Решение № 9259 от 18.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3838/2019 г.

Решение № 9259 от 18.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3838/2019 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на министъра на правосъдието против решение № 1009/24.01.2019 г. по адм. дело № 9139/2018 г. на Върховния административен съд, второ отделение. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на Закона за нотариусите и нотариалната дейност (ЗННД) и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по касационната жалба – А. П., от [населено място], чрез адвокат Петрунова изразява становище за неоснователност на същата. Представя подробни писмени бележки. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК е основателна. С решение № 1009/24.01.2019 г. по адм. дело № 9139/2018 г. Върховният административен съд, тричленен състав на второ отделение е отменил заповед № СД – 05 – 76/04.04.2018 г. на министъра на правосъдието и е изпратил административната преписка на органа за издаване на нов акт съобразно указанията, дадени в мотивите на съдебното решение. Присъдил е разноски. Решението е постановено при неточно прилагане на материалния закон и невярна преценка на фактите. По делото е установено, че А. П. е участвал в одобрения със заповед № ЛС – И – 1196/10.11.2014 г. на министъра на правосъдието, конкурс за нотариуси (обн. ДВ, бр. 16/27.02.2015 г.), в който е посочил лимитативно възможните по чл. 11, ал. 1 ЗННД три съдебни района в следната поредност: първо желание – района на Районен съд – гр. С., област Б.; второ желание – района на Районен съд – гр. М. Търново, област Б. и трето желание – района на Районен съд – гр. Б.. След проведения конкурс Петров е бил избран и вписан като нотариус с рег. № 692, с район на действие Районен съд – гр. М. Търново на основание заповед на министъра на правосъдието № СД – 05 – 98/25.06.2015 г. Със заявление вх. № 94 – А – ЗЗ / 25.01.2017 г. А. П. е поискал от министъра на правосъдието да бъде преместен като нотариус в района на Районен съд – гр. С.. Искането си е мотивирал с обстоятелството, че от пролетта на 2016 г. е установил фактическо съжителство с Ц. С., от [населено място], живееща в столицата и към него момент са очаквали дете. Здравословното състояние на партньорката му е изисквало постоянни медицински грижи и наблюдение от специалисти, които лечебните заведения в гр. М. Търново нямали възможност да осигурят. В заявлението за преместване е посочил също, че районът на гр. М. Търново е в сериозна демографска криза и необходимостта от нотариални услуги силно е намалял. Посочил е, че е собственик на апартамент в [населено място]. Съгласно чл. 34 б, ал. 1 и ал. 2 от ЗННД нотариус може да бъде преместен поради важни причини в друг район на действие въз основа на негово мотивирано заявление до министъра на правосъдието при открито място по чл. 10 ЗННД. Важните причини по ал. 1 са обстоятелства, настъпили независимо и извън волята на нотариуса след придобиване на правоспособността му. Те могат да се отнасят до неговото здравословно състояние, семейно положение и други, които при всички случаи водят до пълна или частична невъзможност да упражнява нотариални функции в съществуващия район на действие. Законосъобразно тричленният състав на Върховния административен съд е съобразил, че оспорената заповед е издадена от компетентния по смисъла на чл. 10, ал. 5 във връзка с чл. 34 б, ал. 4 ЗННД орган, в предвидената в чл. 59, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс писмена форма, като съдържа посочените в текста реквизити и при спазване на административнопроизводствените правила. С решение от заседание, проведено на 07.07.2017 г. по протокол № 6/07.07.2017 г., Съветът на нотариусите на Нотариалната камара, в качеството му на помощен орган не е дал съгласие на преместване на нотариус Петров в друг съдебен район. Решението е било мотивирано с липсата на важни причини, възникнали независимо и извън волята на нотариуса. Изложил е подробни съображения за основанията, поради които обстоятелствата от семеен и здравословен характер, посочени в заявлението, не могат да се приемат за такива. В решението си Съветът на нотариусите на Нотариалната камара се е позовал на официални данни на Националния статистически институт за населението на гр. С., броят на нотариусите в района на Софийския районен съд като надвишаващ този, предвиден според нормата на чл. 10 ЗННД и липсата на вакантни места. След преценка на изложеното в заявлението, представените доказателства и решенето на Съвета на нотариусите на Нотариалната камара министърът на правосъдието е издал процесната заповед № СД-05-76/04.04.2018 г., предмет на обжалване, с която е отказал да удовлетвори молбата за преместване по съображения, че не са установени важни причини по смисъла на закона, които да налагат това. С този завършващ административната процедура акт е приключило и административното производство по заявление вх. № 94 – А – ЗЗ / 25.01.2017 г. по описа на Министерството на правосъдието. С допълнителни заявления от 17.04.2018 г., от 09.05.2018 г., от 10.07.2018 г. и от 15.08.2018 г. до министъра на правосъдието жалбоподателят е поддържал вече изложените съображения, като допълнително е посочил такива, че ще осъществява дейност като нотариус в кантората на майка си нотариус Е. П.. Посочил е, че му се е родил син Е. П., [дата на раждане] и както новореденото, така и брачната му партньорка, се нуждаят от медицински грижи и наблюдение, които не биха могли да бъдат получени в района на гр. М. Търново, тъй като болницата в града е закрита. Тези заявления и допълнителни съображения са обсъдени на заседания на Съвета на нотариусите на Нотариалната камара, като решението от 15.06.2018 г. (предхождащо раждането на детето) е отрицателно, а с решение от 19.10.2018 г. по протокол № 9/19.10.2018 г. ръководният орган е дал съгласие за преместване на А. П. в района на Софийския районен съд. Тричленният състав на Върховния административен съд е възприел тези допълнителни заявления и полученото положително становище на Съвета на нотариусите на Нотариалната камара, настъпили след издаване на оспорената заповед, за установяване изпълнението на изискванията на чл. 34 б, ал. 1 и ал. 2 ЗННД, относими съгласно чл. 142, ал. 2 АПК като нови факти от значение за делото след издаване на акта, които е ценил към момента на приключване на устните състезания. Петчленният състав на Върховния административен съд не споделя изводите на първоинстанционния съд при прилагането на чл. 142 АПК. Законосъобразността на административния акт се преценява спрямо фактите към момента на издаването му – чл. 142, ал. 1 АПК. Последващи факти във връзка с предмета на административното производство биха имали значение в рамките на нови административни процедури, отчитайки че Съветът на нотариусите на Нотариалната камара в тези случаи действа като помощен орган. С приключването на административното производство новоподадените заявления са могли да бъдат предмет на разглеждане или в производство по чл. 99 АПК или в ново, самостоятелно, различно от настоящото производство, което е следвало да започне по реда, указан в чл. 34 б от ЗННД. Решението на тричленния състав на Върховния административен съд противоречи на чл. 142 АПК, според който съответствието на административния акт с материалния закон се преценява според фактите към момента на издаването му, а последващи факти се вземат предвид само ако променят съществувалото към този момент правно положение, т. е. ако действат с обратна сила. Даденото последващо съгласие или потвърденото последващо несъгласие за преместване на нотариус Петров от Съвета на нотариусите при Нотариалната камара са ирелевантни за настоящия правен спор като факти без обратно действие. В случая административният орган законосъобразно е приел, че не са налице кумулативно изискуемите материалноправни предпоставки за преместване на нотариус в друг район на действие поради важни причини. Посочените в искането за преместване причини са с личен характер и не са предизвикани от обстоятелства, които да не могат да бъдат преодолени по друг начин. Кандидатстването и вписването като нотариус в определен район на действие е резултат от упражняването на съзнателен свободен избор от самия кандидат, като рискът от евентуална негова нецелесъобразност е в тежест на нотариуса. Районът на Софийския районен съд в случая дори не е бил посочен сред възможните три опции по чл. 11 ЗННД. Т. е. посочените в заявлението за преместване обстоятелства са били очаквани и към момента на кандидатстване за придобиване на правоспособност на нотариус и е следвало да бъдат преценявани от А. П. още при участието му в конкурса за предпочетения от него район – гр. М. Търново. Първоинстанционното съдебно решение като неправилно следва да бъде отменено. По изложените съображения оспорената заповед № СД – 05 – 76/04.04.2018 г., с която министърът на правосъдието е отказал преместване района на действие на нотариус А. П., вписан в регистъра на Нотариалната камара под № 692 с район на действие – съдебния район на Районен съд гр. М. Търново, в съдебния район на Софийски районен съд е законосъобразна и оспорването срещу нея следва да бъде отхвърлено. Касаторът има право на разноски за двете инстанции, които на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ и чл. 144 АПК Върховният административен съд, петчленен състав определя в размер на общо 200, 00 лева за процесуално представителство от юрисконсулт и 70, 00 лева, платена държавна такса за касационното производство. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав