Решение № 11394 от 29.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 10558/2015 г.

Решение № 11394 от 29.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 10558/2015 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Георги Георгиев Производство по реда на глава дванадесета - чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Костадин Димитров Паскалев, чрез процесуален представител адвокат срещу решение № 8042 от 1.07.2015 г. на Върховен административен съд тричленен състав по адм. дело № 11803/2014 г. С него се отхвърля жалбата му срещу заповед № РД-15-701/5.08.2014 г. на министъра на земеделието и храните. С нея се прекратява служебното му правоотношение на основание чл. 12, ал. 1 във връзка с чл. 108 от Закона за държавния служител /ЗДСл./ Поддържат се доводи за неправилност на решението вследствие наличието на касационните отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК поради което се иска отмяната му. Свеждат се до нарушение на материални норми - правото на Европейския съюз и задължителната практика на Съда на ЕС и при прилагане на вътрешното законодателство. Конкретно се твърди, че е нарушена нормата на клауза № 4 от озаглавена "Принцип на недопускане на дискриминация" от Рамково споразумение за срочната работа, сключено на 18 март 1999 г., съдържащо се в приложението към Директива 1999/70/ЕО/ на Съвета от 28 юни 1999 г. относно Рамково споразумение за срочната работа сключено между Европейската конфедерация на профсъюзите, Съюза на индустриалците в Европейската общност и Европейския център на предприятията с държавно участие, която клауза гласи, че по отношение условията за наемане на работа, работниците на срочни трудови договори не се третират по по-неблагоприятен начин спрямо работници на постоянен трудов договор, които се намират в сходно положение, само защото имат срочен трудов договор или правоотношение, освен ако различното третиране не е оправдано от обективни причини. Ответникът, министърът на земеделието и храните чрез процесуален представител взема становище за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, петчленен състав на втора колегия намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна в съдебното производство за която решението е неблагоприятно и разгледана по същество за неоснователна по следните съображения: Производството пред ВАС тричленен състав е образувано по жалба на касатора срещу цитираната заповед за прекратяване на служебното му правоотношение на основание чл. 12, ал. 1 вр. с чл. 108 от ЗДСл. Възраженията са за незаконосъобразност на заповедта поради липса на мотиви, поради нарушение на принципите на равно третиране и недопускане на дискриминация, гарантирани от договорите и общностни актове и решения на съда на Европейския съюз. Също така се посочва като нарушение и правото на защита в административното производство на жалбоподателя и противоречие с целта на закона и всички нарушения се сочат като пороци съставляващи отменителни основания по чл. 146 АПК за отмяна на обжалвания административен акт. Съдът е разгледал по същество жалбата която приел за неоснователна. Установено е от фактическа страна, че служебното правоотношение е било прекратено в рамките на срока по чл. 12, ал. 1 от ЗДСл като съдът е приел процедурата за спазена при издадена заповед от компетентния орган при упражняване на правомощие дадено му от закона и в хипотезата на срок за изпитване. При тези констатации е прието също така, че не се дължат мотиви от органа, тъй като това право се упражнява по субективна преценка неподлежаща на контрол и служителят е наясно изначално с последиците които могат да настъпят в този срок. Предвид изложеното жалбата е отхвърлена като неоснователна. Решението е правилно. В касационната жалба основните доводи са свързани с нарушението на материалния закон - сочените в жалбите норми и решения на Съда на Европейския съюз. Тези доводи са неоснователни. Цитираната клауза № 4, т. 1 от Рамковото споразумение не намира приложение в случая тъй като хипотезата на чл. 12, ал. 1 от ЗДСЛ не урежда правоотношение на срочен договор, а само на елемент от служебните правоотношения - срок за изпитване. Съдържанието на това правоотношение с оглед правомощието на органа по назначаването да го прекрати едностранно в едногодишен срок за изпитване когато кандидатът се назначава на държавна служба за първи път е в полза на работодателя и кандидатът е наясно с тази възможност и се съгласява с нея както правилно е приел и съдът в обжалваното решение. Тази възможност като основание за едностранно прекратяване на служебното правоотношение не се характеризира като дискриминационно отношение в хипотезата на клауза № 4 от Рамковото споразумение което има за предмет друго съдържание на правоотношенията по срочни и безсрочни трудови договори. Несъгласието на жалбоподателя с упражненото правомощие на органа по назначаването може да бъде преценявано в рамките на контрол за законосъобразност само за наличието на материалните предпоставки за упражняване на това правомощие и те са налице както правилно е прието в обжалваното решение. Липсата на мотиви в обжалваната заповед в случая също не е нарушение, тъй като такива не са задължителни и в такъв смисъл не е налице отменително основание. При установено от фактическа страна изводите на съда за правилното приложение на материалния закон са в съответствие с приложимите норми. При изложените съображения решението като правилно следва да бъде оставено в сила, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК Върховният административен съд втора колегия