Решение № 7795 от 11.7.2025 г. на ВАС по адм. д. № 777/2025 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Агенция по заетосттта против решение 1881/21.10.2024 г. по адм. д. 461/2023 г. по описа на Административен съд Ловеч. Твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Оспорва извода на съда, че ищцата е преживяла стрес, безпокойство и чувство на унижение от издадените незаконосъобразни административни актове. Моли да бъде отменено решението в частта на присъдените неимуществени вреди и претендира заплащане на разноски по делото за двете инстанции. В съдебно заседание се представлява от старши юрисконсулт А. Димитрова. Ответникът - С. Р. Л., редовно призована, не се явява и не се представлява. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна, а решението на съда е правилно. Върховният административен съд, ІІІ отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Производството е образувано по искове с правно основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, предявени от С. Р. Л. срещу Дирекция Бюро по труда - гр. Ловеч, с които се претендира обезщетение от 15 000 лева имуществени вреди и обезщетение за неимуществени вреди в размер на 20 000 лева, причинени й в периода месец октомври 2017 г. до 15.12.2023 г. от постановени незаконосъобразни актове на Директора на Дирекция Бюро по труда - гр. Ловеч, както следва: изричен отказ за включване в проект Родители в заетост , обективиран в Уведомително писмо рег. РЗР-04-06-492#2/15.12.2017 г.; Решение РЗР-04-06-492#21/28.02.2019 г. и Решение РЗР-М-04-06-196#2/08.04.2019 г., и трите на Директора на Дирекция Бюро по труда - гр. Ловеч, както и от неизпълнението на съдебни решения, както следва: Решение 15895/19.12.2018 г. на ВАС по адм. д. 8165/2018 г., VI-то отделение; Решение 71/23.05.2019 г. на ЛАС по адм. д. 142/2019 г., потвърдено с Решение 12356/07.10.2020 г. на ВАС по адм. д. 8664/2019 г. и Решение 159/18.08.2022 г. на ЛАС по адм. д. 199/2019 г., потвърдено с Решение 7741/12.07.2023 г. на ВАС по адм. д. 10193/2022 г. Имуществените вреди се изразяват в заплащане възнаграждения за детегледачки и помощ за отглеждане на деца, както и в претърпяната загуба от неполучена финансова помощ по отказаните проекти. Сумата от 20 000 лева, представляваща обезщетение за причинени на ищцата в периода месец октомври 2017 г. до 15.12.2023 г. за неимуществени вреди от посочените актове и бездействия на Дирекция Бюро по труда - гр. Ловеч, които се изразяват в причинен стрес, безпокойство, безпомощност, чувство за унижение, погазена справедливост, прекомерно изтощение, влошено здравословно състояние. Претендира се и законната лихва върху предявената сума за периода от предявяване на иска до окончателното изплащане. Съдът е осъдил Агенция по заетостта гр. София да заплати на С. Р. Л. сумата 13 345.01 лв, представляваща обезщетение за претърпени от нея имуществени вреди от постановени незаконосъобразни актове на Директора на Дирекция Бюро по труда гр. Ловеч, както следва: изричен отказ за включване в проект Родители в заетост , обективиран в Уведомително писмо рег. РЗР-04-06-492#2/15.12.2017 г.; Решение РЗР-04-06-492#21/28.02.2019 г. и Решение РЗР-М-04-06-196#2/08.04.2019 г., и трите на Директора на Дирекция Бюро по труда гр. Ловеч, както и от неизпълнението на съдебни решения, както следва: Решение 15895/19.12.2018 г. на ВАС по адм. д 8165/2018 г., VI-то отделение; Решение 71/23.05.2019 г. на ЛАС по адм. д. 142/2019 г., потвърдено с Решение 12356/07.10.2020 г. на ВАС по адм. д. 8664/2019 г. и Решение 159/18.08.2022г. на ЛАС по адм. д. 199/2019 г., потвърдено с Решение 7741/12.07.2023 г. на ВАС по адм. д. 10193/2022 г., изразяващи се в претърпяната загуба от неполучена финансова помощ по отказаните проекти, ведно със законната лихва върху сумата, считано от подаване на исковата молба 20.12.2023 г. до окончателното й изплащане, като предявеният иск за имуществени вреди в останалата част над сумата 13 345.01 лева до претендираният размер от 15 000.00 лева. Отхвърлен е предявения иск в останалата му част. Съдът е осъдил Агенция по заетостта гр. София, да заплати на С. Р. Л. сумата 15 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди в периода месец октомври 2017 г. до 15.12.2023 г. от посочените по-горе незаконосъобразни административни актове и бездействие на Дирекция Бюро по труда гр. Ловеч. Съдът е приел, че тези незаконосъобразни актове и действия са причинили на ищцата стрес, безпокойство, безпомощност, чувство за унижение, погазена справедливост, прекомерно изтощение, влошено здравословно състояние. Присъдена е и законната лихва върху сумата, считано от подаване на исковата молба - 20.12.2023 г. до окончателното й изплащане. От анализа на събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът е приел, че са налице кумулативно изискумите и посочени по-горе предпоставки за възникване правото на обезщетение за ищцата С. Р. Л.. Безспорно установени по делото са незаконосъобразни административни актове, действия и бездействия на длъжностното лице Директора на Дирекция Бюро по труда гр. Ловеч, които са отменени по съответния ред с решения на съда. Съдът е посочил, че освен незаконосъобразни административни актове, които са били отменени с влезли в законна сила съдебни актове, то е било налице и бездействие на длъжностно лице на ответника да изпълни постановеното със съдебните решения. Въз основа на това е установил, че е налице първата предпоставка за уважаване на предявеният иск по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Съдът е определил общия размер на сумите, които биха били изплатени по двете заявления въз основа на представената по делото справка и той възлиза на 13 345.01 лева. Приел е, че в случай, че бяха уважени подадените от ищцата заявления, Л. нямаше да направи разходи за заплащане на детегледачки в общ размер 13 345.01 лева. Доказана е и третата кумулативно изискуема предпоставка за възникване на правото на обезщетение, а именно да е налице пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между незаконосъобразните актове и настъпилата вреда за ищцата. Решението е валидно, допустимо и правилно. От фактическа страна е установено, че ищцата С. Р. Л. живее в гр. Ловеч и работи като адвокат, като е вписана като такъв от 2009 г. в Адвокатска колегия гр. Ловеч. Тя е майка на три деца: Д. П., родена на [дата]., А. П., родена на [дата]. и С. П., роден на [дата]. През 2016 г. дъщерята на ищцата А. П. била диагностицирана с [заличен текст], поради което е била подложена на стационарно лечение в болница в гр. София [заличен текст] лечение, продължило около една година. Детето е придружавано в болничното заведение от своята майка ищцата С. Р. Л. . След завръщане на ищцата и детето в гр. Ловеч, в края на 2017 г. е бил прекратен гражданският брак между ищцата и съпругът й. Майката на ищцата починала през 2011 г., а баща й през 2019 година. Л. сама се грижела за трите си деца и била лишена от помощ от близки по полагането на грижи за отглеждането и възпитанието на децата. На 10.10.2017 г. ищцата С. Р. Л. подала Заявление с рег. РЗР-04-04-492/10.10.2017 г. до Дирекция Бюро по труда гр. Ловеч, с което заявила желанието си да сключи споразумение по проект Родители в заетост по ОПРЧР с безработно лице за полагане на грижи за малолетното дете С. П., към което приложила изискуемите документи. С Уведомително писмо рег. РЗР-04-06-492#2/15.12.2017 г., подписано от Директора на Дирекция Бюро по труда гр. Ловеч, ищцата била информирана, че не е одобрена за включване в проекта, тъй като не отговаря на изискванията за допустимост. След обжалване от ищцата на изричният отказ, обективиран в посоченото уведомително писмо, с Решение 76 от 17.05.2018 г., постановено по адм. дело 30/2018 г. по описа на Административен съд гр. Ловеч, жалбата на Л. била отхвърлена. С Решение 15895 от 19.12.2018 г., постановено по адм. дело 8165/2018 г. на Върховен административен съд на Република България е било отменено Решение 76 от 17.05.2018 г., постановено по адм. дело 30/2018 г. по описа на Административен съд гр. Ловеч, както и е отменен изричният отказ за включване на ищцата в проект Родители в заетост по ОПРЧР, обективиран в Уведомително писмо рег. РЗР-04-06-492#2/15.12.2017 г., подписано от Директора на Дирекция Бюро по труда гр. Ловеч. С решението на ВАС е върната преписката на административния орган за ново произнасяне по подаденото от ищцата заявление, като са дадени задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. В решението на ВАС изрично е посочено, че в ръководството за работа на конкретния бенефициент по процедура за директно предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, утвърдено от изпълнителния директор на Агенция по заетостта, не се съдържа разпоредба или правило, която изрично да изключва възможността на родители на деца до 5 години, упражняващи свободна професия/самоосигуряващи се лица да участват в проет Родители в заетост , както и че Л. е допустима за участие в проекта, като се ползва с преференциално право при разглеждане на заявлението й. С Решение РЗР-04-06-492#21/28.02.2019 г. на Директора на Дирекция Бюро по труда гр. Ловеч, е отказано да се предостави услугата по чл. 17, ал. 1, т. 7 от ЗНЗ за включване на С. Р. Л. в ОПРЧР по Заявление РЗР-04-06-492/10.10.2017 година. С Решение 71 от 23.05.2019 г., постановено по адм. дело 142/2019 г. на Административен съд гр. Ловеч е обявена нищожността на Решение РЗР-04-06-492#21/28.02.2019 г. на Директора на Дирекция Бюро по труда гр. Ловеч и е постановено преписката да бъде изпратена на органа, който в 7-дневен срок, да постанови решение при спазване на указанията, дадени в мотивите на Решение 15895/19.12.2018 г. по адм. дело 8165/2018 г. на ВАС по тълкуването и прилагането на закона. Това решение на Административен съд гр. Ловеч е било обжалвано пред Върховен административен съд, който с Решение 12356/07.10.2020 г., постановено по адм. дело 8664/2019 г. е оставил в сила Решение 71 от 23.05.2019 г., постановено по адм. дело 142/2019 г. на Административен съд гр. Ловеч. С Писмо рег. РЗР-04-06-492#18/19.02.2019 г. Директорът на Дирекция Бюро по труда гр. Ловеч е поканил ищцата Л. да участва в нов разширен прием по проект Родители в заетост , поради което подала Заявление рег. РЗР-М-04-06-196/27.02.2019 г., с което заявила желанието си да бъде включена в новия проект за полагане грижи за две от децата й А. и С.. С Решение РЗР-М-04-06-196#2/08.04.2019 г. Директорът на Дирекция Бюро по труда гр. Ловеч постановил отказ да включи Л. в проекта. По повод подадена жалба от Л. срещу посоченото решение, с Решение 159/18.08.2022 г., постановено по адм. дело 199/2019 г. по описа на Административен съд гр. Ловеч, е отменено Решение РЗР-М-04-06-196#2/08.04.2019 г. на Директора на Дирекция Бюро по труда гр. Ловеч и преписката е била върната на административния орган за ново произнасяне по заявлението при спазване на дадените от съда задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Това решение е било обжалвано от Директора на Дирекция Бюро по труда гр. Ловеч и е оставено в сила с Решение 7741/12.07.2023 г., постановено по адм. дело 10193/2022 г. на Върховен административен съд. След връщането на преписката на административния орган за ново произнасяне, такова не е налице и ищцата С. Р. Л. не е била включена в проект Родители в заетост . Следствие на този стрес и напрежение, ищцата е била диагностицирана с [заличен текст] заболяване [заличен текст]. Като доказателство по делото е приета Справка за средствата, които биха били изплатени на назначено лице на длъжност Детегледач по проект Родители в заетост по двете отказани заявления на ищцата, представена от ответника по делото. Разпитани са свидетели във връзка със състоянието на ищцата и е назначена медицинска експертиза за заболяванията и. Решението е правилно. Съдът е изложил обосновани и законосъобразни мотиви след анализ на фактите по делото. Всички изложени изводи се споделят от касационната инстанция. Безспорно е наличието на отменени административни актове, които са препятствали ищцата да бъде включено в двете програми, които биха я подпомогнали при отглеждането на децата и. Странно е, че и в настоящото производство представителят на касационния жалбоподател не е преценил правилно порочните действия на служителите в неговата администратиция и значението и действието на съдебните решения по конкретния казус. Дори само изброяването на издадените незаконосъобразни актове и действия на администрацията водят до извод за причинените на ищцата по делото стрес, напрежение, обида и безпомощност. Съдът подробно е изяснил предпоставките за основателност на претенцията по чл. 1 ЗОДОВ. Освен отменените незаконосъобразни актове на администрацията, безспорно доказани са по делото както имуществените, така и неимуществените вреди, които ищцата е претърпяла. Явно е унижението на една майка, чиито права са признати от съда, но остават отречени от един административен орган, който и в хода на делото не е могъл да си изясни какви неимуществени вреди е претърпяла тя. В тази връзка съдът правилно е отчел и заболяванията на ищцата, причинени от нервното напрежение и стреса, видни от наличнита по делото медицинска експертиза. Всички данни по делото сочат на основателност на предявените искове. С оглед на това решението на административния съд, като правилно, следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение,