Решение № 2326 от 22.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10202/2009 г.

Решение № 2326 от 22.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10202/2009 г., IV о., докладчик председателят Цветана Сурлекова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по две жалби - от 02.06.2009 г., подадена от адвокат Татяна Патаринска, пълномощник на наследниците на Аврам Леви, преупълномощена от пълномощника им Минчо Ковачев, срещу решение № 826 от 18.05.2009 г. на Административен съд Варна по адм. д. № 1172/2007 г., което било постановено при непълнота на доказателствата, поради което се иска да бъде отменено в частта относно НИ 806 по ПНИ на м. Акчелар. На 04.06.2009 г. е подадена жалба от адв. Ивка Прахова, преупълномощена също от Минко Ковачев, като пълномощник на Юдит Лин, Орна Лангер и Яел Амбаш Мамуш срещу същото решение по същото дело на същия съд в частта относно същия имот 806 по ПНИ Фактически двете подадени на различни дати жалби съставляват една обща касационна жалба срещу посоченото решение. Подадена е и втора касационна жалба от процесуалния представител на областния управител на област Варна срещу същото решение № 826 на Административен съд Варна, с което е отменена негова заповед № РД--08--7706-319/29.11.2006 г., с която е одобрен ПНИ на селищно образование по § 4, ал. 2 от ЗСПЗЗ, местн. "Акчелар". Навеждат се доводи за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост, касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът Ангел Ангелов оспорва жалбите лично и в писмен отговор. Поддържа обжалваното с тях решение. Ответниците Антония Ангелова и Стефка Драганова и заинтересованите страни не са взели становище. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбите. Счита, че съдът е изложил обосновани изводи както за имот № 410, така и за НИ № 806 и № 453 и № 452а по КП 1977 г./, като правилно е отменил заповедта на областния управител за одобряване ПНИ относно първите два имота и върнал делото като преписка на административния орган за издаване на законосъобразен административен акт. Двете касационни жалби са подадени в срок и са допустими процесуално: По същество, по изложените в тях касационни доводи Върховният административен съд установи от правна и фактическа страна следното: Производството пред Административен съд Варна е било образувано по жалба на Антония Кирилова Ангелова, Ангел Георгиев Ангелов и Стефка Кирилова Драганова срещу заповед № РД-06-7706-319/29.11.2006 г. на областния управител на Варна, издадена на основание § 4к, ал. 6 ПЗР на ЗСПЗЗ, с която е одобрен ПНИ за земеделски земи, предоставени за ползуване на граждани на основание § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ на селищно образование местн. Акчелар в частта й относно новообразувани имоти № 410 и 806. Съдът е отменил оспорената заповед в частта касаеща тези имоти и е върнал делото като преписка за ново произнасяне от административния орган в съответствие с дадени от него в мотивите указания по прилагане на закона. За да постанови този резултат е взел предвид заключенията на допуснатите от него по искане на страните техническа експертиза основна и допълнителни и представените по делото нотариални актове, легитимиращи Аврам Леви като собственик на три земеделски имоти общо 16 дка лозя. Установил е обаче, че в нито един от представените три нотариални акта не е посочено като доказателство цитираното реституционно решение № 152/1993 г. на ПК Варна. С ПНИ за НИ № 806 с площ 206 кв. м. в регистъра на собствениците са били посочени наследниците на Аврам /Албер/ Леви и като основание за това решение № 152/08.12.1993 г. на ПК Варна. Според заключението на в. лице по допълнителната експертиза предмет на реституция, по това решение са само 14 дка, но те не включват НИ 806 по ПНИ, идентичен с ПИ № 416 по ПКП. От това е направен извод, че НИ № 806 по ПНИ е вписан в регистъра на собствениците на наследниците на Аврам /Алберт/ Леви без да е налице правно основание за това. Съдът е дал възможност на заинтересованите лица да посочат друго правно основание и представят доказателства в подкрепа на него, но същите не са сторили това. За същия този имот е установено съществуваща собственост от жалбоподателите чрез техните наследодатели. Това е дало основание да се приеме, че заповедта на областния управител в частта относно този имот е незаконосъобразна и като такава е отменена като неправилна, тъй като не са били спазени специалните разпоредби на чл. 28, ал. 10, т. 7 от ППЗСПЗЗ, не била отразена правилно собствеността на Димитра Смокова - респ. нейните наследници По отношение НИ № 410,за който се твърдяло, че неоснователно към него е присъединен и ПИ № 452А по КП 1977 г. съдът е взел предвид представения като доказателство договор за доброволна делба и нот. акт № 117/2000 г., които според него не са взети предвид при проектирането на ПНИ, поради което неправилно била приобщена собствеността на Антония и Ангел Ангелови към НИ № 410. Във връзка с това е прието, че заповедта на областния управител е незаконосъобразна и по отношение този НИ № 410, поради което и спрямо него е отменена. Констатирайки допуснатите нарушения при одобряване на ПНИ по отношение двата имота съдът след отмяната му в посочените части е върнал делото като преписка на административния орган за издаване на законосъобразен акт, при който се зачетат правата на собственост, установени в обсъдените в мотивите на решението доказателства за собственост. Според жалбоподателите касатори по първата жалба решението е неправилно, тъй като съдът необосновано е възприел заключенията на експертизите, като не е съобразил констатираното в тях. Считат, че е налице противоречие в мотивите на решението при обсъждане собствеността на наследниците на Леви. Неотричат, че в тяхното реституционно решение не е записан имот 806, но според тях това не било основание да се приеме, че не са собственици на същия. Аргументи в посока на противното обаче не се сочат. Фактически твърденията за нарушения се свеждат до отричане на приетото от съда, без аргументация за изводи, различни от направените. В този смисъл е и възражението относно НИ № 410. Върховният административен съд не възприема касационните доводи на касаторите физически лица, тъй като същите са в противоречие с фактите, установени от административния съд по отношение отразяването на двата новообразувани имоти в регистъра на собствениците в ПНИ. Фактически съдът не е дал окончателен отговор на това доколко същите правилно са отразени в ПНИ. Същият е констатирал наличието на данни, свързани със собствеността на тези имоти, които не са взети предвид от административния орган при изготвяне на ПНИ. Именно поради това заповедта, с която е утвърден плана е отменена в частта, касаеща същите имоти и върната на административния орган за ново произнасяне при съобразяване на дадените указания относно констатираните факти, свързани със собствеността на тези имоти и отразяването на носителите на същата в регистъра на собствениците. Неоснователна е и втората касационна жалба, на областния управител. Твърдението за спор за материално право не може да се възприеме, тъй като съдът е констатирал, че както за жалбоподателите, така и за ответниците физически лица са налице данни за собственост върху части от тези имоти, но административният орган не е проследил наличните доказателства, свързани с това, поради което делото е върнато като преписка за ново произнасяне относно наличните факти, които не са взети предвид при изготвяне на ПНИ. Административният съд правилно е стигнал до извод, че вписаните като собственици на двата НИ в ПНИ не са безспорни такива . Нарушена е била разпоредбата на чл. 28, ал. 10, т. 4, 5 и 7 от ППЗСПЗЗ, след като не е отразена правилно собствеността. При постановяване на решението не са допуснати съществени процесуални нарушения. Не се установява и нарушение на материалния закон. Решението е обосновано с установените факти, от които е изведен и съответния правен извод, поради което като правилно следва да се остави в сила. Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд в състав на четвърто отделение