ЗППАМ 23-0813-000208 от 14.06.2023 г. издадена от младши автоконтрольор в сектор Пътна полиция към ОДМВР - Ямбол, за прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ) по чл. 171, т. 2а, б. б от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) - прекратяване на регистрацията на ППС с peг. [рег. номер] за срок от шест месеца. За да отхвърли жалбата, първоинстанционният съд е приел, че актът е законосъобразен на всички основания по АПК. Съгласно чл. 172, ал. 5 ЗДвП (обн., ДВ, бр. 77/2018 г., в сила от 01.01.2019 г.), решението не подлежи на касационно обжалване, т. е. същото като окончателен съдебен акт е влязло в сила от момента на неговото постановяване. Отмяната е извънинстанционен способ за проверка на влезли в сила съдебни решения, поради което законодателят изрично е изброил основанията, на които е допустима такава проверка. Съгласно чл. 239, т. 1 АПК може да се иска отмяна на влязъл в сила съдебен акт, когато са открити нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Искателят е представил съдебна химико-токсикологична (токсикохимична) експертиза, рег. И-11310 от 07.12.2023 г. на Военномедицинска академия (ВМА), от която се установява, че от извършените изследвания на представените проби кръв и урина на П. П. Б., [ЕГН], взети на 14.06.2023 г., не е установено наличие на наркотични/упойващи вещества. Решението, чиято отмяна се иска, е влязло в сила на 20.10.2023 г., като след влизането му в сила се установява ново обстоятелство, което е от съществено значение за делото и което при решаването му не е могло да бъде известно на страната. Това ново обстоятелство съдът не е взел предвид поради липсата на надлежно и годно доказателство за удостоверяването му. Това обстоятелство е относимо към предмета на спора, разрешен с влязлото в сила решение, и сочи на вероятност за постановяване на друг правен резултат. По горните съображения искането за отмяна на Решение 587 от 20.10.2023 г. по адм. дело 585/2023 г. на АС Пазарджик е основателно. Посоченото съдебно решение следва да бъде отменено и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд, който да се произнесе по жалбата на П. П. Б. срещу ЗППАМ 23-0813-000208 от 14.06.2023 г. на младши автоконтрольор към ОДМВР - Ямбол, сектор Пътна полиция - Ямбол за прилагане на ПАМ по чл. 171, т. 2а, б. б ЗДвП. Неоснователна е предявената от искателя акцесорна претенция за присъждане на съдебни разноски. По аргумент от т. 4 на Тълкувателно решение 6 по тълкувателно дело 6/2012 г. по описа на Общото събрание на Гражданската и Търговска колегия на Върховния касационен съд на ВКС, разноските, направени от искателя в производство по отмяна на влязло в сила съдебно решение, когато молбата е уважена, се присъждат с решението по съществото на спора. Воден от горното и на основание чл. 244, ал. 2 АПК Върховният административен съд, Седмо отделение