Решение № 756 от 21.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5037/2013 г.

Решение № 756 от 21.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5037/2013 г., III о., докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от председателя на Общински съвет - Черноочене, обл. Кърджали срещу решение № 27/27.02.2013 г. по адм. д. № 219/2012 г. на Административен съд - Кърджали, с което е отменено по оспорване на областен управител решение № 119 на Общински съвет - Черноочене, прието на заседание на 26.11.2012 г. по протокол № 10/26.11.2012 г. Счита решението за неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Излага съображения, че общинският съвет е органът, който в условията на оперативна самостоятелност определя кръга на имотите от публичен характер и наличието на предпоставките по чл. 6, ал. 1 от ЗОС. Процесният имот не е използван никога с предназначение, каквото е посочено в АПОС № 52/03.08.2012 г. По отношение на второто решение съдът неправилно е приел, че то е с невъзможен предмет. Учредената суперфиция отговаря на предвижданията на ПУП за надстрояване и пристрояване на предвидената застройка в имота. По изложените съображения иска да бъде отменено решението на административния съд и спорът да бъде решен по същество. Ответникът по жалбата - областен управител на област Кърджали, редовно призован, не се представлява. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Оспореното решение е правилно и обосновано. Правилно е решението на съда за незаконосъобразност на решението за трансформиране на общинската собственост от публична в частна. Съгласно чл. 6 от ЗОС промяната се допуска, когато имотът е престанал да има предназначението по чл. 3, ал. 2 от същия закон. Съдът е преценил, че не са отпаднали материалноправните предпоставки за определяне на статута на имота като публична собственост. Правилно е решението и във втората му част. Правото на строеж вече е реализирано и е трансформирано в право на собственост. Действително общинският съвет приема решения по отношение на имотите, общинска собственост, но при условие, че това правомощие се осъществява в интерес на общността и при спазване на законоустановената процедура и норми в ЗОС. Върховният административен съд, III отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - Кърджали, е отменил решение № 119 на Общински съвет - Черноочене, прието на заседание на 26.11.2012 г. по протокол № 10/26.11.2012 г., с което е променено предназначението на УПИ II, кв. 14, пл. № 7 с обща площ от 1336.00 кв. м., ведно с двуетажна масивна сграда със застроена площ на първи етаж от 222 кв. м., втори етаж с площ от 230 кв. м., находящ се в с. Черноочене, от публична в частна общинска собственост, актуван с акт № 52/03.0.2012 г. Като втора точка на решението е учредено безвъзмездно право на строеж на Народно читалище "Пробуда 1952" върху 222 кв. м. застроена площ от УПИ II, кв. 14, пл. № 7 с обща площ от 1336 кв. м. по КРП на с. Черноочене. Съдът е приел, че фактическите основания за приемане на решението не съответстват на посочените в него правни основания. Съгласно чл. 6, ал. 1 от ЗОС имотите и вещите, които са престанали да имат предназначението по чл. 3, ал. 2 от ЗОС се обявяват за частна общинска собственост. Читалището е културно-просветно сдружение в населените места и изпълнява държавни културно- просветни задачи. Посоченото в Докладната записка предстоящо кандидатстване по Програмата за развитие на селските райони като основание за приемане на решението, не е предпоставка по чл. 6, ал. 1 от ЗОС за промяна на предназначението на имота. По отношение на втората част от оспореното решение съдът е посочил, че учреденото право на строеж е с невъзможен предмет, поради това че съществува обект с такава площ в имота. Към учредяването на суперфицията имотът все още е публична общинска собственост, а и липсват доказателства, че учреденото право на строеж отговаря на предвижданията на ПУП. Решението е правилно. При извършената касационна проверка настоящият състав на съда не установи наличие на основанията по чл. 209 от АПК. Обосновани са изводите на съда, че за да се промени вида на общинската собственост от публична в частна, което безспорно е правомощие на общинския съвет, следва да е настъпила промяна в предназначението на имота. Преценката на общинския съвет почива на обективни критерии и те са свързани с предназначението на имота и с предпоставките на чл. 3, ал. 2 от ЗОС. Видно от акт № 52 от 03.08.2012 г. процесният имот е публична общинска собственост. Не е спорно, че е предоставен за ползване на Народно читалище "Пробуда 1952" с. Чероочене, което отговаря на предпоставките по чл. 3, ал. 2, т. 3 от ЗОС - предназначен за трайно задоволяване на обществена потребност от местно значение. Към датата на приемане на оспореното решение на Общински съвет - Черноочене не е настъпила промяна в ползването на имота и на неговото предназначение. Поради това са правилни изводите на съда, че не са налице предпоставките на чл. 6, ал. 1 от ЗОС за обявяване на имота за частна общинска собственост. Неоснователно е възражението на касационния жалбоподател, че и един имот - частна общинска собственост би задоволил нуждите на читалището. Не нуждите на читалището определят вида на собствеността на сградата, а самата сграда има предназначение да задоволява обществени потребности. В случая това са потребностите на читалището, но това не е пречка имотът да бъде предоставен за задоволяване на други нужди от такъв характер. Правилно е становището на съда и по отношение на втората част на решението на Общински съвет - Черноочене. Правно неиздържана е дефиницията на учредената суперфиция. Учреденото право на строеж върху 222 кв. м. застроена площ от УПИ II, кв. 14, пл. № 7 с обща площ от 1336 кв. м. не може да се тълкува по друг начин, освен че се учредява право на строеж за вече изградена постройка. Както правилно е посочил съдът, това води до нищожност на решението поради липсата на предмет. Право на строеж може да се учреди върху незастроен имот. Възраженията, че всъщност става дума за пристрояване или надстрояване, са извън предмета на спора и не могат да бъдат обсъждани. По своя характер те представляват друг вид суперфиция. Те следва да бъдат определени с точното си название, поради това че не е възможно да бъдат изведени по пътя на тълкуването от така учреденото право на строеж. Съдът е постановил своя съдебен акт в съответствие изяснената по делото фактическа обстановка и при съобразяване на приложимия материален закон. Решението му е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,