Решение № 12253 от 4.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9229/2011 г.

Решение № 12253 от 4.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9229/2011 г., VIII о., докладчик съдията Мира Райчева Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 на Данъчно-осигурителен процесуален кодекс (ДОПК) във връзка с чл. 208 и сл. от Административно-процесуален кодекс (АПК). Производството е образувано по касационна жалба на "Слънчеви лъчи- Фамилия" ООД, представлявано от управителя Дафинка Панайотова Дългърова, против решение № 654/18.04.2011 г., постановено по адм. д. № 1812/2010 г. по описа на Административен съд- Пловдив, в частта му, с която е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт (РА) № 160901614/2.06.2010 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Пловдив, потвърден с Решение № 573/2.08.2010 г. на директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - Пловдив при Централно управление на Национална агенция за приходите (ДД "ОУИ") досежно мълчаливо отказаното възстановяване на законната лихва по чл. 92, ал. 10 ЗДДС за периода от 26.12.2009 до 8.06.2010 г. включително върху подлежащ на възстановяване ДДС в размер на 868 880.93 лева . Касаторът оспорва съдебното решение в горепосочената част като твърди, че е неправилно поради противоречие с материалния закон, нарушение на процесуалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска да бъде отменено обжалваното решение по съображения, изложени в касационната жалба. Не претендира заплащане на разноски. Ответникът директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - София при Централно управление на Национална агенция за приходите оспорва касационната жалба и моли за нейното отхвърляне по подробно развити съображения в писмена защита. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна. С частта от решението на Административен съд- Пловдив, предмет на касационно обжалване, е отхвърлена жалбата на "Слънчеви лъчи- Фамилия" ООД против РА № 160901614/2.06.2010 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Пловдив, потвърден с Решение № 573/2.08.2010 г. на директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - Пловдив при Централно управление на Национална агенция за приходите досежно мълчаливо отказаното възстановяване на законната лихва по чл. 92, ал. 10 ЗДДС за периода от 26.12.2009 до 8.06.2010 г. включително върху подлежащ на възстановяване ДДС в размер на 868 880.93 лева. За да постанови този резултат, съдът е установил, че с обжалвания РА органът по приходите е определил ДДС за възстановяване в размер на 868 880.93 лв. като рекапитулация за ревизирания период, като е приел за неоснователно твърдението на жалбоподателя, че неоснователно посочената сума му е възстановена без законната лихва от деня, в който е следвало да бъде издаден РА, а именно 26.12.2009 г. Съдът се е позовал на чл. 34, ал. 1, т. 2 от ДОПК във връзка с извършеното спиране на ревизията за съответния период. По- нататък в мотивите на обжалваното решение, административният съд е приел, че в разпоредбата на чл. 92 ЗДДС е уредена материята по възстановяването на надвнесения данък, като в ал. 1 се намира правилото, а в следващите алинеи - изключенията от него. Посочил е, че в нормата на чл. 92, ал. 8 от закона е разписано, че когато е започнала ревизия на лицето, срокът за възстановяване на данъка е срокът за издаване на РА, освен в случаите, когато задълженото лице представи надлежно обезпечение. Тъй като в случая такова обезпечение не е представено, то съдът е счел, че законосъобразно органът по приходите е възстановил данъка без лихва в срока за издаване на РА. Изложени са и мотиви, че съгласно нормата на чл. 92, ал. 10 ЗДДС (в ред. ДВ, бр. 95/2009 г., в сила от 1.01.2010 г., приложима към датата на издаване на РА), със законната лихва се възстановява данък, който е подлежал на възстановяване, но не е възстановен без основание или не е възстановен поради отпаднало основание, но и тази хипотеза в случая не е налице. Така постановено съдебно решение е неправилно. Между страните не е било спорно, че с обжалвания ревизионен акт, органите по приходите са приели, че след приключване на процедура по приспадане на данък за периода м. 05. -08.2009 г. включително, на дружеството следва да бъде възстановен данък в размер на 868 880.93 лева. Не се спори и по обстоятелството, че сумата е възстановена на 26.12.2009 г. Произнасяне с ревизионния акт по отношение на дължима лихва по чл. 92, ал. 10 ЗДДС липсва. Съгласно разпоредбата на чл. 92, ал. 8 от действащата към момента на декларирането и ревизията редакция на ЗДДС, когато е започнала ревизия на лицето, срокът за възстановяване на данъка е срока за издаване на ревизионния акт. На основание чл. 92, ал. 10 ЗДДС данък, подлежащ на възстановяване, се възстановява заедно със законната лихва за забава, считано от датата, на която е следвало да бъде възстановен по този закон, до окончателното му изплащане, независимо от спирането и възобновяването на сроковете по данъчното производство. Смисълът на разпоредбата е да обезщети ревизираните лица за удължаването на процесуалните срокове за завършване на ревизиите и да установи отговорност за данъчната администрация за по-късното възстановяване на сумите, независимо дали удължаването е правомерно или не, тъй като процесуалните действия по спиране и възобновяване на ревизиите не зависят от ревизираните субекти и не подлежат на самостоятелен контрол. В този смисъл, ирелевантни са доводите на органите по приходите, споделени и от съда, по законосъобразността на извършеното спиране на ревизията. В конкретния случай, срокът за извършване на ревизията, определен в съответствие с чл. 114, ал. 3 ДОПК (отм.) е 26.12.2009 г. Извършеното спиране със Заповед № 1000001/4.01.2010 г. за периода от издаването й до възобновяването - 17.05.2010 г./ не следва да бъде взето предвид при определяне на срока за издаване на ревизионния акт. Въз основа на гореизложеното, касационната инстанция счита, че административният съд е формулирал необосновани изводи по частта от спора, предмет на настоящото производство, което е довело и до неправилно приложение на материалния закон. Съгласно текста на чл. 92, ал. 10 ЗДДС данъкът, подлежащ на възстановяване, се възстановява заедно със законната лихва, считано от датата, на която е следвало да бъде възстановен по този закон, до окончателното му изплащане, независимо от спирането и възобновяването на сроковете по данъчното производство. Целта на разпоредбата е да се обезщетят ревизираните лица за удължените срокове за завършване на ревизията както и да се акцентира върху отговорността на приходната администрация за по - късното възстановяване на сумите. Процесуалните действия по спиране и възобновяване на ревизиите не зависят от ДЗЛ. Нормата в изменението си е материалноправна и като такава е неприложима за процесния случай, но същата показва волята на националното ни законодателство за съответствие с общностното право. Основен принцип на общностното право е принципът на пропорционалност. Той позволява на държавите - членки да предприемат определени мерки, в частност извършването на ревизия, но те не трябва да надхвърлят необходимото за постигането им. Изводи за недължимост на лихвите не могат да се мотивират с нормата на чл. 92, ал. 8 ЗДДС (ред. ДВ. бр. 108, от 19.12.07 г.), както е сторил първостепенният съд, тъй като нормата на чл. 92, ал. 10 се явява специална спрямо тази на ал. 8 на същата разпоредба. Данъчният субект не би трябвало да носи негативните последици от удължаване времето на възстановяване на ДДС по причина действия на администрацията. В подкрепа на горните съображения е текстът на чл. 129, ал. 6, изр. второ ДОПК - възстановяването на данъка е дължимо заедно с лихвата от деня, в който данъка е следвало да бъде възстановен. В този смисъл е константната съдебна практика на ВАС по сходни казуси /адм. д. 5881/2009 г., адм. д. № 9541/09 г., адм. д. № 9761/10 г., адм. д. № 9810/10 г., адм. д. 12664/10 г., адм. д. № 13814/2010 г., адм. д. № 9319/10 г./. Следва да се съобрази и задължителното действие, на основание чл. 633 ГПК, на решението на Съда на европейския съюз от 12.05.2011 г. по дело С-107/10 г. съгласно което е посочено, че общностното право /чл. 183 от Директива 2006/112, изменена с Директива 2006/138/, разгледана в съответствие с принципа на данъчен неутралитет, се тълкува така че, не допуска в национална правна уредба съгласно която общият срок за възстановяване на надвзетия данък върху добавената стойност, след изтичането на който се дължи лихва за забава върху сумата, която трябва да се възстанови, се продължава при започване на данъчна ревизия, като в резултат от това продължаване лихвата се дължи едва от датата на приключване на това производство, при положение че надвзетият данък вече е бил прехвърлен през трите данъчни периода, следващи този, през който надвзетият данък е бил налице. Пак там, в т. 53, изрично е посочено, че доколкото данъчнозадълженото лице временно не може да се разпорежда със средствата, които отговарят на надвзетия ДДС, в икономически план то понася неудобство, което може да се компенсира с изплащането на лихва, като по този начин се гарантира спазването на принципа на данъчен неутралитет. Предвид това, обжалваното решение следва да бъде отменено в атакуваната му част, като вместо това на жалбоподателя- касатор в настоящото производство, бъде признато право на възстановяване на законната лихва за забава върху сумата, определена за възстановяване с РА. По силата на нормата на чл. 92, ал. 10 ЗДДС се дължи законната лихва за забава върху сумата 868 880.93 лв., считано от 26.12.2009 г. до деня на окончателното изплащане на сумата 8.06.2010 г. включително. За процесния период дължимата законна лихва възлиза на 40 788.12 лв., който размер е установен от изслушаното по делото заключение на вещо лице, неоспорено от страните. Касаторът не е претендирал разноски пред настоящата инстанция, но с оглед изхода на спора и предвид заявеното искане пред Административен съд- - Пловдив за присъждане на сторените разноски в първата инстанция, която възлизат на сумата 2 630 лв. Водим от гореизложеното, Върховният административен съд, състав на осмо отделение, на основания чл. 221, ал. 2, чл. 222, ал. 1 АПК,