Решение № 8945 от 29.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 471/2010 г.

Решение № 8945 от 29.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 471/2010 г., III о., докладчик съдията Тодор Петков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 80 от Закона за държавната собственост (ЗДС). Образувано е по касационната жалба на Областния управител на Благоевградска област, чрез процесуалния си представител - юрисконсулт Методиева, против решение № 590/29.10.2009 г., постановено по адм. дело № 373 по описа за 2009 г. на Административен съд - Благоевград, с което е отменена Заповед № ОА-716 от 3.04.2009 г. на Областния управител на Област Благоевград, с която е иззет от "Експат капитал" АД - гр. София, недвижим имот - частна държавна собственост: кафе-бар "Амони", находящ се в Благоевград, пл. "Георги Измирлиев" № 9, имот с идентификатор № 04279.613.93.1.4, описан в АДС № 64/1999 г. В жалбата се поддържа искане за отмяна на обжалваното съдебно решение и решаване на спора по същество, аргументирано с наличието на съществени нарушение на съдопроизводствените правила, противоречие с материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответниците по касационната жалба "Експат Капитал" АД и "Симол" ЕАД, чрез адв. Тодорова считат касационната жалба за неоснователна по съображения подробно изложени в отговора на касационната жалба. Претендират направените по делото разноски. Заинтересована страна КНСБ не се представлява и не ангажира становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия си състав приема жалбата за процесуално допустима като редовно подадена от надлежна страна, а разгледана по същество за основателна. С обжалваната съдебното решение, Административен съд - София-град е отменил Заповед № ОА-716/3.04.2009 г. на Областния управител на Област Благоевград, с която на основание чл. 80, ал. 1 от ЗДС е иззет от "Експат капитал" АД - гр. София, недвижим имот - частна държавна собственост: кафе-бар "Амони", находящ се в Благоевград, пл. "Георги Измирлиев" № 9, имот с идентификатор № 04279.613.93.1.4, описан в АДС № 64/1999 г. За да постанови своето решение, съдът е приел, при твърдяната от страните конкуренция на материални права върху имота е налице нарушение на чл. 35 от АПК, съгласно който текст индивидуалният административен акт се издава, след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и организации. В процесния казус административният орган не е изяснил фактите и обстоятелствата относно собствеността върху спорния обект - не е доказано по безспорен начин, че имотът е държавна собственост и че се владее от оспорващите без правно основание. Претенциите относно собствеността върху горепосочения имот следва да се разрешат по общия исков ред и едва след това, ако са налице предпоставките на чл. 80, ал. 1 от ЗДС, да се пристъпи към издаването на съответната заповед. Решението е неправилно и като такова следва да се отмени. Предмет на спора е издадената от областния управител заповед и при решаването му могат да се обсъждат само наличието на компетентност, както и материалната и административно -производствената законосъобразност на акта. Компетентността на органа в конкретния случай произтича от разпоредбата на чл. 80, ал. 1 от ЗДС в приложимата към спора редакция ДВ, бр. 44/1996 г., съгласно която областният управител издава заповеди, с които изземва държавни имоти, които се владеят или държат без основание, които се ползват не по предназначение или нуждата от които е отпаднала. Заповедта е издадена въз основа на констативен акт за държавна собственост, който съгласно чл. 5, ал. 2 и 3 от ЗДС е официален документ, съставен в определените в закона ред и форма, утвърден от посочените в закона длъжностни лица, и който действително няма правопораждащо действие, но съгласно чл. 158, ал. 1 и чл. 157, ал. 1 от ППЗДС (отм.) има доказателствена сила до доказване на противното, която при определени условия може да бъде оспорена от собственика по съдебен ред. Поради недопустимостта за подлагане на преценка на правото на собственост в рамките на административното производство, от значение е съществуването на акт за собственост със съответната доказателствена сила, каквато му се признава с нормата на чл. 158, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за държавната собственост (ППЗДС, отм, ДВ, бр. 78 от 26.09.2006 г.). В качеството на официален удостоверителен документ, актът се ползува с обвързваща материална доказателствена сила, произтичаща от държавната удостоверителна власт на издателя му и съдът е длъжен да се съобрази с нея, докато тя не бъде опровергана чрез доказване на неверността му. Съответствието на отразеното в него с действителното фактическо положение, т. е. въпросът за верността му като свидетелстващ документ, подлежи на установяване по друг процесуален ред и посредством други доказателствени способи. В този аспект разпоредбата на чл. 158, ал. 2 от ППЗДС (отм.) регламентира, че общините и другите лица, които претендират за права върху имот, за който има съставен акт за държавна собственост, могат да се снабдят с документ за собственост, ако такъв не е издаван, след като бъде издадена заповед за отписване, а в случаите на чл. 157 - след влизането в сила на решението на съда. Доказателства за осъществяване на подобни действия и процедури в административната преписка по настоящото дело липсват, а доводи свързани със спорове за материални права и изследване на фактическа обстановка в тази насока в рамките на административния процес са недопустими. В настоящото производство касационният ответник се е позовавал на вещни права върху обекта, предмет на изземване, но не е оборил по надлежния ред доказателствена сила на акта за държавна собственост, легитимиращ правата на Държавата. Заповедта на областния управител за изземване на процесния имот е мотивирана с липсата на годно правно основание за ползването на имота от страна на "Експат Капитал" АД, тъй като по отношение на конкретния обект - кафе-сладкарница, тъй кат относно имота е налице на АДС № 64/7.07.1999 г. Този акт, съгласно чл. 114, ал. 1 ППЗДС има доказателствена сила до доказване на противното. Всеки, който счита, че негов имот неправилно е вписан като държавен или основанието за вписването му като такъв е отпаднало, следва да отправи молба за отписване и ако получи отказ да защити правата си по общия исков ред. Отделен е въпросът, че нотариалният акт на който жалбоподателя пред Административен съд - Благоевград обосновава правата си като наемател на имота, съдържа най-обща формулировка за прехвърляне собствеността върху триетажно тяло, кинозала с обслужващи помещения, в какъвто смисъл е и АДС от 2000 г. Именно в тази насока съдът неправилно е обсъждал документите за собственост и неоснователно е приел, че не е доказано по безспорен начин от административния орган, че собствеността върху обекта е държавна. Това са въпроси от вещно правен характер и са неотносими към предмета на спора. Вярно е, че към АДС от 2000 г, в който собствеността е описана най-общо като триетажно тяло, включващо кинозала и обслужващи помещения, в графата "предоставени права върху имота" е цитирана заповед на министъра на регионалното развитие и приемно предавателен протокол между "Софис" АД в ликвидация и "КЗУ" ЕАД София, които не са приложени към административната преписка. Но тези доказателства ползват жалбоподателя пред първа инстанция и той е следвало да ги представи. От друга страна в нотариалния акт за собственост на "КЗУ" София и последващия нотариален акт за продажба също не са описани изрично помещенията, а фактът, че в акта за държавна собственост от 1999 г, процесният обект е описан като самостоятелен такъв, говори в полза на извода, че същият не е обслужващо помещение към кинозалата и всички подробно развити доводи в тази насока в касационната жалба следва да бъдат споделени. При съдебното обжалване на един административен акт не могат да се поставят въпроси (спорове), които биха довели до изместване на административния процес от неговите рамки. Ето защо съдебното решение, с което е отменена процесната заповед на областния управител по чл. 80 от ЗДС, касаеща този конкретен обект следва да бъде отменено като неправилно, а при тази фактическа установеност спора може и следва да бъде решен по същество като бъде отхвърлена като неоснователна жалбата срещу оспорената заповед. С оглед на гореизложеното, Върховният административен съд, трето отделение.