Решение № 5349 от 16.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 6965/2013 г.

Решение № 5349 от 16.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 6965/2013 г., III о., докладчик председателят Йорданка Костова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Красимир Христов Тодоров от гр. Варна, подадена чрез поверениците му адв. Поля Ченева и адв. Камен Киров от АК-Варна срещу решение № 2489/17.10.2012 г. по адм. д. № 860/2012 г. на АС-Варна с което са отхвърлени исковите му претенции срещу администрацията на Министерския съвет на РБ за обезщетение за имуществени вреди от отменен административен акт, решение № 58/20.09.2011 г. на Общинска избирателна комисия - Аврен, в размер на 3000 лв., представляващи дарена сума на МК "За нашето бъдеще" Аврен, разходвана за предизборна кампания местни избори 2011 г. на територията на община Аврен, както и сумата от 10 000 лв. представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от незаконосъобразно бездействие на ЦИК, изразяващо се в забавено произнасяне на Решение № 1037-МИ от 3.10.2011 г. вместо на 27.09.2011 г. Направени са оплаквания за неправилност на съдебното решение поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и на материалния закон и е поискано да бъде отменено с постановяването на друго, с което да се уважат предявените искове и се присъдят направените по делото разноски. От Красимир Христов Тодоров от гр. Варна, чред адв. Ченева е подадена и частна жалба срещу решение № 733/21.03.2013 г. по адм. д. № 860/2012 г., с което е отхвърлено искането на Тодоров за постановяване на допълнително решение по делото. Ответникът - Министерски съвет на РБ, в депозиран писмен отговор, оспорва касационната и частна жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение, че решението и определението за законосъобразни и жалбите следва да бъдат отхвърлени като неоснователни Върховният административен съд, като провери допустимостта и основателността на жалбите, приема следното от фактическа и правна страна: Производството пред Административния съд - Варна е било образувано по предявени от Красимир Христов Тодоров срещу администрацията на Министерски съвет искове по чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди за изплащане на обезщетение за имуществени вреди от отменен административен акт, решение № 58/20.09.2011 г. на Общинска избирателна комисия - Аврен, в размер на 3000 лв., представляващи дарена лично от него сума на МК "За нашето бъдеще" Аврен, разходвана за предизборна кампания местни избори 2011 г. на територията на община Аврен, както и сумата от 10 000 лв. представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от незаконосъобразно бездействие на ЦИК, изразяващо се в забавено произнасяне на Решение № 1037-МИ от 3.10.2011 г. Касаторът Красимир Тодоров, както в исковата молба, така и в защитата по същество и в касационната жалба твърди настъпването на конкретни имуществени вреди - 3 000 лв. в резултат от извършено от него дарение по договор за дарение от 26.09.2011 г., в полза на МК "За нашето бъдеще", с цел участие на коалицията и самия него като издигнат кандидат за кмет и общински съветник на местни избори 2011 г., както и присъждане на неимуществени вреди претърпени от незаконосъобразно бездействие на административен орган - Решение № 1037-МИ от 3.10.2011 г. на ЦИК постановено на 3.10.2011 г. вместо на 29.09.2011 г. От незаконосъобразното бездействие на ЦИК с постановяване на решението на 3.10.2011 г., касаторът-ищец е бил лишен от участие в избори да бъде избиран за кмет, което злепоставило името му и наранило достойнството му. Претърпял имуществена вреда в размер на дарената от него сума от 3000 лв., като пряка и непосредствена последица от незаконосъобразното, цитирано по-горе, решение на ОИК и незаконосъобразното бездействие на ЦИК изразяващо се в непроизнасянето на комисията в 24 часов срок от постъпване на жалбата на Манолов. Счита, че непроизнасянето на ЦИК в срока от 24 часа, т. е. на 27.09.2011 г. представлява незаконосъобразното бездействие на административен орган, защото ако ЦИК бе се произнесла на 27.09.2011 г. то той би успял да отстрани нередовността по документите до крайния срок за регистрация/3.10.2011 г./ и коалицията, а и той самият биха участвали в местните избори 2011 г. В касационната жалба са изложени допълнителни съждения относно фактическото бездействие, каквото според него е налице в процесния случай, чрез непроизнасянето по жалбата на Емануил Манолов в 24 часов срок от постъпването й. По-късното произнасяне на ЦИК, на 18.10.2011 г. било в момент, когато се е преклудирала възможността за представяне в ОИК на нови документи, установяващи представителната власт на коалицията, във връзка с регистрацията й за участие в местни избори 2011 г., поради което е налице пряка и непосредствена връзка с претендираните вреди. По делото е било установено, че решение на ОИК -Аврен № 58 от 20.09.2011 г. за регистрация на МК "За нашето бъдеще" за участие в местни избори 2011 г. е било отменено с Решение № 1037-МИ от 3.10.2011 г. на ЦИК. Решението на ЦИК е постановено извън срока визиран в чл. 26, ал. 1, т. 8 от ЗИ - 24 часа от постъпване на жалба. Установено е също така, че касаторът-ищец, с договор за дарение от 26.09.20121 г. е дарил 3000 лв. на коалицията за участие в местни избори 2011 г., от която сума, за предизборна кампания на коалицията, са изразходвани 2940 лв., съгласно приета и неоспорена по делото съдебно-счетоводна експертиза. От правна страна съдът приел, че исковете са допустими, тъй като са насочени срещу надлежния ответник - администрацията на Министерския съвет, представляваща юридическото лице, отговорно за организационно - техническата и финансовата обезпеченост на изборите. С решението си съдът приел, че не е налице пряка и непосредствена причинна връзка между претендираната имуществена обезвреда и отмени административен акт за регистрация на коалицията и кандидат кмета Тодоров. В подкрепа на този си правен извод е изложил съображения относно характеристиката на договора за дарение като едностранен договор, при който задължението възниква само за дарителя, а не за надарения. Изложените правни съображения се споделят изцяло от касацинната инстанция. В този ред на мисли следва да се отбележи, че надареният/коалицията/ не би могла да търпи вреда, тъй като за нея не се поражда задължение, а само право да получи дарението. Такава вреда не настъпва и за издигнатия кандидат за кмет/общински съветник на коалицията /дарителя К. Тодоров/, тъй като дарената сума е в полза на коалиция МК "За нашето бъдеще" Аврен, а не в полза на кандидат кмета Тодоров. Освен това сумата по договора е дарена безвъзмездно и поради това не е обвързана с резултата от участието в изборите както за коалицията, така и за издигнатия кандидат за кмет и общински съветник. Пряка и непосредствена последица от увреждането означава директно, както е приел АС-Варна, въздействие върху правната сфера на увредения. За да е налице пряко увреждане е необходимо увреденият да не би търпял вредите, ако незаконосъобразният акт не е бил отменен. В случая последиците от акта, ако и да не е бил отменен биха били същите защото дарената сума пак би била употребена за целите на дарствения акт-участие в местни избори 2011 г. Освен това заличената регистрация не препятства участието на Тодоров в тези избори чрез последваща регистрация и по предложение на друга коалиция или сдружение. Обосновано и правилно е и решението в частта, с която е отхвърлена и претенцията за обезвреда за неимуществени вреди в размер на 10 000 лева като резултат от твърдяното от касатора бездействие на ЦИК при постановяване на решение № 1037-МИ от 3.10.2011 г. на ЦИК, с което е отменено решение на ОИК № 58/20.09.2011 г. за регистрация на коалицията за участие в избори 2011 г. Аврен. Съдът е приел, че не са налице незаконосъобразни бездействия на административен орган-в случая ЦИК, тъй като съгласно правната норма тя дължи произнасяне с индивидуален административен акт. Постановеният резултат и изложените правни съображения са законосъобразни. В случая липсва фактическо бездействие на административен орган по смисъла на чл. 204, ал. 4 от АПК. Съгласно константната практика на Върховния административен съд незаконосъобразно бездействие по смисъла на чл. 203 АПК и чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ е налице, когато административният орган не е изпълнил задължение за фактическо действие, което задължение произтича пряко от нормативен акт. Не е налице бездействие на административен орган в случаите на неизпълнение на задължение за произнасяне с волеизявление, т. е. за издаване на административен акт. Неизпълнението на задължения за волеизявление чрез непроизнасяне в срок, не представлява фактическо бездействие-основание за обезщетяване по реда на чл. 204, ал. 4 от АПК и чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Правилни са изводите на първоинстанционният съд, че не е налице една от кумулативно изискуемите се материалноправни предпоставки, обуславящи основателността на предявените претенции по иска - липса на пряка и непосредствена връзка с отменения административен акт, респ. липса на бездействие, което според тезата на касатора е налично бездействие, изразяващо се в непроизнасяне на административния орган в предвиден от закона срок. Административният орган дължи издаване на административен акт, а не извършване на фактическо действие, с оглед на което всички доводи в жалбата във връзка с незаконосъобразно бездействие са ирелевантни за правния спор. Като е достигнал до постановения правен резултат и е отхвърлил предявените искове за обезщетяване като неоснователни, съдът е постановил решение, което не страда от релевираните касационни пороци и следва да бъде оставено в сила. Съгласно разпоредбата на чл. 203 АПК гражданите и юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица. Основателността на иск с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, предполага установяването на кумулативното наличие на предпоставките визирани в правната норма-: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда от такъв административен акт; причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. При липса на някой от елементите на посочения фактически състав, какъвто е процесния случай, не може да се реализира отговорността на държавата и общините по посочения ред. В случая административният орган е сезиран и дължи произнасяне във връзка с подадена жалба. Следователно противно на наведените от ищеца доводи, непроизнасянето на ЦИК в срок, не представлява бездействие по смисъла на чл. 203 АПК и чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, изразяващо се в демонстративно незачитане на императивни норми на Изборния кодекс. След като не е налице една от комулативните предпоставки визирани в нормата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за уважаване на иска, правилно съдът е отхвърлил претенцията за неимуществена обезвреда по предявения на основание чл. 203 АПК вр. с чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ иск на касатора, както и претенцията за имуществена обезвреда при липса на причинна връзка на вредата с отменения акт на ОИК. Неоснователна е и касационната жалба срещу решение № 733/21.03.2013 г. по адм. д. № 860/2012 г. с което е оставено без уважение искането за допълване на обжалваното решение. Касаторът, както в исковата молба така и в касацинната си жалба е твърдял, че претенцията му за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 3000 лв., представлява дарена от него сума в полза на Местна коалиция "За нашето бъдеще"-Аврен, разходвана за предизборната кампания за местни избори 2011 г. на територията на община Аврен, а претенцията му за неимуществени вреди в размер на 10 000 лева е обоснована с незаконосъобразно бездействие на ЦИК да се произнесе в законния срок по изборния кодекс/24 часа от сезирането/, в резултат на което претърпял претендираната вреда - преживян стрес и фрустрация от демонстративното незачитане на императивни норми от Изборния кодекс от страна на ЦИК и ОИК-Аврен, негативно впечатление от неравенството между хората, накърняване на честта и достойноството. При така предявената претенция за имуществени вреди съдът с решението си е отговорил мотивирано и пълно. Счел е същата за неоснователна като подробно фактически и правно се е обосновал, поради което не е налице непълнота на решението по нея. Съдът фактически и правно е обосновал решението си и по претенцията за неимуществени вреди. Всички емоционални преживявания, твърдени от Тодоров, същият е обосновал от постановеното решение на ЦИК за отмяна на решението на ОИК за регистрация на коалицията за участие в процесните местни избори. Двете решения дори и отменени, не са в пряка и непосредствена връзка с твърдяните вреди, а при липса на такава е ирелевантно за основателността на "изложенията" като възприятия и преживявания в исковата молба. Както бе посочено по-горе правните последици от отменения акт на ОИК и решението на ЦИК биха породили същите правни последици върху касатора дори и да не са отменяни. С оглед направеното искане за присъждане на разноски касаторът следва да бъде осъден да заплати на администрацията на Министерския съвет разноски за касационното производство в размер на 150 /сто и петдесет/ лева юрисконсултско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, трето отделение,