Решение № 12421 от 23.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10912/2009 г.

Решение № 12421 от 23.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10912/2009 г., VII о., докладчик председателят Ваня Анчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Драгомир Борисов Александров, от гр. София, срещу Решение № 47 от 19.06.2009 г. по адм. дело № 6973/2008 г. на Административен съд - София град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата на касатора против мълчаливия отказ на административния ръководител на Софийската районна прокуратура да издаде заповед, с която да му бъде изплатено допълнително материално стимулиране за първите шест месеца на 2008 година. В касационната жалба са наведени доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Ответникът - административният ръководител на Софийската районна прокуратура, чрез процесуалния представител заместник-районен прокурор Куманов моли решението да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, намира жалбата за допустима като подадена в срок от надлежна страна - участник в първоинстанционното производство. Като прецени направените оплаквания в касационната жалба и извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон в съответствие с чл. 218, ал. 2 АПК, съдът намира касационната жалба за неоснователна по същество. С Определение № 2950 от 11.12.2008 г. по адм. дело № 6973/2008 г. Административен съд - София град е прекратил производството и е изпратил делото на Софийския районен съд по подсъдност по съображения, че спорът е гражданскоправен. С Определение № 2727 от 26.02.2009 г. по адм. дело № 2525/2009 г. на Върховния административен съд, второ отделение, определението е отменено и делото е върнато на административния съд за разглеждане на жалбата по същество. Второинстанционният съд е приел, че предмет на спора е мълчалив отказ за определяне на допълнително материално стимулиране, представляващ административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК, който произтича от овластяването на административния ръководител на Софийската районна прокуратура да определя допълнителното материално стимулиране на прокурорите в подчинената му прокуратура, поради което с отказа се засягат правата и законните интереси на жалбоподателя, прокурор в същата прокуратура. За да обоснове постановения правен резултат, първоинстанционният съд е приел за безспорно установено, че със заповед на административния ръководител на Софийската районна прокуратура от 19.06.2008 г. на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание "Порицание", потвърдено с решение на Висшия съдебен съвет от 09.07.2008 г., като заповедта впоследствие е обжалвана и по съдебен ред и жалбата е отхвърлена с влязло в сила решение на Върховния административен съд. Счел е, че искането на жалбоподателя, по което е постановен обжалваният мълчалив отказ, е за изплащане на допълнително материално стимулиране на основание чл. 3, т. 2 (неточно цитиран като чл. 3, т. 1) от Правилата за определяне и изплащане на средства за допълнително материално стимулиране в органите на съдебната власт (по-долу наричани "Правилата"), а именно целева персонална награда за постигнати конкретни резултати през първото полугодие на 2008 г., която на основание заповед на Главния прокурор от 19.06.2008 г. за органите на Прокуратурата на Република България да се изплати през месец юни 2008 г. в размер до една индивидуална месечна заплата. Приел е, че мълчаливият отказ на административния ръководител е законосъобразен, предвид забраната в Правилата за премиране на лицата, на които е наложено дисциплинарно наказание, и отсъствието на данни за заличаване на наложеното наказание. Счел е, че допълнително материално стимулиране не се дължи и на основание т. 3 от заповедта на Главния прокурор, с която забраната в Правилата е възпроизведена. За неотносимо за изхода на спора по същество е счетено обстоятелството дали към датата на постановяване на мълчаливия отказ заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е влязла в сила, т. к. съгласно чл. 323, ал. 2 от Закона за съдебната власт (ЗСВ) жалбата не спира изпълнението, освен ако Върховният административен съд реши друго. Обжалваното решение е правилно. Не се оправдават оплакванията за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, което касационно оплакване е бланкетно посочено. Страните не спорят относно фактите по делото, като жалбоподателят е упражнил и правото си на участие и защита в процеса, поради което доводите за процесуални нарушения са несъстоятелни. Неоснователен е доводът за неправилност на решението поради това, че първоинстанционният съд не се е произнесъл по оплакването на жалбоподателя за лишаването му от тринадесета заплата и Коледни добавки за 2008 г. Оплакването за непроизнасяне по цялото искане не може да бъде разглеждано в касационното производство, т. к. не съставлява касационно основание за неправилност на решението, а се отнася до отсъствие на волеизявление на съда по същество и непълнота на съдебния акт. Ако касаторът твърди, че съдът не се е произнесъл по цялото му искане следва да подаде молба на основание чл. 176 от АПК за допълване на решението до съда, който го е постановил, а именно АССГ. Решението е постановено в съответствие с материалния закон и е обосновано. Безспорно е установено по делото, че като основание за мълчаливия отказ на административния ръководител да определи допълнително материално стимулиране в полза на касатора прокурор Драгомир Александров за първото полугодие на 2008 г. е именно наложеното на прокурора в течение на това полугодие дисциплинарно наказание "Порицание". Както правилно е приел първоинстанционният съд, мълчаливият отказ е в непосредствено изпълнение на разпоредбата на чл. 5, ал. 2 от Правилата, съгласно който при наложено дисциплинарно наказание магистратите нямат право на премиране, в т. ч. право на целева персонална награда за постигнати конкретни резултати. В хипотезата на наложено дисциплинарно наказание административният ръководител е обвързан от забраната на Правилата за определяне на допълнително материално стимулиране и няма право на преценка. Разпоредбата на чл. 5, ал. 2 от Правилата има общ характер и е приложима във всички случаи на наложено дисциплинарно наказание. Цитираната забрана е възпроизведена относно конкретното изплащане на целеви награди за полугодието на 2008 г. и в т. 3 от Заповед № ЛС-2142/19.06.2008 г. на Главния прокурор. Същата е продиктувана от очевидна несъвместимост на целите на допълнителното материално стимулиране на магистратите и съдебните служители с допуснато дисциплинарно нарушение от магистрат или съдебен служител, за което му е наложено дисциплинарно наказание. Налагането на дисциплинарно наказание изключва хипотезата на допълнително материално стимулиране за конкретни резултати, като в случая е налице точно обратната хипотеза - дисциплинарното наказание "Порицание" е за системно неспазване на сроковете, предвидени в НПК, т. е. за пряко неизпълнение на служебните задължения, което представлява именно липса на резултатност. Неоснователен е доводът в касационната жалба, че към датата на отказа за определяне на допълнителното материално стимулиране заповедта за налагане на дисциплинарно наказание не е влязла в сила. Законосъобразен е изводът на съда по същество, че жалбата срещу заповедта за налагане на дисциплинарно наказание не спира изпълнението й, като същото се отнася и до фазата на съдебното обжалване на решението на Висшия съдебен съвет, с което заповедта на административния ръководител е потвърдена. Безспорно е, че касаторът не е поискал от съда спиране изпълнението на наложеното наказание и такова не е постановено. Следователно дисциплинарното наказание "Порицание" е наложено от датата на издаване на заповедта на административния ръководител на 19.06.2008 г. и от този момент се пораждат правните последици в правната сфера на дисциплинарнонаказания магистрат. Сред тези правни последици е и прекратяването на правото на получаване на допълнително материално стимулиране за срока до заличаване на дисциплинарното наказание, в какъвто смисъл правилно съдът по същество е тълкувал и приложил материалния закон. Предвид изложеното, обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,