Решение № 10328 от 20.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 7046/2026 г.

Производството е по гл. ХІІ от АПК във вр. с чл. 160, ал. 7 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ София срещу решение № 22537/04.06.2026 г. на Административен съд София-град (АССГ) по адм. д. № 9318/2025 г., с което е отменен ревизионен акт /РА/ № Р-22220524004762-091-001/24.04.2025 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – София, в частта неотменена при оспорването по административен ред. Касаторът заявява общо трите категории касационни основания за неправилност на съдебния акт по чл. 209, т. 3 АПК. Оспорва установяванията на съда. Твърди допуснати от него опущения при преценката на писмените доказателствени средства. Възпроизвежда констатациите и правните си изводи от постановения при оспорването на РА по административен ред юрисдикционен акт и изразява убеждение за доказаност юридическите факти, представляващи предпоставки за осъществяване с РА на отговорност по чл. 19, ал. 2 ДОПК за публични задължения на дружество, в което ревизираното лице е било едноличен собственик на капитала и управител. Иска отмяна на решението и отхвърляне на оспорването срещу РА. Претендира деловодни разноски. Ответникът по касация – Д. Г. Т., чрез повереник заявява позиция за неоснователност на жалбата. Иска присъждане на разноските за касационното съдебно производство. Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, съдът прие следното: Предмет на съдебния контрол с обжалваното решение на АССГ е частта от ревизионен акт, с който е осъществена по отношение на Д. Г. Т. отговорност по чл. 19, ал. 2 ДОПК за непогасени публични задължения на "Надежда Б – Д.Г.Т" ЕООД в общ размер 72 346.26 лева (главница 44 843.38 лева и лихви 27 502.88 лева). Главницата включва задължения на дружеството по ЗДДФЛ (в периодите от м. 12.2018 г. до м. 08.2019 г., от м. 02.2020 г. до м. 06.2020 г. и от м. 08.2020 г. до м. 12.2020 г.), задължения за ДДС (за данъчни периоди от м. 12.2018 г. до м. 08.2019 г., м. 02, м. 03, м. 05 и м. 06.2020 г., м. 10 и м. 11.2020 г.) и за вноски към осигурителите фондове и по сметка на НЗОК (за периодите от м. 12.2018 г. до м. 08.2019 г., от м. 02.2020 г. до м. 06.2020 г. и от м. 09.2020 г. до м. 12.2020 г.). Размерът на задълженията за ДДС е определен по подадените от ДЗЛ справки-декларации по данъчни периоди; на задълженията за подоходен данък по ЗДДФЛ и за вноските към осигурителните фондове и по сметка на НЗОК – по декларациите обр. 6 на задълженото лице. В РА основанието на отговорността е ограничено до хипотезата на чл. 19, ал. 2 ДОПК. Тезата на органите по приходите е, че Т., като едноличен собственик на капитала и управител на главния длъжник в периода от 11.06.2012 г. до 20.09.2021 г., е извършил недобросъвестно три групи актове на безвъзмездно разпореждане с имущество на задълженото лице, което е причинило невъзможност за събиране на дължимите от дружеството данъци и образуваното за събирането им изпълнително производство е прекратено поради несъбираемост на дълга. С първоинстанционното решение е отменен РА в обжалваната част. Съдът е приел, че РА е издаден от компетентни органи по приходите, във формата за действителност – като електронен документ, подписан с валидни квалифицирани електронни подписи, с дължимото съдържание и в съответствие с административнопроизводствените правила. Първостепенният съд е обсъдил пораждащият отговорността по чл. 19, ал. 2, т. 1 ДОПК фактически състав, като е отнесъл доказването му към процесуалните тежести на ответника. Приел е за установено, че субектът на отговорността е бил едноличен собственик на капитала и управител на задължено юридическо лице „Надежда Б – Д.Г.