Решение № 449 от 18.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1010/2009 г.

Решение № 449 от 18.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1010/2009 г., I г. о., ГК, докладчик председателят Теодора Нинова Производство по чл. 290 ГПК. Обжалвано е въззивното решение на Смолянския окръжен съд, постановено на 10.04.2009 г. с № 59 по в. гр. дело № 72/2009 г., с което е отменено решение № 556/19.01.2009 г. по гр. дело № 702/2007 г. по описа на районен съд гр. С. в частта, с която е признато за установено по отношение на О. с. по земеделие и гори гр. С., че наследниците на М. С. Т., починал на 25.08.1938 г., бивш жител на гр. С., имат право да им бъде възстановена гора н м. "Х" - 2 дка и гора н м. "О" - 7.7 дка, като незаконосъобразно и необосновано и вместо това е постановено друго за отхвърляне предявения от В. Л. Б., ЕГН ********** със съдебен адрес гр. С., бул. "България" № 3 х-л "С" ет. 1, офис 114 адв. С против О. с. по земеделие гр. С., Р. д. по г. Смолян и Д. горско стопанство С. иск по чл. 13, ал. 2 ЗВСГЗГФ, с който иска да бъде признато за установено по отношение Р. д. по г. Смолян, Д. горско стопанство гр. С. и О. с. по земеделие С., че наследниците на М. С. Т., починал на 25.08.1938 г., бивш жител на гр. С., имат право да им бъде възстановена гора /пасбище/ в м. "Х" - 2 дка и гора н м. "О" - 7.7 дка, като неоснователен и недоказан. Недоволен от въззивното решение е касаторът В. Л. Б., представляван от адвокат С от АК С., който го обжалва в срока по чл. 283 ГПК като счита, че е допустимо касационно обжалване понеже е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК - материално правен въпрос, разрешаван противоречиво от съдилищата - районен и окръжен съд С. Ответниците по касация О. с. по земеделие и гори, Регионално управление на г. и Д. л., всички със седалище гр. С. не вземат становище. Върховният касационен съд, състав на I гражданско отделение, разгледа касационната жалба с оглед наведеното оплакване и като взе предвид доводите на страната и данните по делото, приема следното: За да отмени решението на първоинстанционния съд въззивният съд е приел, че наследодателят на ищеца през 1929-1935 г. е декларирал процесната гора, а след смъртта на М. С. Т. през 1938 г. е извършена доброволна делба през 1947 г., но процесните имоти не са били предмет на делбата, нито са декларирани през 1949 г. по силата на Окръжно № 649/1949 г. относно задължителното пререгистриране на непокритите земеделски земи, за което липсват доказателства по делото. С определение № 1* от 25.09.2009 г., постановено по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК с оглед приложена противоречива практика по приложението на чл. 13, ал. 2 ЗВСГЗГФ на Смолянския окръжен съд и Смолянския районен съд. Върховният касационен съд, състав на I гражданско отделение, разгледа касационната жалба с оглед наведените отменителни основания и като взе предвид доводите на страната и данните по делото, приема следното: Касационната жалба е редовна и допустима. Разгледана по същество е неоснователна. За да се приеме, че предявената по реда на чл. 11, ал. 2 и чл. 13, ал. 2 ЗВСГЗГФ претенция е основателна, по делото следва да се установи, че лицето, в чиято полза се претендира признаване правото на възстановяване на собствеността, е притежавало правото на собственост върху имотите към момента на образуване на ТКЗС или ДЗС, като принадлежността на правото на собственост се доказва чрез изброените в разпоредбата на чл. 12, ал. 2 ЗСПЗЗ писмени доказателства. Правилно при посочените факти, въззивният съд е стигнал до извода, че не е установено наследодателят да е притежавал правото на собственост към 1949 г., при което доказателствата са обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност и е преценено доказателственото им значение с оглед разпоредбата на чл. 13, ал. 3 ЗВСГЗГФ и при отсъствието на предпоставките за възстановяване по реда на чл. 13, ал. 2 ЗВСГЗГФ законосъобразно искът е отхвърлен. При постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствени правила и е спазен материалния закон. Решение № 455 от 18.01.2008 г. по гр. дело № 639/2007 г. на Смолянския окръжен съд касае различна фактическа обстановка - представени са декларации в изпълнение на чл. 64 ЗТПС и чл. 6 ЗИД на З., ГСО. Същото е прието и в решение № 630 от 23.11.2007 г. по гр. дело № 763/2007 г. и решение № 526 от 8.10.2007 г. по гр. дело № 274/2007 г., двете на Смолянския районен съд. Понеже не е допуснато нарушение, водещо до отмяна на основание чл. 281, т. 3 ГПК касационната жалба следва да се остави без уважение, а решението на въззивния съд - потвърди. По изложените съображения и на основание чл. 293, ал. 1 ГПК Върховният касационен съд, състав на I гражданско отделение