Решение № 2624 от 6.3.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7850/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на министъра на земеделието и храните, чрез процесуален представител юрк. В. Димитров, против решение 232 от 05.07.2023г., постановено по адм. дело 104/2023 г. по описа на Административен съд - Кърджали. Касационният жалбоподател обжалва съдебното решение като твърди, че е неправилно поради постановяването му при съществени нарушения на процесуалните правила, неправилно приложение на материалния закон и необосновано- касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Подробни съображения в подкрепа на твърденията и искането са изложени в касационната жалба, в която се оспорват изводите на съда и се твърди, че решението е мотивирано изцяло със заключението на приетата по делото СТЕ, която е оспорена от страна на административния орган, въз основа на мотиви, изложени в писмо от 13.06.2023г. на дирекция ИЗП, без да са обсъдени представените по делото писмени доказателства, съдържащи се в административната преписка. Иска се отмяна на решението. Претендира разноски за двете съдебни инстанции и прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Ответната страна - Ш. Кючукова, чрез пълномощник адвокат Б. Милев, в представен по делото писмен отговор оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховна прокуратура дава мотивирано писмено заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С оспореното първоинстанционно решение е отменена заповед РД 09 - 94 от 31.01.2023 г. на министъра на земеделието, в частта, с която извън одобрения окончателен специализиран слой "Площи допустими за подпомагане" (ДПП) за кампания 2022г. са останали части от парцели, както следва: парцел с идентификатор 27663 - 234 - 2 -1 в землището на с. Ефрем - 2.31ха; парцел 55885 - 11 - 7 - 1 в землището на с. Перперек с площ от 0,11ха и парцел с идентификатор 56589 - 358 - 9 - 1 в землището на с . Плазище - 0,25 ха., заявени от Ш. Кючукова. Административният съд е приел, че заповедта в оспорената й част е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма и без допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. Съдът е кредитирал заключението на вещите лица по приетата комплексна СТЕ, която е ценил съвкупно с отразените в таблица / CD л. 35/ подробни данни за заявените парцели и констатации на административният орган за недопустимост на площите и изключването им от слоя ПДП за 2022г. Съдът е кредитирал заключението на вещите лица по изготвената СТЕ, което е приел за обективно и компетентно дадено и стигнал до извод, че констатациите от извършената дешифрация на ЦОФК и въведените доводи за изключване на имотите, включително и тези обосновани с доклада за теренна проверка се опровергават от заключението на вещите лица. Съдът е счел, че заключението е изготвено след като са съпоставени данните от представените от ответника извадки от ЦОФК (снимки) на референтните парцели, изготвени по сателитно заснемане 2022г., изготвените снимки от теренна проверка и данните от извършения оглед на място на всеки един от парцелите. Съдът е анализирал данните за всеки един от спорните парцели и основанията за изключването им от слоя ПДП посочени от органа, както и данните и състоянието на парцелите при разчитането им от страна на вещите лица и е стигнал до извод за липсата на предпоставките по чл.3 и чл.10, ал.1 и ал.2 от Наредба 2/26.03.2018г. за изключване на парцелите от специализирания слой "Площи допустими за подпомагане" за кампания 2022г. Решението е правилно. Неоснователни са оплакванията в касационната жалба за допуснати от съда съществени процесуални нарушения - необсъждане на всички събрани по делото доказателства и безкритично възприемане от страна на съда и позоваване единствено на заключението на приетата по делото експертиза. Противно на твърдението на касатора, съдът е обсъдил поотделно за всеки един от парцелите какво е установеното фактическо положение, включително и констатациите на органа в приложената таблица на представения от ответника CD (л. 35) и основанията за изключване на площите от специализирания слой ПДП по чл.3, чл.8 и чл.10 от Наредба 2 от 26.03.2018г. Не съответства на събраните по делото доказателства, твърдението в касационната жалба, че приетата по делото експертиза е оспорена от страна на касатора и е оборена с неоспорими доказателства и въпреки това, съдът я е възприел безкритично и е постановил решението си въз основа на нея. Процесуалното поведение на касатора в хода на делото говори за различна фактическа обстановка. В съдебно заседание на 15.06.2023г. при изслушване на заключението на вещите лица по назначената комплексна СТЕ, министърът на земеделието е представляван от юрк. Кузманова, която е задавала въпроси на вещите лица като е изразила становище, че оспорва заключението с доводи, че е изготвено на база теренно посещение през 2023г. Представила е писмено становище на дирекция "Идентификация на земеделските парцели" и изрично е заявила, че няма да сочи други доказателства и няма нови искания. Недопустимо е едва с касационната жалба да се оспорва заключението на вещите лица. Както се посочи по- горе в с.з. при изслушване на експертизата е присъствал процесуален представител, който не е направил искане за възлагане на допълнително или повторно заключение съгласно чл.200, ал.3 и чл.201 от ГПК. Заключението е прието по делото, при което съдът правилно е обсъдил това заключение като кореспондиращо с останалия доказателствен материал. В случая заключението на вещите лица е изпълнило целта си да подпомогне решаващия съд за установяване значението на определени факти и процеси за спорното правоотношение, и механизмът на тяхното протичане, което е дало възможност на съда да разреши конкретния правен спор, не разполагайки със специални знания в определена област. Изложените от съда мотиви за кредитиране на заключението на вещите лица не са в противоречие с доказателствения материал по делото, а изводите на съда са основани на анализ на събраните по делото доказателства. СТЕ не е оборена с неоспорими доказателства, както се твърди в касационната жалба. Ето защо съдът правилно е кредитирал и се е позовал на приетата. Следва да се отбележи, че вещите лица са работили с всички материали по делото, вкл. CD с приложени протоколи, таблици, снимки и файлове от извършените теренни проверки, съдържащи и геодезически измервания на характерни точки от площите, извършени с GNSS апаратура, които са допустими доказателства, предвид чл. 34, ал. 4, т. 4 от ЗПЗП като други източници на ортогонални изображения и цифрови данни вр. с пар.1, т. 57 от ДР на ЗПЗП. Предвид и подробните разяснения, направени от вещите лица в откритото съдебно заседание, съдът не е имал основание да не се довери на компетентността на съдебните експерти. Следва да се има предвид, че действително в представеното по делото писмено становище на дирекция "Идентификация на земеделските парцели" - МЗХ детайлно е оспорено заключението на изготвената СТЕ за всеки един от спорните парцели като е изразено становище, че заключението следва да бъде оспорено и да бъде направено искане за повторна експертиза или допълнителна такава. Това становище обаче не обвързва съда, доколкото не изхожда от ответника по делото - министъра на земеделието и храните, адресирано е до директора на ОД "Земеделие" - Кърджали и директор на дирекция ПДЕЗС, а както беше посочено по - горе в решението, процесуалният представител на ответника единствено е оспорил заключението, без да поиска назначаването на нова или допълнителна СТЕ, съгласно чл.200, ал.3 и чл.201 ГПК. Ето защо направените правни изводи от съда за наличието на отменително основание за частична отмяна на заповедта относно определените за недопустими площи, са обосновани и материално законосъобразни. Решението е обосновано от събраните по делото доказателства и не страда от релевираните в касационната жалба пороци, поради което като правилно, следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора и направеното искане в полза на ответника по касация следва да бъдат присъдени сторените разноски в размер на 1000 лв. за адвокатско възнаграждение, в доказан размер, съгласно договор за правна защита и съдействие от 16.08.2023г. Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно, предвид фактическата и правна сложност на делото и осъществената защита от процесуалния представител на ответника. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение .