Решение № 8940 от 06.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5836/2009 г.

Решение № 8940 от 06.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5836/2009 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 250 от ЗМВР. Образувано по касационна жалба на Диана Димитрова Македонска от София срещу Решение № 3941 от 25.03.2009г. на Върховен административен съд, трето отделение, по адм. д. № 6960 по описа за 2008г., с което е отхвърлена жалбата й против Заповед рег. № К-2287 от 15.04.2008 г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 245, ал. 1, т. 3 от ЗМВР във връзка с чл. 259, ал. 1, т. 2 от ППЗМВР е прекратено служебното й правоотношение по здравословни причини. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно като постановено в противоречие с материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост- касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Жалбоподателката твърди, че посоченият в заповедта текст на чл. 245, ал. 1, т. 3 ЗМВР визира две различни причини за прекратяване на служебното правоотношение по здравословни причини, които обаче в заповедта не са конкретизирани. Не са съобразени изискванията за заеманата длъжност, за да се направи извод за обективно основание за уволнение. Експертизата на ЦЕЛК не съдържа констатации, че болестта на касатора води до трайна неработоспособност. Не било съобразено, че процесната заповед противоречи на целта на закона. В тази връзка били поискани гласни доказателства, които без основание били отказани. При грубо нарушение на процесуалните правила, съдът се позовал на "Разписание на болестите и физическите недостатъци за медицинско освидетелстване на служители и кандидат-служители на МВР" като вътрешноведомствен документ, неприет по делото и неотносим към първата хипотеза от основанията за прекратяване по посочения текст на Закона. Не било съобразено и че процесната заповед не е подписана от министъра на вътрешните работи. Ответникът - министърът на вътрешните работи, чрез юрк. Пиперкова, оспорва жалбата и моли да се отхвърли като неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия, в настоящия съдебен съставq като обсъди допустимостта на жалбата и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира следното. Касационната жалба е подадена от легитимирана страна, в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК против подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима, а по същество е неоснователна поради следното: Първоинстанционният съдебен състав е приел, че обжалваната заповед е издадена на основание чл. 245, ал. 1, т. 3 ЗМВР, като в нея ясно е посочена хипотезата на прекратяване, а именно "при невъзможност да изпълнява служебните си задължения в МВР, позовавайки се на Експертно решение № 1/49 от 19.03.2008 г., издадено от ЦЕЛК на Медицинския институт - МВР". Конкретното заболяване, довело до трайна неработоспособност е посочено от назначената по делото тройна експертиза от вещи лица психиатри д-р Валентина Маринова, д-р Елица Джатова и невролог д-р Лиляна Петрова. Заболяването на жалбоподателката е "рекурентно депресивно разстройство с психотични елементи, терапевтична ремисия", което представлява здравно противопоказание и пречи за изпълнение на служебните й задължения като държавен служител в МВР. Касае се за хроничен ход на заболяването с рецидивиращ характер. Това заболяване е посочено в "Разписание на болестите и физическите недостатъци за медицинско освидетелстване на служители и кандидат-служители на МВР по чл. 19/2005 г. и клас V-ти за психични заболявания. С това разписание ЦЕЛК се е съобразил и приел състоянието на жалбоподателката като негодност за работа в МВР, подробно описано в Експертно решение № 1/49 от 19.03.2008 г. Неоснователно е оплакването, че обжалваната заповед не е издадена от министъра на вътрешните работи. По делото е представен препис от оригинала на заповедта, от който е видно, че заповедта е подписана от министъра. Спазена е и изискуемата се писмена форма на заповедта. В съдебното производство, за проверка на оплакванията за материална незаконосъобразност на оспорения административен акт, е назначена тройна съдебно-медицинска експертиза, с участието на двама психиатри и един невролог. Неоспореното заключение на експертизата категорично е потвърдило диагнозата на жалбоподателката "Рекурентно депресивно разстройство с психотични елементи", установена и от експертното решение на ЦЕЛК № 1/49 от 19.03.2008г., послужила като фактическо основание за издаване на процесната заповед. В обстоятелствената част на заключението подробно е коментирано откриването на заболяването през 2007 г., рецидивиращият му характер и състоянието на терапевтична ремисия на жалбоподателката към момента на освобождаването й от работа. Обосновано, при тези доказателства, тричленният състав на ВАС е приел, че административният орган е доказал наличието на здравни противопоказания, пречещи на държавния служител в МВР да изпълнява служебните си задължения, което съответства на разпоредбата на чл. 245 ал. 1 т. 3 ЗМВР . При доказването на това обективно основание за прекратяване на служебното правоотношение, първоинстанционният съд не е допуснал съществено процесуално нарушение като е отказал събирането на гласни доказателства по твърденията за издаване на акта при превратно упражняване на власт. С оглед изложеното, решението като валидно, допустимо и правилно следва да се остави в сила. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 предл. първо АПК, . Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия