Решение № 6883 от 24.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4426/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на К. И. К., подадена чрез адв. Драгиева срещу Решение 1830/20.03.2024 г. на Административен съд София-град (АССГ) постановено по адм. дело 90/2024 г. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на К. И. К. срещу т. 14 от Списък на категориите информация, подлежаща на класификация като служебна тайна в Държавна агенция Национална сигурност (ДАНС), приложение към Заповед 3-1031/05.05.2020г. на председателя на ДАНС и К. е осъден да заплати на агенцията разноски по делото в размер на 100 (сто) лева. Касационният жалбоподател счита, че обжалваното решение е нищожно, недопустимо и неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Сочи, че съдът необосновано приема, че оспорената разпоредба е част от вътрешнослужебен акт, а не нормативен, който подлежи на оспорване пред Върховния административен съд. При това положение като разглежда и решава делото като първа инстанция, АССГ постановява недопустимо решение. Твърди се също така, че мотивите на съдебния акт са противоречиви, не изразяват автономната воля на съда, поради което решението е нищожно. Алтернативно касаторът сочи неправилност на решението, тъй като съдът необосновано приема законосъобразност на оспорената разпоредба, без да обсъди всички доводи и оплаквания на жалбоподателя за противоречието на т. 14 от списъка с материалния закон. Ответникът по касация Председателят на Държавна агенция Национална сигурност оспорва жалбата по съображения изложени в писмен отговор. Моли обжалваното решение да бъде потвърдено. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Неоснователно е касационното възражение за нищожност и недопустимост на съдебния акт. Първоинстанционното решение е постановено от законен съдебен състав, при надлежно упражнено право на съдебно производство. За да постанови обжалвания правен резултат административният съд приема, че заповедта на председателя на ДАНС за обявяване на списък на категориите информация, подлежаща на класифициране като служебна тайна в Държавна агенция Национална сигурност и списъкът, неразделна част от заповедта са издадени от материално компетентен орган. В тази връзка съдът подробно и задълбочено анализира разпоредбите на Закона за защита на класифицираната информация (ЗЗКИ)-чл. 26 и следв. и на Закона за Държавна агенция национална сигурност (ЗДАНС)- § 1, т. 3 от Допълнителните разпоредби на ЗДАНС. Посочва, че определение на понятието служебна тайна се съдържа както в чл. 26, ал. 1 ЗЗКИ, така и в § 1, т. 3 от ДР на ЗДАНС, като в специалния закон-ЗДАНС, за разлика от ЗЗКИ, определението е тясно свързано с изпълнението на функциите и задачите на агенцията и с реализирането на правомощията на органите й или е получена в резултат на тази дейност. Посочва, че в изпълнение на законово предвиденото правомощия по чл. 32 ЗДАНС председателят на агенцията определя със заповед оспорения списък на категориите информация, подлежаща на класификация като служебна тайна. Съдът приема, че при произнасяне на оспорения списък не са допуснати съществени нарушения на административната процедура, които да препятстват правото на защита на жалбоподателя. Посочва неприложимост на разпоредбите на Закона за нормативните актове чл. 26 и следв. предвид характера на оспорения акт като вътрешнослужебен. В заключение първоинстанционният съд посочва, че оспорената т. 14 от Списъка по чл. 26 ЗЗКИ не противоречи на ЗДАНС и неговата цел. С цитираната точка се защитава информацията, станала известна на служителите на агенцията при изпълнение на служебните им задължения и по никакъв начин не накърнява права и законни интереси на жалбоподателя. Решението е правилно. Фактическите установявания в обжалваното решение кореспондират на събрания доказателствен материал, поради което касационната инстанция ги приема изцяло и не следва да ги преповтаря. По отношение на възражението на касационния жалбоподател за характера на оспорената разпоредба, неправилно определена от съда като част от вътрешнослужебен акт, издаден от председателя на ДАНС, следва да се отбележи, че въпросът за правната природа на акта е изяснена в решение 11947/21.12.2022г. на петчленен състав на Върховния административен съд, постановено по адм. д. 7413/2022г., като е прието, че обжалваният акт Списък на категориите информация, подлежаща на класификация като служебна тайна в Държавна агенция Национална сигурност (ДАНС), приложение към Заповед 3-1031/05.05.2020г. на председателя на ДАНС няма подзаконов нормативен акт, а представлява вътрешноведомствен акт. При постановяване на решението решаващият съд не допуска съществени нарушения на съдопроизводствените правила, както се твърди в касационната жалба. Некоректното посочване в съдебното решение на реда на разглеждане на производството по Глава единадесета от АПК-Производства за обезщетения, вместо по Глава десета от АПК-Оспорване на административни актове пред първата инстанция, не представлява съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като правилно и в съответствие с разпоредбите на Раздел І от Глава десета съдът извършва проверка за законосъобразност на оспорената разпоредба. Правилно и в съответствие с материалните правни разпоредби на чл. 32 ЗДАНС, във вр. с § 1, т. 3 от ДР на ЗДАНС, чл. 26, ал. 3 във вр. с чл. 2 ЗЗКИ и чл. 21, ал. 1, и ал. 3 от Правилника за прилагане на Закона за защита на класифицираната информация съдът приема, че Списъкът на категориите информация подлежаща на класификация като служебна тайна в ДАНС, включително оспорената т. 14, съгласно която данни относно резултатите от извършени проверки в информационните фондове на ДАНС, в които се съхранява класифицирана информация, в случаите, когато тези данни не представляват държавна тайна, следва да се квалифицират като служебна тайна, е издаден от материално компетентен орган-председателят на ДАНС. Правилно, с оглед оплакванията на К. за незаконосъобразност на оспорената разпоредба, съдът приема, че т. 14 от списъка е издадена в изискуемата по закон писмена форма при спазване на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалния закон и в изпълнение на неговата цел. Неоснователно е касационното възражение за неправилност на оспореното съдебно решение, поради приетата материална съобразеност на т. 14 от списъка със сроковете за защита на класифицираната информация, установени в чл. 34, ал. 1, т. 3 ЗЗКИ, съгласно която за информация, класифицирана като служебна тайна срокът е 6 месеца. Обстоятелството, че в оспорената т. 14 не е вписан този срок, не е нарушение на закона, тъй като такава проверка и преценка на срока за съхранение на този вид информация следва да се извършват когато и доколкото компетентните органи издадат последващи актове, които биха могли да доведат до засягането на правната сфера на адресатите им и като индивидуални административни актове ще подлежат на съдебен контрол за законосъобразност. Неоснователно е и касационното оплакване за неправилност на съдебното решение поради необсъждането в мотивите му на специалния ред в Закона за Държавна агенция Национална сигурност за достъп до лични данни, регламентиран в Глава пета-Информационна дейност. Обсъждането на информационната дейност на ДАНС в разглеждания случай и по-конкретно правото на физическите лица на достъп до личните данни, обработвани от ДАНС, е неотносимо към преценката за законосъобразност на оспорената т. 14 от Списъка. По изложените съображения обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно като резултат следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора на ответната страна ДАНС следва да бъдат присъдени разноски по делото в размер на 150 (сто и петдесет) лева представляващи юрисконсултско възнаграждение, платими от К. И. К.. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, пето отделение