Решение № 402 от 19.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 569/2008 г.

Решение № 402 от 19.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 569/2008 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Дияна Ценева Производството е по чл. 218а, ал. 1, б. "б" ГПК (отм.) във вр. с § 2, ал. 3 ГПК. С решение № 294 от 19.11.2004 г. по в.гр. д. № 345/07 г. на Великотърновския апелативен с. е отменено решение № 63 от 27.04.2007 г. по гр. д. № 21/07 г. на Габровския окръжен с. в частта, с която П. на РБ, Р. с. гр. Л. и Плевенски окръжен с. са осъдени да заплатят на Й. И. Й. на основание чл. 2, т. 2 ЗОДОВ обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 3 000 лв. до 7 000 лв. и в тази част е постановено друго, с което искът е отхвърлен. В останалата част, с която искът на Й. И. Й. е бил отхвърлен за разликата над 7 000 лв. до предявения размер от 30 000 лв., първоинстанционното решение е оставено в сила. Ищецът Й. И. Й. е подал чрез своя пълномощник адв. Д. М. с касационна жалба срещу въззивното решение в отхвърлителната му част. В жалбата са изложени доводи за неправилност на решението поради нарушение на съществени процесуални правила, необоснованост и нарушение на материалния закон. Срещу въззивното решение в осъдителната му част е подадена касационна жалба от П. на РБ, която счита, че решението е неправилно, тъй като не било установено по делото в какво конкретно се изразяват претърпените от ищеца неимуществени вреди, а изводите на съда в тази насока били основани на показанията на свидетели, които са в близки отношения с ищеца. Върховният касационен с., състав на I г. о., като извърши проверка на обжалваното решение във връзка с изложените в касационната жалба оплаквания, намира: Установено е по делото и не се спори между страните, че с постановление на Окръжна следствена служба- П. от 02.08.2002 г. ищецът Й е бил привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 198, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 НК и на същата дата по искане на Районна прокуратура гр. Л. му е определена мярка за неотклонение задържане под стража. На 26.11.2002 г. Окръжна прокуратура П. е внесла обвинителен акт против ищеца, по който е образувано нохд № 254/02 г. на О. с. С определение на Плевенския окръжен с. от 21.02.2003 г. производството по делото е прекратено и същото върнато на Окръжна прокуратура П. за отстраняване на допуснато процесуално нарушение. Съдът е оставил без уважение искането на Й. за изменение на мярката за неотклонение. Същата е била изменена в подписка с определение на Плевенския окръжен с. от 27.03.2003 г. по нчд № 256/03 г. На 18.11.2003 г. Окръжна прокуратура П. е внесла нов обвинителен акт срещу няколко лица, в това число и ищеца, за престъпление по чл. 198, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 НК. С присъда от23.06.2005 г. по нохд № 277/03 г. ищецът е признат за невиновен и оправдан по повдигнатото обвинение. Оправдателната присъда е влязла в сила на 08.11.2005 г. Въз основа на така установените факти въззивният с. е направил обоснован и законосъобразен извод за наличие на законовите предпоставки по чл. 2, т. 2 ЗОДОВ, от които възниква отговорността на държавата за обезщетяване на вредите, причинени на граждани от нейни правозащитни органи в резултат на незаконно обвинение и незаконно задържане под стража. Влязлата в сила оправдателна присъда квалифицира обвинението като незаконно и обуславя с обратна сила отпадане на презумптивната законосъобразност на извършените процесуални действия, включително и определената мярка за неотклонение. Претърпените от задържането неимуществени вреди не могат да бъдат фактически разграничени от тези във връзка с наказателното производство като цяло. Поради това задържането под стража в тази хипотеза не обосновава самостоятелно основание за възникване на отговорност, а следва да се разглежда като фактор, допринасящ за настъпването на по-интензивни по характер и обхват неблагоприятни последици, който следва да бъде отчетен при определяне на обезщетението. В този смисъл са и разясненията, дадени в т. 13 от ТР № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС, с които въззивният с. се е съобразил. Поради това касационният довод, поддържан от касатора - ищец, за неправилно приложение на материалния закон поради това, че не е присъдено отделно обезщетение по чл. 2, т.1 ЗОДОВ, е неоснователен. Присъдено обезщетение в размер на 3 000 лв. обаче не е съобразено с принципа на справедливост, установен в чл. 52 ЗЗД и не съответствува на претърпените от ищеца неимуществени вреди, така, както са установени по обем и характер от доказателствата по делото. По преценка на настоящия състав не са отчетени в достатъчна степен тежестта на обвинението, продължителността на задържането и на наказателното производство като цяло. Ищецът е бил задържан под стража в продължение на 8 месеца, а от повдигане на обвинението до постановяване на оправдателната присъда са изминали близо 3 години. С гласни доказателства по делото е установено, че по време на престоя си в затвора в Б., ищецът е бил притеснен, подтиснат, чувствувал се физически и психически зле. През този период ищецът е бил изолиран от обичайната си семейна и социална среда. С оглед на това съдът намира, че в резултат на незаконното обвинение и задържане под стража ищецът е претърпял неимуществени вреди, за които определя глобално обезщетение в размер на 7 000 лв. По тези съображения въззивното решение ще следва да бъде отменено като постановено в нарушение на материалния закон в частта, с която е искът за обезщетение за неимуществени вреди е отхвърлен за разликата от 3 000 до 7 000 лв. и вместо това бъде постановено друго, с което ответниците П на РБ, Р. с. гр. Л. и Плевенски окръжен с. бъдат осъдени да заплатят солидарно на основание чл. 2, т. 2 ЗОДОВ допълнително обезщетение за неимуществени вреди в размер още на 4 000 лв. Водим от гореизложеното съдът