Решение № 308 от 3.07.2012 г. на ВКС по н. д. № 878/2012 г.

Решение № 308 от 3.07.2012 г. на ВКС по н. д. № 878/2012 г., II н. о., НК, докладчик съдията Бисер Троянов Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия В. Р. Х., чрез неговия защитник адвокат Е. М., против решение № 44 от 03.04.2012 г. по в. н. о. х. д. № 33/2012 г. на Бургаския апелативен съд с искане за неговата отмяна и оправдаването на подсъдимия или при алтернативи: за връщане на делото за ново разглеждане, поради допуснати съществени процесуални нарушения; за преквалифициране на деянието в по-леко наказуемо престъпление; за намаляване на наказанието или за прилагане на разпоредбата на чл. 78а от НК. Жалбата не съдържа конкретни касационни доводи. Подсъдимият В. Р. Х. и неговият защитник не вземат становище пред касационната инстанция. В съдебно заседание представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на бланкетната жалба. Счита правната квалификация на престъплението за правилна. Не са допуснати процесуални нарушения, които да налагат отмяна на атакувания съдебен акт, с което пледира за неговото потвърждаване. Върховният касационен съд, след като обсъди исканията, наведени в жалбата, изложените в открито съдебно заседание съображения и извърши касационната проверка в законоустановените предели, намери следното: С присъда № 2 от 12.01.2012 г. по н. о. х. д. № 558/2011 г. Сливенският окръжен съд е признал подсъдимия В. Р. Х. за виновен в това, че на 21.06.2011 г. в района на пътен възел "П.", без надлежно разрешение да е държал, с цел тяхното разпространение, високорискови наркотични вещества: метамфетамин хидрохлорид с нето тегло от 14.046 грама, на стойност 362.50 лева и концентрация на активно действащ компонент от 26%, и 0,114 грама коноп (марихуана), със съдържание на тетрахидроканабинол от 19%, на стойност 4,56 лева, поради което и на основание чл. 354а, ал. 1, пр. 4 от НК и чл. 54 от НК му наложил наказание от 3 години лишаване от свобода и глоба в размер на 5000 лева. На основание чл. 66 от НК съдът отложил изпълнението на наказанието лишаване от свобода за изпитателен срок от 5 години. Предметът на престъпление бил отнет в полза на държавата, на основание чл. 354а, ал. 6 от НК. Окръжният съд се разпоредил и с веществените доказателства по делото. В тежест на подсъдимия възложил разноските по делото в размер на 150 лева. С решение № 44 от 03.04.2012 г. по в. н. о. х. д. № 33/2012 г. Бургаският апелативен съд изменил, на основание чл. 337, ал. 1, т. 1 от НПК, присъдата, като намалил наложеното на подсъдимия Х. наказание лишаване от свобода на две години, както и изпитателния срок по чл. 66, ал. 1 от НК на четири години. В останалата част потвърдил първоинстанционния съдебен акт. Върховният касационен съд намери жалбата за неоснователна. Въззивната инстанция правилно е възприела доказателствата, събрани и проверени в хода на наказателното производство. Обсъдени са всички доказателствени източници, въз основа на които е изградена коректна фактическа обстановка по случая. Съдът е изложил задълбочени доказателствени изводи и съображения за кредитираните доказателствени източници, приемайки деянието за доказано с показанията на свидетелите П. В., В. М., Д. Д., В. Х., И. Г., А. В. и Б. Г., от протокола за оглед на лекия автомобил, управляван от подсъдимия и свързаните с огледа претърсване и изземване на наркотичните вещества, както и от заключението на физико-химичната експертиза. Съдът внимателно е обсъдил изложената от подсъдимия версия и не е намерил основания да я приеме за достоверна, поради неподкрепеността й от показанията на свидетеля Д. Б. Като противоречиви на събраните по делото доказателства са възприети и показанията на свидетеля И. Р. Х., брат на подсъдимия, чрез които се цели оспорване на авторството на престъплението. Не са допуснати нарушения, свързани с правилната оценка на доказателствата или превратно интерпретиране на фактите. Осъщественото от подсъдимия В. Р. Х. престъпление правилно е квалифицирано по чл. 354а, ал. 1, пр. 4 от НК и не са налице условията за приложение на института по чл. 78а от НК. Определеното на подсъдимия наказание от две години лишаване от свобода и глоба в размер на 5000 лева е било обсъдено от въззивната инстанция, която изцяло е възприела индивидуализиращите предпоставки, посочени в мотивите към присъдата на първоинстанционния съд. Извършена е и преценка за прилагане на института на условното осъждане по чл. 66 от НК и отсъствието на необходимост от ефективното изпълнение на по-тежкото наказание лишаване от свобода, занижено от окръжния съд на неговия минимален размер. Не са налице многобройни или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства, които да налагат допълнителното му намаляване чрез института по чл. 55 от НК. Наказанието съответства на тежестта на извършеното престъпление, на личността на дееца и може да съдейства за постигане на целите по чл. 36 от НК, поради което се приема за справедливо. Отсъствието на конкретни правни доводи в касационната жалба не предпоставя допълнителен анализ на въззивния съдебен акт, който като правилен и законосъобразен следва да бъде оставен в сила. Върховният касационен съд, на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК