Решение № 14468 от 19.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2766/2012 г.

Решение № 14468 от 19.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2766/2012 г., I о., докладчик съдията Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационни жали на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП и Гюлтен Неджеб Юмер от гр. Хасково чрез процесуалния си представител адв. Славея Боева срещу решение № 1609/20.10.2011 г., постановено по адм. дело № 2482/2010 г. по описа на Пловдивския административен съд. Директорът на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП оспорва съдебното решение в частта, в която РА № 261001181/02.09.2010 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП - гр. Пловдив, потвърден с решение № 785/26.10.2010 г. на директора на дирекция "ОУИ" - гр. Пловдив за определения на Гюлтен Неджеб Юмер данък по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) за 2004 и лихва за просрочие, като съдът го е намалил от 10 747,95 лв. на 10 151,19 лв. и лихвата за просрочие е намалена от 7 659,46 лв. на 5 436,06 лв., както и за 2006 г. ревизионният акт е изменен като е намален определения данък по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) от 3 991,16 лв. на 1 317,48 лв., а лихвата за просрочие е намалена от 1 833,51 лв. на 605,24 лв., а за 2005 г. данъкът по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) е отменен изцяло за сумата от 345,87 лв. и лихва 201,26 лв. Макар в касационната жалба да не са посочени конкретни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, от изложението й може да се направи извод, че касаторът твърди неправилност на решението в обжалваната му част поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и неправилно прилагане на приложимия данъчен закон. Според касатора съдът неправилно е определил данъчната основа за облагане съгласно заключението на съдебно-счетоводната експертиза, без да прецени доказателствата по делото. Посочва се в касационната жалба, че предвид чл. 124, ал. 2 ДОПК ревизирания субект е бил длъжен да опровергае констатациите на ревизионния акт. Твърди се, че Гюлтен Юмер не е провела доказване на твърдените от нея факти. Подробни доводи се изтъкват в касационната жалба, с която се иска отмяна на съдебното решение в обжалваната му част и отхвърляне на жалбата срещу ревизионния акт, както и се претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответникът по тази касационна жалба на Гюлтен Неджеб Юмер от гр. Хасково, редовно призована не е изпратила свой представител. По делото е депозиран писмен отговор срещу касационната жалба с искане за отхвърлянето й като неоснователна. Гюлтен Неджеб Юмер от гр. Хасково чрез процесуалния си представител адв. Славея Боева обжалва съдебното решение в отхвърлената част за определените с РА № 261001181/02.09.2010 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП - гр. Пловдив, потвърден с решение № 785/26.10.2010 г. на директора на дирекция "ОУИ" - гр. Пловдив задължения за данък по чл. 35 ЗОДФЛ за 2004 г. 10 151,19 лв. и лихва 5 436,06 лв. и за 2005 г. 1 317,48 лв. и лихва 605,24 лв. Неправилно според касатора съдът не е приел за доказани предоставените от сестрата на съпруга й Анна Христова парични заеми от 25 000 лв. и 30 000 лв. за 2005 г. и 2006 г., както и не е следвало да кредитира изчисленията на вещото лице Ирина Стоянова по II вариант на съдебно-счетоводната експертиза - без включване на тези парични заеми като доказани. В тази връзка излага доводи за неправилно възприемане от страна на съда за недоказани обстоятелствата по получаване на тези заеми. Макар да не са посочени конкретни отменителни основания, от изложението в касационната жалба може да се направи извод, че се релевират оплаквания за неправилност на решението в тази обжалвана част поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Моли настоящият съдебен състав да възприеме за правилни изчисленията на вещото лице във вариант I от заключението на съдебно-счетоводната експертиза. Ответникът по тази касационната жалба директорът дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП, редовно призован не е изпратил свой представител и не е взел становище. Представителят на Върховна административна прокуратура е на становище за правилност на съдебното решение на първоинстанционния съд. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационните жалби са подадени от надлежно легитимирани страни и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и са процесуално допустими, но разгледани по същество са неоснователни поради следните съображения: Пловдивският административен съд при разглеждане жалбата на Гюлтен Неджеб Юмер от гр. Хасково срещу РА № 261001181/02.09.2010 г. е приел, че правилно приходните органи са провели ревизията при условията на чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК при установяване на обстоятелството, че разходите на Гюлтен Юмер превишават нейните приходи (за 2004 г. и 2005 г.). Според съда в ревизионният акт е извършен анализ на относимите обстоятелства по чл. 122, ал. 2 ДОПК, като е съобразено, че ревизираното лице има съпруг и разликата между приходите и разходите е разделена на две при условията на СИО. По едно от основните оплаквания на жалбоподателката как трябва да се отнесат разходите по изграждане на строежа от Гюлтен Юмер и нейния съпруг Селятин Юмер, като съдът е кредитирал първия вариант на съдебно-счетоводната експертиза. За това обстоятелството съдът е приел, че строителните работи на процесния строеж са започнали през есента и зимата на 2001 г. и до приемането на акт № 14/30.07.2002 г. са извършвани СМР по конструкцията на строежа, макар да липсват документи, доказващи отделните етапи на строителството, като е взето предвид, че за тях физическото лице не е било длъжно да съхранява такива документи. Съдът не е кредитирал втория вариант от заключението на съдебно- счетоводната експертиза, макар, че акт № 15 за установяване годността на строежа и окончателния доклад да е съставен към 14.04.2004 г., тъй като неоправдано житейски и нелогично е отнасянето на останалата част от разходите, направени за сградата изцяло към началото на 2004 г. По повод констатациите на приходните органи, че липсват документи за извършени СМР по строежа за 2003 г., затова цялата тежест е прехвърлена към 2004 г., съдът е счел, че като се вземе предвид, че сградата се извършва по стопански начин и не е длъжно да съхранява документи за направените разходи, а също е прието от съда, че и няма логика в тезата на приходните органи, че процесните СМР да са извършени в рамките на три месеца и половина в началото на 2004 г. до приемането на акт, обр. 15 и това е причината съдът да се съобрази с първия вариант на съдебно- счетоводната експертиза. Относно другия основен спорен въпрос между страните по делото, първоинстанционният съд е приел за неоснователни твърденията на жалбоподателката, че е получила парични заеми от сестрата на съпруга си в размер на 25 000 лв. и на 30 000 лв., тъй като те не са доказани и в тази връзка са възприети от съда за законосъобразни констатациите на приходните органи. В тази връзка съдът е обсъдил дадените по време на ревизията писмени обяснения от Анна Христова - заемодател според твърденията на жалбоподателката и която е разяснила, че парите са били предоставяни на части в различно време през 2005 г. и 2006 г., като за произхода на тези парични средства е посочила реализирана печалба от собствена търговска дейност. Съдът е приел за недоказано предоставянето на посочените парични средства в заем на жалбоподателката. Според съда не са налице категорични доказателства за реалното предаване на сумите в заем и затова заемно правоотношение не било съществувало. За представените договори за заем и разписки като частни свидетелстващи документи се ползват според съда само с формална, но не и с материална доказателствена сила. Относно доходите на дъщерята на жалбоподателката - Байрие Селятин Апти, получени от нея през 2005 г. и 2006 г. съдът е счел, че те са доходи от трудови правоотношения и няма данни тя да е предоставяла парични средства на майка си. Същите мотиви съдът е изложил и по отношение на изтегления от дъщерята на жалбоподателката банков заем от 5 265 лв. Предвид кредитирането от съда на първия вариант на съдебно - счетоводната експертиза са определени и данъчните основи за облагане с данък по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) за 2004 г., 2005 г. и частичното отменяне на ревизионния акт, а за 2006 г. същият е изцяло отменен. Обжалваното решение е правилно постановено. Спорът по делото се свежда до оценката на осъществения от Гюлтен Юмер и нейния съпруг Селятин Юмер сграда, състояща се от хранителен магазин, кафене, офис и жилищна сграда в гр. Хасково. Страните спорят и относно твърденията на Гюлтен Юмер, че е получила през 2005 г. и 2006 г. заемни парични средства от сестрата на съпруга й Анка Христова - 25 000 лв. и 20 000 лв. Относно оценката на строежа, за който не се спори, че е строен по стопански начин, правилно съдът е възприел I вариант от заключението на вещото лице. Това е така, тъй като по този вариант са изчислени разходите до въвеждане на сградата в експлоатация, разпределени равномерно от момента на започването му - есента и зимата на 2001 г. до 05.04.2004 г. Вторият вариант на заключението на съдебно-счетоводната експертиза са изчислени разходите до въвеждането на сградата в експлоатация предвид оценката, дадена от експерта по оценителната експертиза, приета в ревизионното производство. За да възприеме първият вариант на експертизата, съдът е приел, че е неоправдано и житейски нелогични отнасянето на останалата част от разходите изцяло за началото на 2004 г. и макар, че жалбоподателката да не е разполагала с документи, съдът се е съобразил с това, че строителството на сградата преминава през отделни етапи, предвид различното технологично време за извършването им. Правилно съдът е счел, че няма логика в тезата на органа по приходите, че СМР са изградени за три месеца и половина в началото на 2004 г. до приемането на акт, обр. 15, предвид изложените по-горе мотиви относно различните етапи на строителството, през които преминава изграждането на сградата. Относно твърденията на касаторката за получените от нея заемни средства от Анка Христова - сестра на съпруга й Селятин Юмер, законосъобразни са изводите на съда, направени след преценка на всички доказателства по делото, че не е установено по категоричен начин реалното предаване на твърдените заемни средства. Съдът е обсъдил представените договори за заем, както и писмените обяснения на заемодателката, дадени пред органите по приходите. В договорите, които правилно съдът е определил като частни свидетелстващи документи, които се ползват само с формална, но не и с материална доказателствена сила изрично е посочено, че те се сключват в гр. Хасково, а не на територията на Република Турция, каквито са твърденията на заемодателката, а е установено, че към момента на сключването на договора от 16.02.2006 г. Анка Христова се е намирала извън пределите на България. Недоказани са твърденията на Гюлтен Юмер, че е получавала парични средства от нейната дъщеря и като е приел това, първоинстанционният съд не е допуснал нарушения. Настоящият съдебен състав следва да отбележи, че предвид прилагането от ревизиращите органи на чл. 19 СК, предвид наличието на СИО между Гюлтен Юмер и нейния съпруг Селятин Юмер и съставения на последния РА № 2600900364/28.09.2009 г., като състав на ВАС, VIII отделение по адм. дело № 9739/2011 г. е оставил в сила решение № 1088/17.06.2011 г. по адм. дело № 2154/2009 г. на Пловдивския административен съд, в което са налице същите фактически установявания по отношение на същите спорни въпроси - себестойността на построената по стопански начин сграда и твърденията на Селятин Юмер за дадени заеми от неговата страна Анна Христова, както и правните изводи на съда. С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав на ВАС, I отделение счита, че обжалваното решение е правилно постановено при спазване на приложимия материален данъчен закон и на съдопроизводствените правила и затова следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение,