Решение № 13086 от 28.12.2023 г. на ВАС по адм. д. № 4450/2023 г.

ВАСШесто отделение28.12.2023 г.докладчик Стела Динчева

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение 1563 от 10.03.2023 год. постановено по административно дело 10524/2022 год. по описа на Административен съд София-град

Решението е окончателно.

Председател: /п/ НИКОЛАЙ ГУНЧЕВ Членове: /п/ ХАЙГУХИ БОДИКЯН/п/ СТЕЛА ДИНЧЕВА

Мотиви

Производството по делото е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 74, ал. 5 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО). Образувано е по касационна жалба подадена от вр.и.д.Управител на НЗОК София чрез гл.юрисконсулт Тодоров срещу решение 1563 от 10.03.2023 год. постановено по адм. д. 10524/2022 год. по описа на Административен съд София-град, с което е изменена по жалба на "Втора специализирана акушеро-гинекологична болница за активно лечение-Шейново" ЕАД гр.София заповед за налагане на санкции РД-253С-439 от 26.10.2022 год. издадена от управителя на НЗОК, с която на лечебното заведение са наложени 13 броя санкции финансова неустойка всяка по 500 лева. С решението размерът на санкциите е намален от 500 лева на 200 лева всяка и НЗОК е осъдена да заплати на лечебното заведение сумата от 674 лева разноски по делото. По съображения за неправилност относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК - нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила и необоснованост, касаторът моли решението на съда да бъде отменено и да се потвърди оспорения административен акт. Претендира разноски за касационната инстанция и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Ответникът по касация "Втора специализирана акушеро-гинекологична болница за активно лечение-Шейново" ЕАД гр.София в писмен отговор чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и правилност на атакувания съдебен акт като предлага оставянето му в сила. Върховният административен съд (ВАС), шесто отделение счита касационната жалба за процесуално допустима като подадена в преклузивния 14 дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. Съображенията за това са следните: Със заповед РД-253С-439 от 26.10.2022 год., чиято законосъобразност е предмет на съдебен контрол в първоинстанционното производство, на лечебното заведение на основание чл. 414, ал. 3 от Националния рамков договор за медицинските дейности за 2020 - 2022 год. са наложени 13 отделни санкции "финансова неустойка" от по 500 лева или общ размер от 6500 лева. Санкциите са наложени за нарушения на условията и реда за оказване на медицинска помощ по чл.55, ал.2, т.3 от ЗЗО състоящи се в заплащане от страна на ЗОЛ на услугата избор на лекар/екип от медицински специалисти в условията на спешност-нарушение на чл.29, т.4 от Наредбата за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ. От фактическа страна е установено, че пет ЗОЛ са хоспитализирани по КП 163 Оперативни интервенции чрез долен достъп за отстраняване на болестни изменения или инвазивно изследване на женските полови органи като в деня на хоспитализацията пациентките са подали заявления за избор на лекар/екип от медицински специалисти и са заплатили съответните суми, за което са им издадени фактури. В направленията за хоспитализация на ЗОЛ е отбелязано, че приемът е спешен. Шест ЗОЛ са хоспитализирани по КП 5.2 Раждане чрез цезарово сечение като в деня на хоспитализацията пациентките са подали заявления за избор на лекар/екип от медицински специалисти и са заплатили съответните суми, за което са им издадени фактури. В направленията за хоспитализация на ЗОЛ е отбелязано, че приемът е спешен. За последните два случая описани в заповедта за налагане на санкции пациентките са приети по КП 5.1 Нормално раждане и в деня на хоспитализацията същите са подали заявление за избор на лекар/екип от медицински специалисти, за което са заплатили съответните суми. Пациентките са приети в условие на спешност. Прието е, че е налице нарушение на изискването на чл.29, т.4 от Наредбата за осъществяване на правото на достъп до медицинска помощ, съгласно който не се допуска извършване на избор на лекар/екип в условията на спешност. За гореописаните случаи административният орган е наложил санкция финансова неустойка в размер на 500 лева всяка на основание чл.414, ал.3 от НРД за МД за 2020-2022 год. Първоинстанционният съд е извел решаващ извод за законосъобразност на оспорения пред него административен акт като издаден от компетентен орган, в изискуемата форма при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон и неговата цел с изключение на частта относно размера на определената санкция финансова неустойка. Съгласно нормата на чл.414, ал.3 от НРД за МД за 2020-2022 год., когато изпълнител на болнична медицинска помощ наруши условията и реда за оказване на медицинска помощ по чл. 55, ал. 2, т. 2 от ЗЗО определени в този НРД управителят на НЗОК, съответно директорът на РЗОК налага санкция "финансова неустойка" в размер от 200 до 500 лева. АССГ приема в решението си, че органът не е изложил мотиви относно наложения размер на санкцията въпреки задължението му съгласно чл.413 от НРД за МД за 2020-2022 год.-в акта липсва извършена преценка по задължителните критерии по горепосочената норма. При налагане на максималния предвиден в нормата размер органът е следвало за всяко конкретно нарушение да посочи как ще се постигнат целите на наказанието, отношението на нарушителя към извършеното, тежестта на самото нарушение. В тази връзка съдът приема, че обжалваната заповед е незаконосъобразна в частта, с която на лечебното заведение са наложени 13 броя санкции по 500 лева всяка като намира, че санкцията следва да бъде намалена до минималния предвиден от закона размер, а именно 200 лева за всяка санкция. Съдебно решение е валидно, допустимо и правилно. Настоящата инстанция споделя изводите на първоинстанционния съд относно размера на наложените санкции финансова неустойка. Както бе посочено по-горе НРД за МД за 2020-2022 год. определя за извършено нарушение на условията и реда за оказване на медицинска помощ от страна на болнично заведение да се налага санкция финансова неустойка в размер от 200 лева до 500 лева като съгласно чл.413 от същия договор размерът на санкцията се определя в зависимост от вида и тежестта на констатираното нарушение, от броя на случаите по това нарушение, поредността на извършването му и от решението на арбитражната комисия в случаите, когато същата се е произнесла с решение. Следователно органът при налагане на определяне на размера на санкцията следва да се ръководи от гореописаните критерии като изложи за всеки отделен случай своята преценка и обуслови конкретния наложен размер на санкцията. В настоящия случай за всичките 13 случая санкциите са определени в максимален размер като в заповедта няма изложени мотиви, които да обусловят този размер. Бланкетното цитиране на приложимите норми и заявяването, че се излагат мотиви, не може да се възприеме като изпълнение на задължението на органа да извърши нормативното му задължение за преценка за обстоятелствата, които са довели до налагане на санкцията в максимален размер. Видно от заповедта в частта мотиви не са посочени фактическите обстоятелства мотивирали органа да наложи максималния размер на санкцията. Във връзка с изложеното настоящата инстанция намира, че като е изменил заповедта за налагане на санкция първоинстанционният съд е постановил правилно съдебно решение, което следва да се остави в сила. Касационната жалба се преценя като неоснователна, поради което същата следва да се остави без уважение. И двете страни са направили искане за присъждане на разноски по делото. С оглед изхода на спора основателна е претенцията на ответника по касация за присъждане на такива, но тъй като по делото няма доказателства за реално извършени разноски, същите не следва да се присъждат. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо от АПК, Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение