Решение № 8871 от 12.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10253/2018 г.

Решение № 8871 от 12.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10253/2018 г., I о., докладчик съдията Мария Радева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

С решение № 192 от 20.06.2018 г., постановено по адм. д. № 127/18 г. Административен съд - гр. Стара Загора е отменил чл. 19, ал. 5, т. 2 от Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услугите на територията на Община Раднево, приета с решение № 613 от 26.10.2017 г. на Общински съвет Раднево. С решението съдът е осъдил Община Раднево да заплати на "П. Петков 24"-ЕООД сумата 678 лв., представляващи разноски по делото.

Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от д-р Р. Йовчев, в качеството му на председател на Общинския съвет- Раднево, обл. Стара Загора, чрез пълномощника му адв. В. Андреева и В. Цонева. В същата се прави оплакване, че решението на Административен съд-гр. Стара Загора е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат подробни доводи в подкрепа на оплакванията. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд – гр. Стара Загора и вместо него да постанови друго такова, с което да отхвърли жалбата против чл. 19, ал. 5, т. 2 от Наредбата. Претендира заплащане на разноски.

Ответното по касационната жалба дружество "П. Петков 24"-ЕООД – гр. Раднево, представлявано от управителя П. Петков, ЕИК 123587426, чрез пълномощника си адв. Х. Христев взема становище за неоснователност на касационната жалба.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е неоснователна.

Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е не основателна.

С решението си Административен съд - Стара Загора е отменил чл. 19, ал. 5, т. 2 от Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услугите на територията на Община Раднево, приета с решение № 613 от 26.10.2017 г. на Общински съвет Раднево. Прието е на първо място, че жалбоподателят се явява адресат на атакуваната разпоредба, което обуславя правния му интерес от оспорването й. Част от оплакванията на жалбоподателя са възприети от първоинстанционния съд като неотносими към спора, като са относими са приети възраженията му за противоречие на нормата от наредбата с чл. 67, ал. 2 ЗМДТ, с нормите на чл. 8 и чл. 15 ЗНА, за дискриминация в нарушение на забраната, установена от Конституцията на Република България, за липсата на мотиви за извършеното изменение на разпоредбата, както и за противоречие с Директива 2008/98/ЕО на Европейския парламент и на Съвета.

На първо място /стр. 5 от решението/ административният съд е разгледал възраженията на жалбоподателя за допуснати нарушение на процедурата по изработване на проекти на нормативни актове, установена с чл. 26 и сл. ЗНА. В тази връзка съдът е посочил, че проекта за изменение на разпоредбата е бил публикуван на интернет-страницата на Община Раднево, а решението за изменението й е взето след повече от месец. Съдът е възпроизвел в мотивите на съдебния акт и съдържанието на мотивите за това изменение. Посочено е, че като основен мотив за изменението е изложено изменение на нормативната уредба в Закона за местните данъци и такси /ЗМДТ/, и по конкретно на чл. 67, ал. 2 от същия която норма не е променяна в периода след 19.12.2013 г., когато е приета за пръв път нормата на алинея пета, т. 2 от чл. 19 от Наредбата /пропорционално на база отчетната стойност на недвижимите нежилищни имоти на предприятията и до 26.10.2016 г. когато т 2 е изменена с цел повишаване на обективния стойностен показател, служещ като основа за определяне индивидуалния дължим размер на таксата. Съдът е посочил още, че нормата на чл. 67, ал. 2 за този период има едно и също съдържание – при невъзможност да се определи количеството отпадък от всеки замърсител – проявление на принципа "замърсителят плаща", общинският съвет може да определи като база друга основа по смисъла на § 1, т. 16 от ДР ЗМДТ. Решаващият съд е отбелязал, че изменението на нормата на чл. 19, ал. 5, т. 2 от наредбата не се определя нов начин за изчисляване на размера на таксата, тъй като остава определения такъв способ по чл. 67, ал. 2 ЗМДТ, а цели повишаване на стойностната база, а от там и на индивидуалния дължим размер на таксата, чрез което се повишават и финансовите постъпления от таксата за битови отпадъци. Съдът е акцентирал, че в мотивите на проекта за изменение на нормата липсват факти, които да обосновават необходимостта от промяна на основата, липсва яснота относно необходимостта от промяна на нормата, водещо до невъзможност да се осъществи необходимия контрол за спазване на принципите, установени с чл. 26, ал. 1 ЗНА. Посочено е, че изискването на чл. 28, ал. 1 ЗНА относно съдържанието на мотивите на проекта съставлява гаранция за спазване на принципите за изработване на нормативни актове. Допуснатото нарушение е квалифицирано като съществено и водещо до необходимост от отмяна на нормата. Съдът е приел като неоснователно възражението на жалбоподателя за допусната дискриминация чрез приетото изменение. На стр. 7 от решението са изложени мотиви относно твърдяното несъответствие между нормата от наредбата и чл. 67, ал. 2 ЗМДТ и Директива 2008/98/ЕО на ЕП и Съвета. Посочено е, че към момента на приемане на изменението е допустимо общинският съвет да определи като база за начисляване на размера на такса битови отпадъци друга основа, стига същата да е в съответствие с определението по § 1, т. 16 ДР ЗМДТ в действащата и понастоящем редакция – стойностна основа. Отбелязано е, че Директивата няма пряко действие, а посочената цел на изменението не може да обоснове необходимост от изменение на разпоредбата предвид нормата на чл. 67, ал. 2 ЗМДТ.

На основание гореизложеното е направен краен извод, че оспорената норма на чл. 19, ал. 5, т. 2 от Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услугите на територията на Община Раднево, следва да бъде отменена поради допуснато съществено нарушение на административно-производствените правила при нейното приемане.

Решението на Административен съд Стара Загора е правилно и законосъобразно.

В касационната жалба на Общинския съвет – Раднево се правят оплаквания за неправилност на решението на Административен съд – гр. Стара Загора поради наличие на всички отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Излагат се аргументи, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че липсват мотиви относно приемането на въпросната правна норма, която по същество е нова разпоредба от наредбата, като принципно изложените мотиви на проекта касаят всички разпоредби от наредбата, а не само тази на чл. 19, ал. 5, т. 2. На отделен ред се правят оплаквания, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че разпоредбата не се цели съответствие с нормативен акт от по-висока степен, какъвто е ЗМДТ, а се цели постигане на финансов резултат.

По направените оплаквания настоящата съдебна инстанция съобрази следното:

Първоинстанционният съд е възпроизвел подробно установената фактическа обстановка по приемане на оспорената разпоредба, а изводите му за допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, което обуславят необходимостта от отмяна на разпоредбата са логически обосновани на фактите по делото и при правилно тълкуване на закона и се споделят от настоящата съдебна инстанция.

Независимо от какви причини е бил обоснован проекта за изменение и допълнение на разпоредби от цитираната наредба, нормата на чл. 28, ал. 2 определя изискванията, на които следва да отговарят мотивите на проекта. В случая само позоваването на приети изменения на ЗМДТ не може да бъда разглеждано като изпълнение на изискването на чл. 28, ал. 2 ЗНА за мотивиране на проекта, доколкото разпоредбата ясно разписва критериите, които следва да съдържат мотивите.

Мотивите на административния орган за приемане на въпросната разпоредба се изразяват в следното:

• Според действащата нормативна уредба – ЗМДТ, такса битови отпадъци се определя на база количество отпадък, а когато установяването на база количество е не възможно, това става на база друга основа, определена от Общинския съвет. Поради това се предлага с нормата на чл. 19, ал. 5, т. 2 от Наредбата като основа за определяне на такса битови отпадъци за недвижимите нежилищни имоти на предприятията да стане по-високата между отчетната стойност и данъчната оценка;

• В началото на 2017 г. е преустановено функционирането на местното депо за битови отпадъци, вследствие на което някои от услугите вече не се предоставят от Община Раднево, което налага актуализиране на списъка с услуги;

• Необходимо е да се прецизира кои цени на услуги са крайни и върху кои се начислява ДДС;

Така изложените мотиви правилно са определени от първоинстанционния съд, че не отговарят на законовите изисквания. Към момента на приемане на процесната разпоредба, правната регламентация на начина на определяне на таксата за битови отпадъци в чл. 67 ЗМДТ е следната:

Ал. 1 - Размерът на таксата се определя в левове според количеството на битовите отпадъци;

Ал. 2 - Когато не може да се установи количеството на битовите отпадъци по ал. 1, размерът на таксата се определя в левове на ползвател или пропорционално върху основа, определена от общинския съвет, която не може да бъде данъчната оценка на недвижимите имоти, тяхната балансова стойност или пазарната им цена.

Във въпросните мотиви няма каквато и да е обосновка защо не може да се ползва основният критерий за определяне на такса битови отпадъци – количеството битови отпадъци, защо този критерий е неприложим само по отношение на недвижимите нежилищни имоти; каква е връзката между затварянето на местното депо и предлагания с нормата критерии за определяте на таксата битови отпадъци, какво е съотношението между критерия по т. 1 и т. 2 на чл. 19, ал. 5 от наредбата.

Отделно от това въпросните мотиви не отговарят на критериите за мотиви, определени с нарочните разпоредби на чл. 67, ал. 5 и 6 ЗМДТ. Според първата разпоредба, Общинският съвет може да приеме основа или основи, различни от посочената в ал. 4, при условие че съществуват обективни обстоятелства, възпрепятстващи прилагането й, а според алинея (6) Общинският съвет приема основите за изчисляване размера на таксата за всяка от услугите по чл. 62 с наредбата по чл. 9; Решението за приемане или изменение на наредбата по чл. 9 съдържа и мотивите, придружени с анализ, за избор на определената основа, а в случаите по ал. 5 – и мотиви за неприлагане на основата по ал. 4, както и вида и източника на информация за изчисляване размера на таксата за битови отпадъци.

Допуснатото нарушение правилно е било определено като съществено, доколкото изпълнението на законовото изискване за мотивиране е гаранция за спазването на принципите на необходимост, обоснованост, предвидимост, откритост, съгласуваност, субсидиарност, пропорционалност и стабилност, заложени като нормативно изискване при изработването на проекта за нормативен акт с нормата на чл. 26, ал. 1 ЗНА.

По изложените мотиви като неоснователно следва да бъде прието и оплакването, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че приетата норма на чл. 19, ал. 5, т. 2 от Наредбата не отговаря на целта на закона, установена с нормата на чл. 67 ЗМДТ, по приложението на който е издадена наредбата.

Предвид на гореизложеното следва да бъде прието, че решението на Административният съд - Стара Загора не страда от пороците, изложени в касационната жалба на Общински съвет – Раднево и при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила.

При този изход на процеса Община Раднево следва да бъде осъдена да заплати на ответното по касация дружество разноски по делото за настоящата съдебна инстанция в размер на 1 200 лв. Направеното възражение на касатора за прекомерност на възнаграждението съдът намира за неоснователно, предвид правната сложност на спора, а и с оглед на принципа за равнопоставеност на страните предвид на това, че на пълномощника на касатора е заплатен идентичен размер адвокатско възнаграждение.

Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,