Решение № 9369 от 1.08.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5534/2015 г.

Решение № 9369 от 1.08.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5534/2015 г., II о., докладчик съдията Надежда Джелепова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на ЕТ "Ц. - Г. Ц." - гр. И., срещу решение № 1265 от 05 март 2015 г., постановено по адм. д. № 1188/2014 г. по описа на Административен съд С.-град, с което е отхвърлена жалбата му против ревизионен акт № 231302398/12 август 2013 г., издаден от главен инспектор по приходите при ТД на НАП - гр. С., потвърден с решение № 2124/09 декември 2013 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (Д "ОДОП") - гр. С. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът по касация - директорът на Дирекция "ОДОП" - С., чрез процесуалния си представител юрк. Ж. Н., в съдебно заседание излага доводи за законосъобразност на оспореното решение. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Производството пред Административен съд С.-град е образувано по жалба на ЕТ "Ц. - Г. Ц." срещу ревизионен акт № 231302398/12 август 2013 г., издаден от главен инспектор по приходите при ТД на НАП гр. С., потвърден с решение № 2124/09 декември 2013 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - гр. С., с който на търговеца е отказано приспадането на данъчен кредит по пет броя фактури с доставчици "Б. 2000" ЕООД и "Е. е. Б." ООД и са му определени задължения по Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС) в размер на 1258,88 лв. - главница и 229,70 лв. - лихва. Съдът е приел, че оспорения пред него административен акт е законосъобразен, тъй като по отношение на жалбоподателя не са налице предпоставките за приспадане на данъчен кредит предвид липсата на реалност на извършените доставки от дружествата "Б. 2000" ЕООД и "Е. е. Б." ООД е недоказана. Така постановеното решение е правилно. При постановяване на решението си съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Спрямо релевантните и установени факти съдът е приложил правилно материалния закон. Първоинстанционният съд подробно е изследвал възможността за приспадане на данъчен кредит по процесните фактури. Материалноправните предпоставки за признаване правото на данъчен кредит са уредени в чл. 68 и чл. 69 от ЗДДС, като възникването и упражняването му изисква установяване наличието на действително осъществени доставки на стоки и услуги. При действието на посочената правна уредба, за да възникне правото на данъчен кредит по доставките на автомобилни гуми, резервни части, ремонт и техническо обслужване, каквито са и процесните, е необходимо да се установи фактическото им извършване от издателя на фактурата. В конкретния случай съдът обосновано е приел, че не е доказано действителното осъществяване на доставките на описаните стоки и услуги от посочените преки доставчици. Тези обстоятелства се установяват и от допуснатите от съда експертизи - съдебно-счетоводна и съдебно-техническа, от които е видно, че не са налице доказателства за реално извършени доставки на автомобилни гуми, нито на резервни части, или пък да е извършван ремонт и техническо обслужване на автомобили на жалбоподателя. Недоказани са и възможностите на доставчиците да извършат доставките като ресурси, материална база, техническа и кадрова обезпеченост. Така съдът обосновано е стигнал до извода, не са налице реално осъществени доставки по процесните фактури, като не е доказана материалната обезпеченост за извършването им, съответствие на количеството на стоките по фактурите и съпътстващите ги документи. Ето защо законосъобразно е прието, че като е отказал право на данъчен кредит по процесните фактури, органът по приходите е издал един законосъобразен акт, който правилно е бил потвърден от съда. Неоснователно е възражението на касационния жалбоподател за нищожност на оспорения ревизионен акт поради издаването му от некомпетентен орган. Това твърдение е обусловено от разпоредбата на чл. 119, ал. 2 от ДОПК, съгласно която ревизионният акт се издава от органа, възложил ревизията, и ръководителя на ревизията в 14-дневен срок от подаване на възражение или от изтичането на срока за подаване на възражение. Тази разпоредба е в сила от 01 януари 2013 г. Съдът е приложил § 35, ал. 1 от ПЗР на ЗИД ДОПК, като обосновано е приел, че в случая е налице образувано със заповед за възлагане на ревизия № 1208575/27 ноември 2012 г. и висящо ревизионно производство, което следва да бъда приключено по досегашния ред, който изисква издателят на ревизионния акт да бъде определен по правилото на чл. 119, ал. 2 от ДОПК (в редакцията преди изменението, обн., ДВ, бр. 82 от 2012 г.) чрез нарочна заповед за определяне на компетентен орган, издадена от органа, възложил ревизията, което в случая е направено със заповед за определяне на компетентен орган № К-1302398/05 юли 2013 г., издадена от органа, възложил ревизията. С оглед горното и предвид липсата на релевираните пороци на решението, последното като правилно ще следва да бъде оставено в сила. Предвид този изход на спора и направеното искане, касаторът ще следва да бъде осъден да заплати на ответника по касация направените пред касационната инстанция разноски - юрисконсултско възнаграждение в размер на 500 лева. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,