Т“ ЕООД в периода, за който са установени публичните задължения. Публичните задължения на дружеството били определени по основание и размер в подадени от него декларации. Съдът е възприел констатациите на органите по приходите за касова наличност у главния длъжник към 31.12.2020 г. в размер 47 650.70 лева, но е отрекъл от това да следва извод имуществото на дружеството да е намаляло по начин препятстващ погасяването на публичните му задължения. Отхвърлил е довода на органите по приходите за дължимо индивидуализиране на правата, включени в предприятието на търговеца при сключването на договора за покупко-продажба на дружествени дялове от 14.09.2021 г., с който жалбоподателят е прехвърлил всичките си дружествени дялове на Т. М.. Приел е, че с придобиването на дружествените дялове към М. е преминало цялото търговско предприятие на дружеството и касовата наличност е преминала под контрола на новия собственик, считано от датата на прехвърлянето на дружествените дялове. Липсвали доказателства сумата 47 650.70 лева да е задържана от жалбоподателя и след прехвърлянето на дружествените дялове. Не била установено и причинна връзка между поведението на управителя и невъзможността да бъдат събрани задълженията на дружеството за данъци и осигурителни вноски. Решаващият извон на съда е за отсъствие на предпоставките за ангажиране на отговорността на Т. по чл. 19, ал. 2 ДОПК. Решението е правилно по резултата си. Липсват касационни оплаквания за ограничения от първостепенния съд обхват на контрола за законосъобразност на РА до само една от приписваните на адресата му прояви на имуществено разпореждане във фактическия състав на отговорността по чл. 19, ал. 2 ДОПК. Като порок на съдебния акт това опущение би представлявало съществено нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като пропускът на съда да се произнесе по доводите на страната засяга правото ѝ на защита и засяга формата на съдебния акт по чл. 172а, ал. 2 АПК. С арг. от чл. 212, т. 4 и чл. 218 АПК без да е посочен в касационната жалба той не е предмет на касационната проверка. Доколкото предмет на касационно оспорване е първоинстанционното решение, то липсва предмет за липсващите мотиви по част от доводите на едната от страните. Не са осъществени предпоставките на отговорността по чл. 19, ал. 2 ДОПК по отношение на Т. за непогасените публични задължения на „Надежда Б – Д.Г.Т“ ЕООД. Субект на отговорността по чл. 19, ал. 2 ДОПК е лице, намиращо се в определена правна връзка със задължено юридическо лице по чл. 14, т. 1 и 2 ДОПК. В приложимата по време редакция на ДОПК /след новелата от ДВ бр. 92 от 2017 г./ възможни субекти на отговорността са управител, член на орган на управление, прокурист, търговски представител, търговски пълномощник на задължено юридическо лице по чл. 14, т. 1 и 2. Основание за отговорността е недобросъвестното извършване на действия, водещи до намаляване на имуществото на задълженото лице, което е причина да останат непогасени задължения за данъци и/или за ЗОВ. Отговорността е за непогасените публични задължения и е до размера на извършените плащания, респ. до размера на намалението на имуществото /срвн. ал. 2 и ал. 4 на чл. 19 ДОПК/. В приложимата към спора разпоредба на чл. 19, ал. 2, т. 1 ДОПК действието на имуществено разпореждане е извършването на плащания в натура или в пари от имуществото на задълженото лице, представляващи скрито разпределение на печалбата или дивидент, или отчуждаването на имущество, включително предприятието, на задълженото лице безвъзмездно или по цени, значително по-ниски от пазарните. Позицията на администрацията е концентрирана в РА до хипотезата на безвъзмездно отчуждаване на имущество на задълженото лице. В решението на ДДОДОП, постановено при оспорването на РА по административен ред основанието за отговорността на Т. е надградено с твърдение за осъществено скрито разпределение на печалбата. Администрацията обосновава тезата за извършено от Т. безвъзмездно отчуждаване на имуществото на задълженото лице без да го обвързва с конкретен акт на имуществено разпореждане. Предлага логическа конструкция, според която щом по ГФО на главния длъжник към 31.12.2020 г. налични по каса са 47 650.70 лева и не е установено те да са предадени на приобретателя на дружествените дялове М. в изпълнение на задълженията по договора за продажба на дружествени дялови от 14.09.2021 г., то са останали в притежание на управителя на дружеството. След като към момента на прехвърлянето на дяловете дружеството е разполагало със средства за погасяване на част от публичните задължения, продажбата на дружествените дялове представлявала разпоредително действие по чл. 19, ал. 2 ДОПК. Подходът на органите по приходите не е основан на установени факти и не е съобразен с нормалната връзка между явленията. Търсят се аргументи от институти на търговското право за недобросъвестност на Т., които са неотносими. Не съществува информационен източник за разполагаемите пари в брой у главния длъжник към момента на продажбата на дружествените дялове. Не се основава на представите за динамика на стопански оборот очакването за съхраняване на пари в касата на дружеството в непроменен размер за близо 9 месеца. С арг. от чл. 170, ал.1 АПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК за администрацията е тежестта да установи фактите (включително индициите за определени касови наличности към различни моменти), които са материални предпоставки за ангажиране на отговорността на адресата на акта. Жалбоподателят има процесуалната тежест да установи фактите които твърди (съобр. чл. 8, ал. 2 ГПК и чл. 154, ал. 1 ГПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК). Касаторът не сочи за кои твърдяни от жалбоподателя в първоинстанционното производство факти не са представени доказателства, та съдът да е следвало да приеме за ненастъпили техните правни последици. В тази връзка отсъствието на доказателствени средства за предаване на парични средства в брой от имуществото на „Надежда Б – Д.Г.Т“ ЕООД може да означава както, че са задържани от управителя – в неясно количество (при което за дружеството остава открита възможността да ги търси от него, тъй като се държат без основание), така и че липсват пари, чието предаване да се удостовери. Наличието на повече от един възможен фактически извод е несъвместимо с изискването на пълнота на доказването. Съществени изисквания към доказването с индиции са да отсъстват преки доказателства и фактическият извод от доказателствения факт да е единствено възможен. Сочените в касационната жалба ограничения за прехвърляне на предприятие по чл. 15, ал. 4 ТЗ в хипотеза на непогасени задължения на отчуждителя за трудови възнаграждение и за задължителни осигурителни вноски, освен че са неотносими към спора, тъй като разпореждането от 14.09.2021 г. е с дружествени дялове, не сочат на недобросъвестност на управителя. Те имат за последица недопустимост на вписването на прехвърлянето в Търговския регистър. За прехвърлянето на дружествени дялове аналогично ограничение е въведено с чл. 129, ал. 1 ТЗ. Не се основава на позитивното право убеждението на касатора, че прехвърлянето на дружествени дялове води и до прехвърляне на предприятието, та съответно да се е дължало и удостоверяване на предаването на отделни активи на предприятието. Недължимо е изследването на каузална връзка на причинност между неосъществени от привлечения към отговорност действия за безвъзмездно разпореждане с имущество на главния длъжник и непогасяването на публичните задължения. Без да е дължимо заради очертания предмет и обхват на инстанционния контрол, касационната инстанция отбелязва, че не са осъществени и другите приписвани на субсидиарния длъжник актове на имуществено разпореждане, като източник на отговорността му. По установяванията на органите по приходите връщането на Т. на суми в размер 42 000 лева, които са били отразени по дебита на сметка 493 – Разчети със собствениците, е извършено в хода на ревизионното производство. Ревизионното производство е започнало с връчването на ЗВР на 07.10.2024 г., когато Т. вече не е възможен субект на отговорността по чл. 19, ал. 2 ДОПК, тъй като е следвало да притежава съответното качество към момента на акта на имуществено разпореждане. Не са обвързани с твърдение за посочено в чл. 19, ал. 2 ДОПК лице и то за изброените в разпоредбата действия на разпореждане с имущество на главния длъжник установяванията на органите по приходите за неотчетени в счетоводството на дружеството данъчни документи за доставки от съконтрахенти и предположенията им, че по фактурите са осъществени доставки, които са били предмет на последващи сделки, приходите от които не са отчетени. Актът за осъществяване на отговорността на Т. по чл. 19, ал. 2 ДОПК е незаконосъобразен, а решението за отмяната му - правилно. Дължимо е оставянето в сила на първоинстанционното решение. При този изход на спора на ответника по касация се дължат деловодни разноски з акасационното съдебно производство в размер 3 900 евро. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 7 от ДОПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение