Решение № 9670 от 1.11.2022 г. на ВАС, VIII о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на Фаворит-98 ООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление: гр. Велико Търново, ул. Сан Стефано 32, чрез адв. И. Няголов, против Решение 43/18.02.2020 г., постановено по адм. дело 38/2020 г. по описа на Административен съд Велико Търново. С него е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт (РА) Р-04000419002817-091-001/11.10.2019 г., издаден от органи по приходите при Териториална дирекция (ТД) на Националната агенция за приходите (НАП) Велико Търново, потвърден с Решение 182/30.12.2019 г. на и.д. директор на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика (ОДОП) Велико Търново при Централно управление (ЦУ) на НАП и жалбоподателят е осъден да заплати съдебни разноски в полза на приходната администрация. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според развитите съображения, решаващият съд неправилно е приел, че за Фаворит 98 ООД са налице всички предпоставки за възникване на отговорността по чл. 177 ЗДДС. В тази връзка се поддържа, че субективният елемент от състава не е доказан от органите по приходите. За да е налице знание, че данъкът няма да бъде внесен, се изисква да са налице условията по чл. 177, ал. 3, т. 1 и т. 2 ЗДДС. Като допълнителен аргумент касаторът сочи, че обхватът на солидарната отговорност включва единствено главното задължение, но не и лихвите. Претендира отмяна на атакувания съдебен акт и постановяване на ново решение, с което РА да бъде отменен изцяло, ведно с присъждане на направените разноски. Ответникът по касационната жалба - директорът на Дирекция ОДОП" Велико Търново при ЦУ на НАП, чрез юрк. Ушилова, оспорва нейната основателност по подробни аргументи, изложени в писмения отговор. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото и след като извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 АПК, приема от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд Велико Търново е РА Р-04000419002817-091-001/11.10.2019 г., издаден от М. Дюлгерова, на длъжност началник сектор възложила ревизията и Т. Чолаков, на длъжност главен инспектор по приходите при ТД на НАП Велико Търново ръководител на ревизията, потвърден с решение 182/30.12.2019 г. на и.д. директор на Дирекция ОДОП при ЦУ на НАП, с който е определена отговорност по чл. 177 ЗДДС на Фаворит-98 ООД за публичните задължения на Фаворит-89 ЕООД за ДДС общо в размер на 31 522,39 лв., от които в размер на 25 361,24 лв. главница и лихви в размер на 6 161,15 лв. Решаващият съд е потвърдил валидността на оспорения административен акт приемайки, че същият е издаден от компетентни органи по приходите съгласно разпоредбата на чл. 119, ал. 2, изр. първо ДОПК, при спазване на изискванията на чл. 120 ДОПК и процедурните правила. За да обоснове преценката си за неоснователност на жалбата, първоинстанционният съд е приел, че по делото не е било налице спор от фактическа страна. В тази връзка е посочил, че с процесния РА е реализирана отговорността на дружеството за дължим и невнесен данък от Фаворит-89 ЕООД, свързан с облагаеми доставки с предмет стоки (брашно и трици) по издадените от него 14 бр. фактури през данъчни периоди месеци 04.2017 г. и 05.2017 г. Ревизираното лице е ползвало право на приспадане на данъчен кредит по фактурите в общ размер на 31 522,39 лв. Доставчикът е спазил реда за начисляване на данъка по фактурите и е декларирал съответните стойности в подадените СД и отчетни регистри по чл. 124, ал. 1, т. 2 ЗДДС, но декларираният данъчен резултат данък за внасяне за данъчните периоди м. 04.2017 г. в размер на 21 556,93 лв. и за м. 05.2017 г. в размер на 3 804,31 лв., не е внесен. През процесните данъчни периоди управител и представляващ на дружествата (Фаворит-98 ООД и Фаворит-89 ЕООД) е била М. Милчева като и двете имат едни и същи седалище и адрес на управление. Според съда, при наличие на безспорно установена свързаност на лицата по смисъла на §1, т. 3, б з от ДР на ДОПК, ревизиращите органи правило са приели, че е налице знание у представляващия жалбоподателя, че данъкът по издадените фактури, по които е упражнено право на данъчен кредит, няма да бъде внесен от доставчика, тъй като той представлява и ръководи дейността и на доставчика. На следващо място в мотивите на съдебния акт са обсъдени останалите възражения на жалбоподателя, но същите са приети за неоснователни, предвид липсата на допуснати съществени процесуални нарушения в хода на ревизията и доказателства, които да обосновават направените твърдения. В заключение съдът е аргументирал като правилно и включването на лихви в пределите на отговорността по чл. 177 ЗДДС. Обжалваното съдебно решение на Административен съд Велико Търново е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му не са допуснати нарушения при преценката на доказателствения материал по делото. Решението е мотивирано предвид извършената от съда проверка на наведените с жалбата възражения за незаконосъобразност на РА и липсата на допълнителни процесуални действия в защита на тезата на жалбоподателя. Установените обстоятелства и доказателствата са обсъдени в тяхната съвкупност. В резултат на това решаващият съд е достигнал до логичен и правилен извод за законосъобразност на обжалвания административен акт. Правилно в обжалваното решение е прието за безспорно наличието на обективните предпоставки за ангажиране на отговорността по чл. 177 ЗДДС спрямо Фаворит-98 ООД. Дружеството е регистрирано лице по смисъла на ЗДДС, получател е на облагаеми доставки на брашно и трици по 14 бр. фактури, издадени от Фаворит-89 ЕООД през данъчни периоди м. 04.2017 г. и м. 05.2017 г., по които е упражнило право на данъчен кредит и е налице невнесен ДДС от прекия доставчик. Съществено място заема въпросът за характера и предпоставките, водещи до реализиране на отговорност по чл. 177 ЗДДС. Преценката на първостепенния съд за обоснованост на констатациите в РА е извършена при липса на представени допълнителни доказателства и конкретни аргументи по същество от жалбоподателя. Неправилен е доводът на касатора, че условията по чл. 177, ал. 3, т. 1 и т. 2 ЗДДС трябва да са изпълнени едновременно, за да се установи задължението за знание, че данъкът няма да бъде внесен. Разпоредбата на чл. 177, ал. 3 ЗДДС въвежда единствено оборима презумпция, възлагаща на ревизираното лице процесуалната тежест да докаже, че в действителност е предприело необходимите мерки, с оглед избягване на участие в злоупотреби с ДДС. Основанието за ангажиране на солидарната отговорност в случая е хипотезата на знание, установена от органите по приходите и потвърдена от съда, посредством свързаността по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на ДОПК между страните чрез управителя М. Милчева и общият адрес на управление на двете дружества през посочените периоди. Систематичното място на разпоредбата на чл. 177 ЗДДС Отговорност на лицата в случаи на злоупотреби е в глава Двадесет и пета Правомощия на органите по приходите и предотвратяване на данъчни измами от Част девета на ЗДДС. Институтът на отговорността за задължението на друго лице се използва и следва да се тълкува като средство за отстраняване на злоупотребите с ДДС чрез създаване на специален вид юридическа отговорност. Последователна е практиката на ВАС, че фактическият състав на този вид отговорност (чл. 177, ал. 1 ЗДДС) включва както обективни елементи - дължим и невнесен от друго лице данък; ползван от получателя данъчен кредит, свързан пряко или косвено с дължимия и невнесен данък, така и субективна страна - съществуващо или дължимо знание при лицето, че данъкът няма да бъде внесен, което е доказано от ревизиращите органи по съответния ред. В тази връзка обосновано първоинстанционният съд е изследвал отношения между Фаворит-89 ЕООД и Фаворит-89 ООД, които безспорно надхвърлят рамките на обичайните делови отношения между доставчик и получател. След проверка на заявените от касатора пороци, които са идентични с обсъдените от първоинстанционния съд, както и служебна за приложението на материалния закон, настоящата инстанция намира обжалваното решение за правилно. Заключението на решаващия съд се споделя от настоящият касационен състав, поради което на основание чл. 221, ал. 2, изр. последно от АПК, следва да бъде направено препращане към мотивите на първоинстанционния съд, довели до отхвърляне на жалбата срещу на процесния административен акт. С оглед на гореизложеното, така постановеното от Административен съд Велико Търново е валидно, допустимо и правилно и следва да бъде оставено в сила. Изводите на решаващия съд за включването на лихвите в обхвата на отговорността по чл. 177 ЗДДС са правилни, макар и направени преди приемането на Тълкувателно решение 5/29.03.2021 г. на ВАС и Решението на СЕС от 20.05.2021 г. по дело С-4/20. При този изход на спора и своевременното искане на НАП (§1, т. 6 от ДР на АПК) следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 475,67 лв., които се дължат на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК и чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба 1/09.07.2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. първо, Върховен административен съд, състав на Осмо отделение,