Решение № 3655 от 5.4.2023 г. на ВАС, IV о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационната жалба, подадена от Н. Михова в качеството й на ЕТ Н. Михова Медена къща Михови , чрез процесуалния представител адвокат П. Иринчев, срещу решение 153/27.04.2022 г., постановено по адм. дело 411/2021 г. по описа на Административен съд-Добрич, с което е отхвърлена жалбата й срещу решение 38/3/3110730/3/01/04/02, изх. 01-6500/8547#17/03.08.2021 г., за налагане на финансова корекция, издадено от заместник изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие /ДФЗ/ и жалбоподателката е осъдена да заплати на фонда разноски в размер от 2 600.09 лв. Без да са посочени конкретни пороци на атакуваното решение, в касационната жалба и в допълнително представена по делото на 07.02.2023 г. молба, най-общо се твърди неговата неправилност, като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необосновано и в противоречие с приложимия материален закон. Изтъкнати са доводи за незаконосъобразност на акта за налагане на финансова корекция, аналогични с оплакванията на касационната жалбоподателка, съдържащи се в депозираната пред административния съд жалба. Претендира се отмяната на обжалваното решение, както и на акта за налагане на финансовата корекция, ведно с присъждане на разноски по представен списък за двете съдебни инстанции. Ответникът заместник изпълнителен директор на ДФЗ, чрез процесуалния си представител адвокат М. Антонова, в писмен отговор и в открито заседание оспорва касационната жалба по съображения за нейната неоснователност, по които моли да бъде оставена без уважение. Отправя искане за присъждане на разноски за касационното производство по приложен списък. Представителят на Върховната административна прокуратура, взел участие в настоящото производство, дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на четвърто отделение, като прецени доводите на страните и данните по делото, приема, че касационната жалба като подадена от надлежна страна в законоустановения срок е допустима, а разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалбата на Н. Михова, действаща като ЕТ Н. Михова Медена къща Михови , срещу решение 38/3/3110730/3/01/04/02, изх. 01-6500/8547#17/03.08.2021 г., за налагане на финансова корекция, на заместник изпълнителния директор на ДФЗ, с което й е наложена финансова корекция в размер на 47 613.79 лв, на основание 20а, ал. 2 и чл. 27, ал. 6 от Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/, чл. 59, ал. 1 и ал. 2 от Наредба 23 от 18.12.2009 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ /БФП/ по мярка "Прилагане на стратегиите за местно развитие" и по мярка "Управление на местни инициативни групи, придобиване на умения и постигане на обществена активност на съответната територия за местните инициативни групи, прилагащи стратегии за местно развитие" от Програмата за развитие на селските райони /ПРСР/ за периода 2007 - 2013 г. /наредба 23/18.12.2009 г./, чл. 46, ал. 1 и ал. 2 от Наредба 30 от 11.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне на БФП по мярка "Разнообразяване към неземеделски дейности" от ПРСР за периода 2007-2013 г. /наредба 30/11.08.2008 г./ и чл. 70, ал. 1 във връзка с чл. 72, ал. 1 и чл. 73, ал. 1 и § 4, ал. 3 от Допълнителните разпоредби на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове /по настоящем Закон за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление, ЗУСЕФСУ, загл. изм. - ДВ, бр. 51 от 2022 г., в сила от 01.07.2022 г./, както и в изпълнение на влязло в законна сила решение 1457/03.02.2021 г., постановено по адм. дело 10650/2020 г. по описа на Върховния административен съд /ВАС/. По делото е събрана цялата административна преписка по издаване на оспорения акт ведно с преписката по предходно издадения от административния орган и в последствие отменен от състав на първо отделение на ВАС, Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ 38/3/3110730/3/01/04/01, изх. 01-6500/8547/18.02.2020 г., с който на търговеца е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 47 613.79 лв. По данни от приложените доказателства, финансовата корекция е наложена във връзка с констатирано /в резултат на извършени извънредна проверка на място след плащане на 21.06.2019 г. и допълнителни административни проверки/ нарушение на т. 4.17 и т. 4.25.3 от договор 38/3/3110730/15.04.2015 г. за отпускане на БФП по мярка 4.1. Прилагане на стратегии за местно развитие от ПРСР за периода 2007-2013 г., подкрепени от Европейския земеделски фонда за развитие на селските райони /ЕЗФРСР/, както и на т. 11 от приложение 2 към този договор, а именно изпълнение на бизнес плана по отношение на заложените в него приходи, изчислено средно аритметично за трите пълни финансови години 2016 г., 2017 г. и 2018 г. в размер на 9.55%. Между страните липсва спор и видно от съдържанието на договор 38/3/3110730/15.04.2015 г., клаузата на неговата т. 4.17 предвижда задължение за ползвателя на помощта да извърши изцяло одобрената инвестиция в срока по договора и в съответствие с одобрения проект и изискванията съгласно приложение 2 към договора и таблицата за одобрените инвестиционни разходи. Идентично задължение за ползвателя е въведено и в т. 11 от приложение 2 към договора, а според т. 4.25.3 от договора ползвателят е длъжен да спазва одобрения проект за срок от 5 години от неговото сключване. Съгласно т. 4.1 във връзка с т. 4.3 и т. 8.1 от договор 38/3/3110730/15.04.2015 г. фондът има право да упражнява постоянен, текущ и последващ контрол за целевото използване на инвестицията /включително и след предоставянето на помощта/, като в случай, че ползвателят й не изпълнява свои нормативни и/или договорни задължения след изплащане на каквато и да е част от договорената финансова помощ, ДФЗ може да поиска връщане на вече изплатени суми заедно със законната лихва върху тях и/или да прекрати всички договори, сключени с ползвателя, като прилага санкциите, предвидени в чл. 59 и 60 от наредба 23/18.12.2009 г. По делото не се спори и относно вложения в сключения договор смисъл на понятието одобрен проект , доколкото в т. 9.1. г от него е уточнено, че това е подаденото от ползвателя на етапа на кандидатстването по мярката и одобрено от ДФЗ заявление за подпомагане заедно с всички изискуеми, съгласно наредба 23/18.12.2009 г. документи /включително и представения от ползвателя и одобрен от фонда бизнес план/, както и съвкупността от материални и нематериални активи и свързаните с тях разходи, заявени от ползвателя и допустими за финансиране. Безспорни между страните са и застъпените в одобрения проект показатели за приходи за процесните три финансови години 2016 г., 2017 г. и 2018 г., правилно посочени и в мотивите на обжалваното решение. По искане на процесуалния представител на административния орган по делото е назначена и изслушана съдебно-икономическа експертиза, според заключението на която изпълнението на бизнес плана от страна на ЕТ Н. Михова Медена къща Михови по отношение на заложените в него приходи, изчислено средно аритметично за трите пълни финансови години 2016 г., 2017 г. и 2018 г., е в размер на 12.66% /за 2016 г. 14.24%; за 2017 г. 12.42%; за 2018 г. 11.54%/. Даденото заключение не е оспорено от страните и е възприето в мотивите на атакувания съдебен акт /макар и в него погрешно да е отбелязано, че средно аритметичното изпълнение на бизнес плана за трите години според експертизата е в размер на 13.32%/. Установените от административния съд правнозначими факти са описани изключително детайлно в мотивите на обжалваното решение и доколкото по тях липсва спор, а същите се възприемат изцяло и от състава, те не следва да бъдат възпроизвеждани в настоящото решение. Така, въз основа на вярно установената по делото фактическа обстановка първостепенният съд приема, че решението за налагане на финансова корекция е законосъобразно, като издадено от компетентен орган, в законоустановената форма, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с приложимите материалноправни норми. По тези мотиви, административният съд постановява оспореното пред касационната инстанция решение, с което отхвърля жалбата на Н. Михова, действаща като ЕТ Н. Михова Медена къща Михови . Решението е правилно по подробно изложените в него мотиви, които се споделят от съдебния състав. Не са налице отменителни основания, налагащи отмяната на обжалвания съдебен акт. Предвид обема на осъществяваната от касационната инстанция проверка по чл. 218, ал. 1 АПК и липсата на конкретно релевирани в касационната жалба пороци на атакуваното решение, съставът приема, че общо формулираното оплакване за неправилност на решението поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост е бланкетно, поради което не дължи произнасяне по тези отменителни основания. При проверката на обжалваното решение, дължима на основание чл. 218, ал. 2 АПК, съставът счита, че то е валидно, допустимо и съответно на приложимите материалноправни разпоредби. Правните изводи на административния съд са законосъобразни, още повече формирани при вярно установена и напълно изяснена по делото фактическа обстановка, по отношение на която са издирени относимите правни норми, които видно от мотивите на решението са тълкувани и приложени правилно. Според чл. 27, ал. 6 ЗПЗП дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради нарушение от страна на ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките и подмерките от ПСРС, което представлява основание за налагане на финансова корекция по чл. 70, ал. 1, т. 1-9 ЗУСЕФСУ, се установява с издаването на решение за налагане на финансова корекция по реда на чл. 73 от същия закон, а съгласно ал. 9 на същата разпоредба, изпълнителният директор на Разплащателната агенция /РА/ одобрява със заповед правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване БФП по ал. 6 и 7, като се отчитат степента, тежестта, продължителността и системността на допуснатото нарушение на приложимото право на Европейския съюз, българското законодателство и сключения административен договор. Такива именно правила са правилно приложените от административния орган в случая Правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 от ЗПЗП по мерките на ПРСР 2007-2013 г. /правилата, обн. ДВ бр. 69/30.08.2019 г./, в съответствие с които заместник изпълнителният директор на ДФЗ е определил размера на дължимата за възстановяване финансова помощ по констатираното от него неизпълнение на договора. Следва да се посочи, че в т. 30 от приложението към раздел I "Общи положения" от правилата, в случаите, когато ползвателят не изпълнява одобрения бизнес план /с нарочното уточнение, както в разглеждания случай, да не са постигнати нивата на финансовите показатели, предвидени в бизнес плана/, е предвидено изрично, че размерът на подлежащата на възстановяване финансова помощ е 100% от предоставената помощ в три алтернативни, посочени в текста, различни и самостоятелни, хипотези, а именно: когато след констатиране на неизпълнението ползвателят не представи план за мерките, които ще предприеме за достигане на 50% от приходите за следващата финансова година; когато през финансовата година, следваща годината на констатацията на неизпълнението ползвателят не постигне поне 50 % от заложените в бизнес плана за тази година приходи от подпомаганата дейност, независимо дали е изпълнил плана с мерки, които е представил на РА; и/или когато реализираните приходи от подпомаганата дейност, както в разглеждания случай, са по-малко от 20% от приходите, заложени в бизнес плана за съответните години и това е продължило две или повече финансови години. Наред с това, според чл. 59, ал. 1 и ал. 2 от наредба 23/18.12.2009 г., както и съгласно чл. 46, ал. 1 и ал. 2 от наредба 30/11.08.2008 г., в случай че получателите на помощта /каквато несъмнено е Н. Михова в качеството й на ЕТ Н. Михова Медена къща Михови / не изпълняват свои нормативни или договорни задължения след изплащане на финансовата помощ, РА може да поиска връщане на вече изплатени суми заедно със законната лихва върху тях и/или да прекрати всички договори, сключени с тях, като РА определя размера на средствата, които трябва да бъдат възстановени от получателите на помощта, като взема предвид вида, степента и продължителността на неизпълнението. Съгласно чл. 16, ал. 1, изречение първо от наредба 30/11.08.2008 г., кандидатите представят бизнес план за разнообразяване на дейността по образец за период не по-малък от 5 години, а съгласно ал. 2 на същата норма бизнес планът за разнообразяване на дейността трябва да доказва икономическа жизнеспособност и устойчива заетост за период 5 години, а в случаите на строително-монтажни работи - за 10 години, водещи до реализиране на целите по чл. 2, а според § 1, т. 6 от ДР на същата наредба "икономическа жизнеспособност" е генериране на доходи от дейността, гарантиращи устойчивост на предприятието за периода на бизнес плана. С оглед посочената нормативна уредба, безспорната установеност на вменените в клаузите на т. 4.17 и т. 4.25.3 от договор 38/3/3110730/15.04.2015 г., както и в т. 11 от приложение 2 към него, задължения на търговеца да спазва одобрения бизнес план в продължение на 5 години от сключването на договора за предоставяне на финансовата помощ и доказаното по делото изпълнение на бизнес плана по отношение на застъпените в него приходни показатели, изчислено от експерта по назначената по делото съдебно-икономическа експертиза като средно аритметично за трите проверявани финансови години в размер на 12.66% /при определен от административния орган размер от 9.55%/, то в пълно съответствие с чл. 27, ал. 6 и ал. 9 ЗПЗП, във вр. с т. 30 от приложението към раздел I на правилата и по реда на чл. 73 ЗУСЕФСУ, на Н. Михова, действаща като ЕТ Н. Михова Медена къща Михови е наложена финансова корекция в размер на 47 613.79 лв поради непостигането на предвидените в одобрения бизнес план нива на приходите от подпомаганата дейност. Не намират основание доводите на касаторката относно характера на одобрения бизнес план и заложените в него финансови показатели. Противно на изложените в касационната жалба твърдения, предвидените в бизнес плана приходни показатели са индикатори за изпълнението на проекта и непостигането им налага отмяната на предоставената по договора финансова помощ. Съставът споделя последователно застъпеното в съдебната практика разбиране, че непостигането на заложените в бизнес плана финансови параметри представлява нарушение на договорно задължение, както и неизпълнение на одобрените индикатори, предопределящо наличието на хипотезата по чл. 70, ал. 1, т. 7 ЗУСЕФСУ, от което не намира основание да се отклони в разглеждания случай. Въпросът е подробно развит във формираната от Върховния административен съд практика, поради което е излишно подробни мотиви в тази насока да бъдат развивани и в настоящото решение /за справка - решения 2091/27.02.2023 г. по адм. дело 6583/2022 г.; 7071/13.07.2022 г. по адм. дело 3199/2022 г.; 5872/21.05.2020 г. по адм. дело 11174/2019 г.; 2709/19.02.2020 г. по адм. дело 9703/2018 г. и др./. След като фактическите констатации на административния орган, послужили му като основание за издаване на атакувания акт за налагане на финансова корекция, не са оспорени от жалбоподателката, по настоящем касаторка, и се установяват от доказателствата по делото, включително от неоспорената и приета съдебно-икономическа експертиза, то съответни на чл. 27, ал. 6 и ал. 9 ЗППЗ, чл. 59, ал. 1 от наредба 23/18.12.2009 г. и чл. 46, ал. 1 от наредба 30/11.08.2022 г. са изводите на административния съд за наличие на материалноправните предпоставки за цялостно възстановяване на предоставената финансова помощ, а оттам и за законосъобразността на процесния акт за налагане на финансова корекция. Неоснователни са и пространно изложените в касационната жалба оплаквания относно представения от ползвателя на помощта план с мерки за достигане на 50 % от приходите, както и относно това, че доколкото одобреният бизнес план е за 10 години, то извод за неговата жизнеспособност не може да се извлече от проверката на само три от попадащите в него финансови години. Противно на изтъкнатите от касаторката доводи, съставът счита, че безспорно установеното по делото непостигане на заложените в одобрения бизнес план финансови параметри за финансовите 2016 г., 2017 г. и 2018 г. представлява неизпълнение на задължението й по т. 4.17. и т. 4.25.3 от договор 38/3/3110730/15.04.2015 г., и чл. 16, ал. 1 и ал. 2 Наредба 30/11.08.2008 г., неизменно влечащо след себе си задължението за фонда да пристъпи към събирането на недължимо получената от нея в качеството й на ЕТ финансова помощ. След като не е достигнала застъпеното в одобрения бизнес план равнище на прихода за проверяваните три последователни финансови години, касационната жалбоподателка не е изпълнила задължението, даващо й правото да получи финансовата помощ, предвидена за процесната мярка. Поради това и законосъобразно получената от нея като ЕТ помощ е отменена от заместник изпълнителния директор чрез налагането на финансова корекция при условията на чл. 27, ал. 6 ЗПЗП в размер на 100% от предоставената БФП, правилно определен от органа в този размер при безспорното наличие на последната от разписаните в т. 30 от приложението към раздел I "Общи положения" от правилата предпоставки, а именно реализираните приходи от подпомаганата дейност да са по-малко от 20 % от приходите, заложени в бизнес плана за съответните години и това да е продължило две или повече години. За пълнота следва да се отбележи, че изложените от касационната жалбоподателка оплаквания в допълнително представената по делото 07.02.2023 г. молба, свързани с приложения от административния орган ред за установяване на дължимостта на подлежащата на възстановяване финансова помощ чрез налагането на финансова корекция, е недопустимо да бъдат обсъждани в настоящото производство. В тази връзка съставът съобрази посоченото в мотивите на атакувания акт за налагане на финансова корекция, решение 1457/03.02.2021 г., постановено по адм. дело 10650/2020 г. от състав на първо отделение на ВАС, отчитайки водещия мотив на решаващия състав, обусловил отмяната на АУПДВ 38/3/3110730/3/01/04/01, изх. 01-6500/8547/18.02.2020 г., - че при издаването на този акт са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, тъй като фактическите констатации на административния орган за допуснати от Н. Михова, в качеството й на ЕТ Н. Михова Медена къща Михови нарушения на договора обуславят издаването на решение за налагане на финансова корекция по реда на чл. 73 ЗУСЕФСУ във вр. с чл. 27, ал. 6 ЗПЗП и чл. 70, ал. 1, т. 7 ЗУСЕФСУ, а не - издаването на АУПДВ по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс във вр. с чл. 27, ал. 7 ЗПЗП. Тълкуването на относимите към спора законови разпоредби, дадено в мотивите на посоченото решение на Върховния административен съд, с което е отменен АУПДВ, е задължително за административния орган, който не може да бъде упрекван, че с издаването на акта за налагане на финансова корекция по същество се е съобразил с постановеното съдебно решение, което освен това изрично е посочил в мотивите си, като едно от основанията за приемането на акта. По изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че при установената липса на касационни отменителни основания, обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода от спора, основателно се явява своевременно предявеното от процесуалния представител на ответника искане за присъждане на разноски за адвокатска защита по приложен списък, които са установени от представените по делото доказателства в размер на 2 350.09 лв. Предвид това и липсата на направено от касационната жалбоподателка възражение за прекомерността им, Н. Михова, действаща като ЕТ Н. Михова Медена къща Михови следва да бъде осъдена да заплати на ДФЗ разноски в пълния претендиран размер от 2 350.09 лв за адвокатско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,