Решение № 4323 от 1.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12451/2009 г.

Решение № 4323 от 1.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12451/2009 г., II о., докладчик съдията Джузепе Роджери Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Васил Йорданов Велинов, срещу Решение № 263/24.07.2009 г., постановено по адм. д. № 504/2008 г., на Административен съд - Кюстендил. В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност и необоснованост на решението, постановено при съществени процесуални нарушение и непълнота на доказателствата, като се иска отмяната му, със законните последици. Ответните страни не вземат становища по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение, че касационната жалба е неоснователна. Върховният административен съд, второ отделение, намира допустимата, подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, касационна жалба. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: С оспореното решение административния съд е отхвърлил като неоснователно оспорването на касатора, против Заповед № 1976/13.10.2008 г., на кмета на Община - Дупница, с която е наредено на собствениците на недвижими имоти УПИ ХIХ-2873, кв. 112 - собственост на Васил Велинов и УПИ IХ-2874, кв. 112 - собственост на Илонка Илиева, по плана на гр. Дупница, да осигурят свободен достъп през собствените си имоти за период от 120 календарни дни, считано от датата на допускане на хора и техника за извършване на всички дейности и мероприятия по аварийно укрепване на свлачище, чрез изграждане на подпорна стена, предвидена, съгласно издаденото Разрешение за строеж № 28/27.03.2006 г., от гл. архитект на Община - Дупница. За да постанови този правен резултат съдът е приел, че е налице аварийно положение и необходимост но незабавни действия по осъществяване на строежа. Приел е, че атакувания административен акт е издаден в съответствие с целта на закона от компетентен орган в предвидените форма и съдържание. Решението е правилно. Правилата, въведени в чл. 194, ал. 1 ЗУТ са установени в обществен интерес, за което на кмета на общината, съответно на началника на РДНСК са им предоставени правомощия да нареждат на собствениците на недвижими имоти да осигурят свободен достъп до тях, с цел законосъобразното развитие на обществените отношения, свързани с териториалното и селищно устройство. Единственото условие е съответните работи е да са разрешени или предписани. От анализа на доказателствата по съдът е приел, че действията са предприети за изграждане на подпорна стена, въз основа на изработен и одобрен инвестиционен проект и издадено разрешение за строеж и при наличие на осигурено финансиране. Съгласно чл. 194, ал. 1 ЗУТ собствениците и обитателите на недвижимите имоти са длъжни да осигуряват свободен достъп в тях за извършване на разрешени или предписани проучвателни, проектни, строителни, монтажни, контролни и други работи във връзка с устройство на територията въз основа на заповед на кмета на общината, а в определените от закона случаи - на началника на ДНСК. Осигуряването на свободен достъп по силата на цитираната норма е задължение за собственика или ползвателя на имота, през който се допуска достъп на трети лица. "Свободен достъп" по смисъла на чл. 194, ал. 1 ЗУТ е правото да се ползва за определен период от време чуждия имот с оглед постигане целите, визирани в същата разпоредба. Този "свободен достъп" следва да е определен в конкретни параметри не само времево, а и пространствено. В конкретния случай, е одобрен инвестиционен проект № 30/2006 г, който е оценен за съответствието му със съществените изисквания на строежите по реда на чл. 142, ал. 6, т. 1 ЗУТ с протокол на ОЕСУТ и издадено разрешение за строеж, където са конкретизирани и описани видовете СМР. Изложеното налага извода, че процесната заповед е издадена, съгласно законовите разпоредби, като не са налице отменителните основания по чл. 209, т. 3 АПК. Следва оспореното решение да бъде оставено в сила като правилно. Така мотивиран Върховният административен съд, II-ро отделение,