Решение № 10305 от 8.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2758/2013 г.

Решение № 10305 от 8.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2758/2013 г., IV о., докладчик съдията Кремена Хараланова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от Общински съвет - Кърджали, подадена чрез процесуален представител адвокат Сунай Мехмед, против решение № 183/20.12.2012 г., постановено от Административен съд - Кърджали по адм. дело № 183/2012 г. Релевирани са касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касатора съдебното решение е неправилно, като постановено в противоречие с приложимия материален закон. Съгласно § 4, ал. 1 от Закона за сдруженията за напояване /ЗСН/, общинският съвет е дал съгласие за отдаване под наем, при условията на чл. 12, ал. 4 от Закона за общинската собственост /ЗОбС/, предвид липсата на сключени договори по § 3, ал. 2 ПРЗ ЗСН, както и на искане за предаване на обектите от министъра на земеделието и храните. Претендира се отмяна на съдебното решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което да бъде отхвърлен протеста на Окръжна прокуратура - Кърджали, по който е образувано първоинстанционното производство. Ответната страна - Окръжна прокуратура - Кърджали, не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на подадената жалба. Върховният административен съд, четвърто отделение, като взе предвид доводите на страните и данните по делото, приема касационната жалба за допустима, като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество - за неоснователна, по следните съображения: С обжалваното решение № 183/20.12.2012 г. е прогласена нищожността на решение № 124, взето по протокол № 10/24.07.2008 г. от Общински съвет - Кърджали, с което е дадено съгласие за отдаване под наем за срок от три години на имоти, публична общинска собственост, а именно: 1. микроязовир с кадастрален № 000121 и № 000120 по Картата на възстановената собственост/КВС/ в землището на с. Рудина; 2. микроязовир с кадастрален № 000266 по КВС на землището на с. Бели пласт; 3. микроязовир с кадастрален № 013084 по КВС на землището на с. Бащино; 4. микроязовир с кадастрален № 011075 по КВС на землището на с. Татково, и е възложено на кмета на община Кърджали да извърши всички действия по провеждане на търговете и сключването на договорите за наем за тези имоти, и решение № 184, взето по протокол № 7/26.07.2011 г. на Общински съвет - Кърджали, с което е дадено съгласие за удължаване на срока на договор № 4404-02/24.09.2008 г. за отдаване под наем на микроязовир - публична общинска собственост с кадастрален № 011075 по КВС на землището на с. Татково, сключен с Тодор Иванов Стоев за срок от 3 години, считано от 24.09.2009 г., определена е месечна цена в размер на 35 лв. без ДДС и е възложено на кмета на община Кърджали да сключи съответен анекс. За да постанови посочения резултат, съдът е приел, че четирите язовира са актувани като публична общинска собственост /по делото са представени АОбС /публична/ № № 2273/02.07.2008 г., 2274/03.07.2008 г., 2275/03.07.2008 г. и 2276/03.07.2008 г./, поради което и предвид липсата на данни да са предназначени за напояване или да представляват елемент от напоителната система на територия на сдружение за напояване, с оглед на което обстоятелство да са приложими разпоредбите на § 3 и § 4 ПЗР ЗСН, в случая е следвало да намерят приложение чл. 19, т. 4, б. "в" от Закона за водите /ЗВ/ и чл. 13, ал. 1, т. 2 и чл. 17, ал. 1, т. 2 от Закона за концесиите /ЗК/, респективно - че не са могли да бъдат отдавани под наем по реда на Закона за общинската собственост. Обсъдени са нормите, посочени като правно основание за издаване на решение № 124/24.07.2008 г. на ОбС - Кърджали - чл. 21, ал. 1, т. 8 ЗМСМА, § 4, ал. 1, чл. 17, ал. 1 и чл. 27, ал. 1 от НРПУРОИ, при което е направен обоснован извод, че са неприложими относно процесните обекти - публична общинска собственост, подлежащи на концесиониране съгласно чл. 13, ал. 1, т. 2 ЗК, а оттам и че актът е нищожен. Относно другото протестирано решение - № 184/26.07.2011 г. на ОбС Кърджали, е преценено, че в пълна степен са относими основанията за нищожността на решение № 124/24.07.2008 г., още повече, че към момента на издаването му е бил изтекъл максималният 3-годишен срок, за който е било валидно съгласуването с надзорния орган и не е било налице основание за сключване на анекс към договора за наем. Предвид липсата на материална компетентност за постановяването им - доколкото процесните микроязовири изобщо не са могли да бъдат обекти, отдавани под наем по реда на Закона за общинската собственост, съдът е обявил нищожността на атакуваните пред него решения на ОбС - Кърджали. Обжалваното съдебно решение е правилно и при постановяването му не са допуснати нарушения, обосноваващи касационни основания за отмяната му. Въз основа изцяло изяснена фактическа и правна обстановка, след обсъждане доводите на страните и правнорелевантните факти, първоинстанционният съд е постановил законосъобразно решение, което следва да бъде оставено в сила. Административен съд - Кърджали точно е тълкувал и приложил разпоредбите на Закона за концесиите /ЗК/, който е специален по отношение на Закона за общинската собственост. В тази връзка е взето предвид, че от представените по делото доказателства не се установява язовирите да попадат в кръга на обектите по § 3 ПЗР на Закона за сдруженията за напояване, само в който случай и при условие, че към момента на влизане на този закон в сила, няма сключени договори по § 3, ал. 2, до предявяване на искане по реда на § 3, ал. 3, те могат да бъдат отдадени под наем по реда на чл. 12, ал. 4 ЗОбС, след съгласуване с надзорния орган съобразно § 4, ал. 1 ПЗР ЗСН. Следва да се отбележи, че последната разпоредба препраща към редакцията на чл. 12, ал. 4 ЗОбС по ДВ, бр. 96/1999 г., преди изменението на ЗОбС по ДВ, бр. 101/2004 г., след което отдаването под наем на части от имоти - публична общинска собственост вече се урежда именно от чл. 14, ал. 7 ЗОбС. Следователно, правилен е направеният от административния съд извод, че след като язовирите са публична общинска собственост и липсват данни да са включени в имуществото на търговско дружество или на сдружение за напояване, което изключва приложението на § 4, ал. 1 вр. § 3 ПЗР ЗСН, относимо в случая е правилото на чл. 13, ал. 1, т. 2 от Закона за концесиите, че обекти, имоти или части от имоти - публична общинска собственост се предоставят на концесия по реда на този закон. Предвид изложеното, правилно първоинстанционният съд е приел, че в случая е налице такова съществено нарушение на материалния закон, което обуславя извод за нищожността на приетите от ОбС - Кърджали решения. Съдебното решение не страда от инвокираните от касатора пороци - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което и жалбата му като неоснователна, следва да бъде отхвърлена. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,