Решение № 7018 от 5.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2266/2016 г.

Решение № 7018 от 5.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2266/2016 г., V о., докладчик председателят Марина Михайлова Производството по делото е образувано на основание чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) по касационна жалба на В. А. В., чрез пълномощника й адв. А. Д., против решение от 02.12.2015 г. по адм. дело № 2641/2015 г. на Административен съд В. /АС-В./, с което е отхвърлена жалбата й срещу заповед № 10582з-137/03.08.2015 г. на началник на Районен център 112 В. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушаване на процесуалния закон, както и неговата необоснованост, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - началник на Районен център 112 В., чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и поддържа становище за нейната неоснователност. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение, което следва да бъде оставено в сила. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна по чл. 210 от АПК, а разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба срещу заповед № 10582з-137/03.08.2015 г. на началник на Районен център 112 В., издадена на основание чл. 194, ал. 2, т. 1 във връзка с чл. 199, ал. 1, т. 5 от Закона за министерството на вътрешните работи (ЗМВР), с която на В. А. В. е наложено дисциплинарно наказание "писмено предупреждение" за срок от 3 (три) месеца, за това, че на 16.06.2015 г., държавният служител В. А. В. - старши технически сътрудник в група "ОСП" при Районен център 112 В., в изпълнение на служебните си задължения в Районен център 112 В. е приела две поредни обаждания от господин И. Д., съответно в 18:18 ч. и в 18:21 ч., които в Информационно - комуникационната система е регистрирала с номера на електронните картони 153094808 и 153094863., като с деянието си В. виновно е нарушила утвърдените със заповед № 8121з-281/18.03.2015 г. на министъра на вътрешните работи Правила за организацията на дейността на районните центрове 112 и взаимодействието им със службите за спешно реагиране при обслужване на инциденти (Правилата) и утвърдените от директора на ДНС 112 "Методически указания peг. № 5251/30.12.2011 г. за обслужване на повикванията към Районните центрове 112" (МУ), както следва: т. 24.3 от Правилата - "Операторът изгражда конферентна връзка със съответната служба за спешно реагиране (ССР) при съмнение относно спешността на случая"; съответно т. 5.6 от МУ за обаждането в 18:18 ч. - "Операторът води разговора в рамките на конкретната тематика на повикването, без излишни коментари и предположения извън рамките на своята функционалност"; т. 5.2 от МУ и за двете обаждания - "Операторът започва разговора с израза "Център 112, слушам Ви" и го приключва с израза "сигнала Ви е приет" за всички регламентирани повиквания"; т. 5.4 от МУ и за двете обаждания - "Операторът прави бърза и вярна идентификация на нуждите на обаждащия се в самото начало на разговора; т. 5.5 от МУ и за двете обаждания - "...показва съпричастност и съдейства на обаждащия се ....Описва пълно и точно подадената информация в електронния картон"; т. 10.1.2 и за двете обаждания - "Когато повикващия съобщава допълнителна информация от съществено значение за развитието на случая...попълва новата информация в отворения прозорец". На основание чл. 197, ал. 1, т. 2 от ЗМВР й е наложено дисциплинарно наказание "писмено предупреждение" за срок от 3 (три) месеца, като изпълняваща длъжността "технически сътрудник", в група "Обслужване на спешни повиквания", в Районен център 112 В. В мотивите на обжалваното решение е обсъдена фактическата страна по спора, а именно, че В. се е възползвал от правото си да даде писмени обяснения от 02.07.2015 г. във връзка с извършеното дисциплинарно нарушение. Изготвена е справка рег. № 10582р-1138/11.07.2015 г. с предложение да бъде преценена дисциплинарната отговорност на служителя В. А. В. - старши технически сътрудник в група "ОСП" при Районен център 112 В., с изготвено особено мнение от Д. И. Д. - председател на комисия, назначена със заповед № 10582з-112/29.06.2015 г. на началник Районен център 112 В., както и доклад рег. № 10582р-1165 от 06.07.2015 г. с предложение на служителката да й бъде наложено дисциплинарно наказание "писмено предупреждение" за срок от (шест) месеца. Въз основа на даденото предложение дисциплинарно наказващият орган - началник на Районен център 112 В. е издал обжалваната заповед, с която въз основа на доказателствата, събрани в хода на дисциплинарното разследване е приел, че деянията на лицето съставляват нарушение на т. 24.3 от Правилата за организацията на дейността на районните центрове 112 и взаимодействието им със службите за спешно реагиране при обслужване на инциденти и т.5.6, т.5.2, т.5.4, т.5.5 и т.10.1.2 от Методически указания за обслужване на повикванията към Районните центрове 112, като й е наложил дисциплинарно наказание "писмено предупреждение" за срок от 3 (три) месеца. Заповедта е била връчена на служителката да се запознае с нея на 07.08.2015 г. Според съда така издадената заповед е законосъобразен индивидуален административен акт. Същата е издадена от компетентен орган, действащ в рамките на предоставените му с разпоредбата на чл. 204 от ЗМВР правомощия, в изискващата се форма и съдържание, което съответства на чл. 210 от ЗМВР, при спазване на административнопроизводствените правила на дисциплинарното производство и на материалния закон. Спазено е изискването на чл. 195, ал. 1 от ЗМВР. Решаващият съд е приел, че жалбоподателката е осъществила визираните от дисциплинарнонаказващия орган нарушения, които обуславят налагането на дисциплинарното наказание. Според него в хода на дисциплинарното производство, разследващият орган служебно е събрал многобройни доказателства, от анализа и съпоставката на които правилно е обоснован извод, че безспорно са доказани извършените от В. дисциплинарни нарушения изразяващи се в пропуски в изучаването и прилагането на Правилата за организацията на дейността на районните центрове 112 по обслужване на повикванията към единен европейски номер 112 и взаимодействието им със службите за спешно реагиране при обслужване на инциденти по т. 24.3 и т.5.2, т.5.4, т.5.5 и т.10.1.2 от Методически указания за обслужване на повикванията към Районните центрове 112, които деяния са установени със справка рег. № 10582р-1138/11.07.2015 г. Според съда правилно наказващият орган е приел, че жалбоподателката е извършила нарушаване на служебната дисциплина по чл. 194, ал. 2, т. 1 от ЗМВР, като към него е приложено съответстващото му с оглед нормата на чл. 199, ал. 1, т. 5 от ЗМВР дисциплинарно наказание. По тези съображения е прието, че жалбата, като подадена против законосъобразен индивидуален административен акт е неоснователна. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е правилно. Касационните оплаквания са насочени към необоснованост на решението, тъй като съдът според касаторката не е възприел доводите й за допуснатите при издаването за заповедта съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Тези доводи са били подробно обсъдени от първоинстанционния съд и касационната инстанция изцяло споделя изложените в мотивите на оспореното решение съображения. Настоящият съдебен състав намира, че касационното оплакване за необсъждане на всички доказателства е неоснователно. Съдът подробно е обсъдил всички представени по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, като неговите правни изводи се възприемат изцяло от касационната инстанция. Обосновано съдът кредитирани показанията на свидетеля Е. Р. Г. и свидетеля И. И. И., които се потвърждават и от проверяваните от разследващия орган факти и обстоятелства относно съставомерното поведение на жалбоподателката, както и от получения анонимен сигнал. Не са допуснати и нарушения на процедурата по издаването на заповедта, по отношение на която първоинстанционният съд е изложил подробни мотиви, като същите са обсъдени и от настоящата инстанция. Неоснователно е възражението, че оспорената заповед е издадена в нарушение на предписаната от закона форма, тъй като непосочването на реда за оспорване на акта - чл. 59, ал. 2, т. 7 от АПК, противно на твърденията на жалбоподателката, не представлява съществено нарушение на формата за издаването му, тъй като не ограничава правото на защита на засегнатото лице. Последиците от неизпълнението на това задължение са в тежест на издателя на административния акт, тъй като то е свързано с удължаване на сроковете за оспорването му по смисъла на чл. 140 АПК. Следователно неизброяването им в заповедта не е ограничило правото на жалбоподателката на защита и не съставлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила, обуславящо незаконосъобразност. Не са налице и допуснати нарушения на материалния закон. От фактическа страна е осъществено нарушение на разпоредбите на т. 24.3 от Правилата за организацията на дейността на районните центрове 112 по обслужване на повикванията към единен европейски номер 112 и взаимодействието им със службите за спешно реагиране при обслужване на инциденти, където е отразено какви следва да бъдат действията на оператора при съмнение относно спешността на случая, което в случая не е изпълнено, както и т. 5.2, т. 5.4, т. 5.5 и т. 10.1.2 от Методически указания за обслужване на повикванията към Районните центрове 112. Същите представляват нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 1, във връзка с чл. 199, ал. 1, т. 5 от ЗМВР, за които се налага дисциплинарно наказание "писмено предупреждение". Правилна е преценката на съда, че след като тези норми са приложими и с оглед характера им на императивни, то дисциплинарно наказващият орган, който действа в условията на обвързана компетентност е длъжен да наложи посоченото наказание. Предвид на изложеното, оспореното решение като обосновано, постановено при спазване разпоредбите на материалния закон и при липса на съществени нарушения на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила. Разноски от касационния ответник не са претендирани пред настоящата инстанция, поради което такива не се присъждат в негова полза. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение