Решение № 10186 от 26.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 5412/2010 г.
ВАСVI отделение26.07.2010 г.докладчик т Светла Петкова
Диспозитив
Отменя решение № 15 от 12.03.2010 г. по административно дело № 179/2009 г. по описа на Разградския административен съд и връща делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав, съобразно дадените указания. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 10186 от 26.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 5412/2010 г., VI о., докладчик председателят Светла Петкова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Янка Иванова Станева от село Хърсово, община Самуил, област Разград, лично и като законна представителка на Павлина Радева Иванова, Иваничка Радева Иванова, Васил Радев Иванов и Марияна Радева Иванова, чрез пълномощника си адвокат Румен Николов Монев от АК-Варна, срещу решение № 15 от 12.03.2010 г., постановено по административно дело № 179 по описа за 2009 г. на Разградския административен съд, с което е отхвърлена жалбата на касаторката против изричния отказ на изпълняващия длъжността директор на дирекция "Инспекция по труда" - гр. Разград, обективиран в писмо изх. № Ж-0102 от 30.11.2009 г., да обяви на основание чл. 405а, ал. 2 от Кодекса на труда (КТ) съществуването на трудово правоотношение между наследодателя им Ради Иванов Станев - б. ж. на с. Хърсово, обл. Разград и дружество с ограничена отговорност "САВ", гр. Разград. Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушения на материалноправни разпоредби и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът по касационната жалба - директорът на дирекция "Инспекция по труда" - гр. Разград не ангажира становище. Ответникът - дружество с ограничена отговорност "САВ", със седалище и адрес на управление гр. Разград, представлявано от управителя Светослав Стоянов Петров, чрез пълномощник адвокат Марин Радоев Кинов от АК-Разград, в писмен отговор оспорва касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение, за да се произнесе по допустимостта и основателността на касационната жалба, взе предвид следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от страна по делото, за която решението на АС-Разград е неблагоприятно, с оглед на което е допустима. Разгледана по същество на основанията, посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, жалбата е основателна. Предмет на контрол за законосъобразност в производството пред Разградския административен съд е оспореният от Янка Иванова Станева изричен отказ на и. д. директор на дирекция "Инспекция по труда" - гр. Разград, обективиран в писмо изх. № Ж-0102 от 30.11.2009 г., да обяви на основание чл. 405а, ал. 2 от КТ съществуването на трудово правоотношение между починалия на 04.06.2009 г. при злополука Ради Иванов Станев - б. ж. на с. Хърсово, обл. Разград и фирма "САВ" ООД, с управител Светослав Стоянов Петров от гр. Разград. За да отхвърли оспорването като неоснователно административният съд е приел, че индивидуалният административен на и. д. директора на ДИТ - Разград е законосъобразен като издаден от компетентен орган под формата на писмо с изх. № Ж-0102 от 30.11.2009 г., което съдържа всички реквизити по чл. 59, ал. 2 от АПК, не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, не противоречи на материалноправните разпоредби и е в съответствие с целта на закона. Посочено е в мотивите на съдебния акт, че "събраните по делото доказателства не установяват факти, въз основа на които да се направи изводът, че към момента на злополуката между починалия Ради Иванов Станев и "САВ" ООД, гр. Разград е съществувало трудово правоотношение, по силата на което той да се работил на този обект". Направеният от първоинстанционния съд извод е, че "Станев е работил по договор за изработка, сключен устно между св. Сами Зияев от една страна и т. н. "бригада" на св. Димитър Стоянов, в която е участвал и починалият Станев". Съдът е приел за безспорно установено, че нито един от работниците на обекта, където е станала злополуката, не е имал сключен трудов договор с фирма "САВ" ООД, Разград. Според съображенията на решаващия съдебен състав, "...ирелевантни за спора са обстоятелствата чия собственост е било скелето, което е ползвано на строителния обект, къде по поръчка на св.Димитър Стоянов св.Зияев е занесъл парите за уговорената работа, както и всички други обстоятелства, настъпили след деня на злополуката, претърпяна от Станев - 04.06.2009 г.." Върховният административен съд намира, че обжалваното решение на първоинстанционния съд е постановено при съществено нарушение на съдопровизводствените правила и е необосновано. Съдът е постановил решението си при неизяснена фактическа обстановка. От данните по делото се установява, че в продължителни периоди дружество с ограничена отговорност"САВ", гр. Разград с предмет на дейност строителство и топлоизолации на сгради, е наемало строителни работници на трудови договори, които са прекратявани през времето на зимните месеци. Като такъв е бил наеман и починалия Ради Станев, чийто последен договор (нечетливо копие от който е приложено на л. 47 от делото) е бил прекратен на 22.12.2008 г. със заповед № 253/22.12.2008, т. на "САВ" ООД (л. 45) и уведомление на работодателя по чл. 62, ал. 4 от КТ до НАП от 23.12.2008 г. (л. 46). От трудовите справки на л. 27 и 28 от делото и други събрани доказателства се установява, че строителната бригада от общо 5-ма работника, в т. ч. починалия Ради Иванов Станев, ръководени от Димитър Стоянов Стоянов, от 15.05.2009 г. са полагали труд на пълен работен ден от 8.00 ч. до 17.00 ч. за извършване на външна топлоизолация на къщата на Сами Зияев, където са монтирали скеле, собственост на цитираното дружество. Обясненията на Димитър Стоянов, дадени на 5.06.2009 (л. 26) са, че "скелето го наех на заем от фирма "САВ" и същите стълби (които са елемент на скелето) съм ползвал от него. Договорихме се цена за скелето до завършване на обекта". В констатациите по т. 1 на протокол № 592/15.06.2009 г. за извършена проверка (л. 30 и 31), поправен с писмо изх. № 22.06.2009 г. на и. д. директор на ДИТ - Разград (л. 33), е посочено, че "при проверка извършена на 04.06.2009 г. по работни места в обект "жилищна сграда - полагане на външна топлоизолация, етаж 2, гр. Разград, ул. "Гео Милев" № 16, се установи, че модулното рамково фасадно скеле клас III по EN е предоставено от собственика ООД "САВ" на работещите в контролирания обект..." В тази насока е и декларацията от 08.06.2009 г. на Светослав Стоянов Петров - управител на фирма "САВ" ООД (л.34), от която е безспорно, че модулното скеле и целия комплект на работното оборудване към скелето, собственост на "САБ" ООД, е предоставено на Димитър Стоянов. В противоречие с обясненията на последния от 5.06.2009 г. управителят на "САБ" ООД декларира, че предоставянето на скелето е "без наем и без претенции за определена сума". От показанията на собственика на обекта Сами Хамдиев Зияев, разпитан в съдебното заседание на 22.02.2010 г. в качеството му на свидетел се установява, че за изолацията на къщата е платил сумата 3000 лева, която е дал в офиса на фирма "САВ", тъй като "бригадирът Димитър ми каза да отида да оставя парите в офиса на фирмата". От приложената към делото пълна ведомост на заплатите, изплащани на работещите във "САВ" ООД, Разград за месеците декември 2008 г. - юни 2009 г. (л. л. 63 - 114) се установява, че под № 30 на ведомостта за м. декември 2008 г. е начислено и изплатено трудово възнаграждение на Димитър Стоянов за 16 отработени дни, а под № 23 на ведомостта за м. юни 2009 г. на същия е начислено и изплатено трудово възнаграждение за 6 отработени дни (л. 109). За същите периоди във ведомостта на "САВ" ООД под № 25 (л. 110) фигурира и името на работника Михаил Йорданов Минчев, а починалият на 04.06.2009 г. работник Ради Иванов Станев фигурира във ведомостта на "САВ" ООД за м. декември 2008 г. под № 36 (л. 68). От доказателствата по делото се установява, че за извършената работа по външната топлоизолация на жилищната сграда на ул. "Гео Милев" № 16 в гр. Разград работниците от бригадата са получили по около 250 лева. Всички тези обстоятелства навеждат към извода, че работниците са изпълнявали от името и за сметка на дружество "САВ" цитираното строителство, т. е. че са били във фактически трудови отношения с него. Независимо от данните в тази насока, както административният орган, така и съдът не са изяснили Димитър Стоянов работил ли е някога и кога, в това число и към момента на злополуката в "САВ" ООД, като това обстоятелство е следвало да бъде установено по отношение и на останалите работници от бригадата, кой е снабдявал обекта с материали, от кой търговски обект и на чие име е издаден документа за закупуването им. Съгласно чл. 405а, ал. 1 от КТ за контролния орган не са съществували никакви ограничения да ги изясни, тъй като са от съществено значение за установяването на трудовоправните отношения на пострадалото лице. За изясняването на основния въпрос съдът е бил длъжен да изиска и приложи към делото НЧД № 240/2009 г. на РОС, към което са били приобщени материалите по досъдебното производство № З - 499/09 г. по описа на РУ на МВР-гр. Разград (цитирано на стр. 2 на обжалваното писмо), водено по повод трудовата злополука със Станев, предполагащо задълбочено и подробно изясняване на случая, в това число и на трудовите взаимоотношения на пострадалия. Не е имало също пречка съдът да разпита и сочения от жалбоподателката свидетел Александър Вестилиянов Коев, който е щял да изясни важни обстоятелства около и след злополуката в отношенията на Димитър Стоянов и нея. Неизясняването на цитираните обстоятелства навеждат на необоснованост на съдебния акт и на допуснати съществени процесуални нарушения по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, представляващи касационни основания за неговата отмяна. Предвид изложеното, обжалваното решение следва да бъде отменено и делото върнато на Административен съд - Разград за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане административният съд следва да прецени законосъобразността на обжалвания пред него акт, въз основа на изложените от органа при произнасянето му фактически и правни основания, както въз основа на приложените към преписката доказателства, така и на тези, неправилно преценени в решението като ирелевантни за спора, които съдът при съществено нарушение на съдопроизводствените правила е отказал събирането им (вж. протокола от с. з. на 08.02.2010 г. на л. 144 от делото). Воден от горното, на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 и 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение