Решение № 9986 от 13.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 5734/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано e по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) София при Централно управление (ЦУ) на Националната агенция за приходите (НАП), чрез юрк. Бакалова, срещу Решение № 14810/17.04.2026 г., постановено по адм. д. № 10049/2025 г. по описа на Административен съд София-град, в частта, с която е отменен Ревизионен акт (РА) № Р-22221723007518-091-001/26.07.2024 г., издаден от органи по приходите при Териториална дирекция (ТД) на НАП София, потвърден с Решение № 850/11.07.2025 г. на ДД ОДОП София. В отхвърлителната си част съдебният акт е влязъл в сила и не е предмет на касационно оспорване. В жалбата са изложени доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът счита заключението за незаконосъобразност на РА в съответната част за противоречащо на фактите и събраните доказателства. Твърди, че приетата съдебно-счетоводна експертиза (ССЕ) по делото не допринася за разкриване на обективната истина и не е следвало да бъде кредитирана, а да бъде обсъдена заедно с останалите несъответствия относно доставките и водената счетоводна отчетност от ревизираното лице. Отправя искане за отмяна на първоинстанционното решение в оспорената му част и постановяване на друго, с което РА да бъде потвърден изцяло. Претендира присъждане на разноски за юрисконсулско възнаграждение за двете съдебни инстанции и платената държавна такса за касационно обжалване, съгласно представената молба-списък на разноските. Ответната страна – „Таурус Дизайн Груп" ЕООД, чрез процесуалния си представител адв. Милева, оспорва касационната жалба по съображения в писмен отговор и в хода на делото, с молба първоинстанционното решение да бъде оставено в сила като валидно и правилно. Върховният административен съд, първи състав на Осмо отделение, след преценка по допустимостта на жалбата, правилността на решението на заявените касационни основания и извършена служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея в съответната му част и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд София - град е бил РА № Р-22221723007518-091-001/26.07.2024 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, потвърден с Решение № 850/11.07.2025 г. на ДД „ОДОП“ София при ЦУ на НАП, с който на „Таурус Дизайн Груп" ЕООД са установени допълнителни задължения за ДДС в размер на 16 862,37 лв. и законна лихва от 6 849,32 лв., както и за корпоративен данък в размер на 5 121,11 лв. и законна лихва от 1 825,89 лв. По фактите решаващият съд е установил процесуалните действия в хода на ревизията, проведена въз основа на Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) № Р-22221723007518-020-001/14.12.2023 г. на началник сектор „Ревизии“ в дирекция „Контрол“ при ТД на НАП Пловдив. През ревизираните периоди „Таурус Дизайн Груп" ЕООД извършва рекламни услуги, в т.ч. изработка на сайтове, рекламни календари, химикалки, тефтери, бележници, визитки, картички, като за целта е разполагало с 3 лица, наети по трудови правоотношения. Релевантните констатации в РА по ЗДДС и ЗКПО са направени въз основа на исканията за представяне на документи и писмени обяснения от задълженото и трети лица, проверки в счетоводството на дружеството на адрес гр. София, ж.к. Младост 4, бл. 487 и в базата данни на НАП. С акта на жалбоподателя не е признато право на приспадане на данъчен кредит в размер на 9 149,60 лв. по 12 фактури, издадени от „Влад-Форест-Комерс“ ЕООД (с ново наименование „Берест-Груп-8“ ЕООД), в размер на 4 149,00 лв. по 2 фактури, издадени от „Кам и Ем“ ЕООД; увеличен е декларираният счетоводен финансов резултат за 2020 г. с отчетените разходи в размер на 20 733 лв. по фактурите с издател „Влад-Форест-Комерс“ ЕООД и за 2021 г. в размер на 9 765 лв., респ. и по фактурите с издател „Кам и Ем“ ЕООД за същия период в размер на 20 745 лв.; не са признати начислените данъчни амортизации за 2021 г. в размер на 8 948,28 лв. и с тази сума е преобразуван финансовият резултат за периода. По делото е изготвена съдебно-счетоводна експертиза (ССЕ), чието заключение е приобщено към доказателствата без оспорване в с.з. на 19.03.2026 г. Отговорите на вещото лице по поставените въпроси са кредитирани като обективни и компетентни по същество. По молба на ответника е открито производство по реда на чл. 193 ГПК по отношение на конкретно посочените в констативната част на решението частни документи – приемо-предавателни протоколи от 12.11.2020 г. и от 09.12.2020 г., както и договори от 07.10.2020 г. и от 16.09.2020 г. между ревизираното дружество и „Берест-Груп-8“ ЕООД. От правна страна съдът е потвърдил издаването на РА от компетентни органи по приходите, оправомощени със заповеди на основание чл. 10, ал. 9 ЗНАП вр. чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК и при спазване на изискванията за форма и съдържание по чл. 120 ДОПК. Приел е, че ревизията е възложена надлежно съгласно представените ЗВР и ЗИЗВР, а РА е генериран като електронен документ и подписан от издателите с валидни КЕП. При провеждането на ревизията не е открил допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. За да уважи жалбата и да отмени частично РА, съдът е достигнал до извод за противоречието му с материалния закон и събраните доказателства по делото. Извел е условията за упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит и установената практика на Съда на Европейския съюз (Съда на ЕС) по въпроса - решение по съединени дела C-80/11 и С-142/11, решение по дело С-324/11 и решение по дело С-18/13. Според изложените мотиви, органите по приходите неправилно са отказали данъчния кредит по фактурите, издадени от „Влад-Форест-Комерс“ ЕООД („Берест-Груп-8“ ЕООД) и „Кам и Ем“ ЕООД. Сочените обстоятелства като липса на материална и техническа обезпеченост на доставчиците, какъв е произходът, къде е била съхранявана и как е била транспортирана стоката до мястото на предаване, не могат да бъдат причина за отказа с РА. В конкретния случай дружеството-жалбоподател притежава данъчни фактури, приемо-предавателни протоколи, платежни документи и др., които са проверени от вещото лице по ССЕ. Допълнително при посещението на място в офиса на ревизираното дружество, съгласно протокол от 17.04.2024 г., органите по приходите установяват и физическото наличие на всички индивидуализирани стоки, описани по доставките, представени са документи за технически тестове и профилактика на компютърната техника. Във връзка с фактурите от „Кам и Ем“ ЕООД по делото с административната преписка са приети редица съпътстващи сделката документи, които удостоверяват изпълнението и не са оспорени от ответника по реда на чл. 193 ГПК. От друга страна съдът е взел предвид липсата на каквито и да било данни, че действията на преките доставчици на жалбоподателя са неправомерни, както и за евентуални нарушения или измама от тяхна страна. С оглед на направените изводи в частта по ЗДДС, дружеството правилно е отчело разходите за 2020 г. и 2021 г. по фактурите на двамата доставчика, както и данъчни амортизации за въведените в експлоатация активи. На база ССЕ и съпоставката между различните по вид и технически параметри активи е изключена възможността амортизациите да се отнасят за заведените през 2016 г. Обжалваното решение на Административен съд София - град е валидно, допустимо и правилно. Установените факти и направените правни изводи от първоинстанционния съд са основани на доказателствата по делото. Съвкупната преценка на ангажираните доказателства и процесуалните действия на страните, вкл. предприетите в откритото производство по реда на чл. 193 ГПК касаещо двата ППП от 12.11.2020 г. и от 09.12.2020 г. и договорите от 07.10.2020 г. и от 16.09.2020 г. с „Берест-Груп-8“ ЕООД, потвърждава правилността на крайното заключение на съда за незаконосъобразност на РА в съответните части по ЗДДС и ЗКПО. Постановеното съдебно решение не страда от сочените от касатора пороци. Административният съд е разпределил правилно доказателствената тежест между страните и в съответствие с това е обсъдил предпоставките за възникване и упражняване на данъчен кредит от страна на „Таурус Дизайн Груп" ЕООД, по процесните данъчни фактури в обхвата на ревизираните периоди за ДДС от 01.09.2020 г. до 31.03.2021 г. Тълкуването на закона относно правото на приспадане на данъчен кредит е съобразено с установената съдебна практика на националните съдилища и на Съда на ЕС. Разпоредбите на чл. 68, ал. 1 и ал. 2 ЗДДС обуславят възникването на правото на приспадане на данъчен кредит от кумулативното осъществяване на елементите на регламентирания сложен фактически състав в ЗДДС, който наред с притежаването на данъчния документ по чл. 71, т. 1 ЗДДС, включва и установяването на реалното получаване на стоките или извършването на услугите по облагаемата доставка – по арг. от чл. 6, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 ЗДДС. В тежест на ревизираното лице, което иска да упражни право на приспадане на ДДС е да докаже, че отговаря на предвидените условия за това. Преценката за действителното осъществяване, според съдебната практика на Съда на ЕС, се извършва в съответствие с принципа на национална процесуална автономия и е в компетентността на националната юрисдикция съобразно националните правила за доказване. Заключението на първоинстанционния съд за реалност на облагаемите доставки по смисъла на чл. 6 и чл. 9 ЗДДС, е обосновано след самостоятелна и съвкупна оценка на установените обстоятелства при ревизията и наличните доказателства по делото. Сочените несъответствия от касатора не представляват обективна предпоставка, за да не бъде признато правото на приспадане на данъка, при липсата на събрани данни за извършени действия с цел злоупотреба. Към тази група могат да бъдат отнесени твърденията за липса на конкретни данни относно начина на калкулиране на цената на предоставената услуга от доставчиците, непредставянето на детайлна счетоводна информация от тяхна страна или предположението, че снабдяването с намерените вещи/активи при физическата проверка от органите по приходите би могло да е съвсем отдалечено във времето и да не намира опора в нито един от представените документи и писмени обяснения при ревизията. В горния смисъл е т. 61 от решение на СЕС от 21.06.2012 г. по съединени дела C-80/11 и C-142/11, според което, данъчната администрация не може да изисква от данъчно задълженото лице, което иска да упражни правото на приспадане на ДДС, да се увери, че издателят на фактурата за стоките, във връзка с които се иска упражняване на това право, има качеството на данъчно задължено лице, разполагал е със стоките, предмет на доставката, бил е в състояние да ги достави и е изпълнил задълженията си за деклариране и за внасяне на ДДС, за да се увери, че доставчиците нагоре по веригата не са извършили нарушения или измама, или от друга страна, да притежава документи в това отношение. За установяване на твърденията си, жалбоподателят се е позовал на ангажираните писмени доказателства и дадените от него обяснения за изпълнението на спорните доставки, механизма на осъществяване на стопанската дейност и заключението на ССЕ. Решаващият съд е изпълнил задължението съгласно разпоредбата на чл. 202 ГПК във вр. с § 2 ДР ДОПК, да обсъди експертизата заедно с другите доказателства по делото. Възраженията на касатора в тази част са общи и не съдържат детайли, които да обосноват извод за нередовност на водената счетоводна отчетност. Последното важи с особена сила към аргументите на приходната администрация да преобразува финансовия резултат за 2021 г. със сума в размер на 8 948,28 лв. и да не признае начислените данъчни амортизации. За да се начислят и признаят разходи за данъчни амортизации по отношение придобити материални активи следва да се установи, че последните са заведени, използват се и носят икономическа изгода по арг. от разпоредбите на чл. 58, ал. 1 и чл. 59, ал. 1 ЗКПО. Не е достатъчно материалните активи единствено да бъдат заведени в данъчния амортизационен план или да се твърди, че същите служат по предназначение на търговеца. Необходимо е реално използване в стопанската дейност според горепосочените норми на ЗКПО и СС 4 „Отчитане на амортизации“. Въпреки установяването на релевантните за облагането факти в хода на ревизионното производство, органите по приходите са отказали да зачетат декларираното намаление на финансовия резултат за периода без друго основание, освен извода във връзка с доставките от „Влад-Форест-Комерс“ ЕООД („Берест-Груп-8“ ЕООД). Мотивите на решаващия съд да отмени спорната корекция по ЗКПО са издържани и съответстват на изяснените факти, поради което се споделят на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК. Като е стигнал до същите правни изводи и е отменил оспорения РА в съответната част, Административен съд София – град е постановил правилно съдебно решение, което не страда от заявените пороци в касационната жалба на директора на Дирекция ОДОП София при ЦУ на НАП и следва да бъде оставено в сила при условията на чл. 221, ал. 2 АПК. При този изход на спора претенцията на касатора за присъждане на разноски се явява неоснователна. С оглед липсата на претенция от ответната страна и представени доказателства в тази насока, разноски не следва да бъдат присъждани. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. първо АПК, Върховният административен съд, първи състав на Осмо отделение,