Решение № 7014 от 25.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6962/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Oбразувано е по касационна жалба на Хайтови-сие ООД с ЕИК 115501107 и със седалище и адрес на управление в София, [улица], против Решение 2571 от 18.04.2024 г., постановено по адм. дело 1739 по описа за 2024 г. на Административния съд София-град. С обжалваното решение, в производство по реда на чл. 145 и сл. АПК, Административният съд София-град е отхвърлил жалбата на Хайтови-сие ООД против Решение РР-5560 от 02.02.2024 г. за отказ за продължаване срока на действие на Разрешително 31510562/30.12.2016 г. за водовземане от подземни води, издадено от директора на Басейнова дирекция Източнобеломорски район (БДИБР). Касационният жалбоподател оспорва първоинстанционния съдебен акт, като неправилен. Навежда всички касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяната му, както и отмяната на оспорения в първоинстанционното производство индивидуален административен акт. Претендира разноски за две инстанции. Прави възражение за прекомерност, ако ответникът по касация претендира адвокатско възнаграждение над минималния размер за административни дела без материален интерес, определен в Наредба 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения или ако претендира юрисконсултско възнаграждение над максималния размер по чл. 24, изр. първо от Наредба за заплащането на правната помощ. Ответникът директор на БДИБР със седалище и адрес на управление в гр. Пловдив, [улица]оспорва касационната жалба по съображения за неоснователността й, в писмен отговор, представен в срока по чл. 213а, ал. 4 АПК. Иска отхвърлянето й. Претендира юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство. Участващият по делото представител на Върховната прокуратура / сега Върховна касационна прокуратура/ дава заключение за неоснователност на касационната жалба и за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, в настоящия състав на трето отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на обжалвания съдебен акт на основанията по чл. 218, ал. 1 и ал. 2 АПК, преценява следното: Касационната жалбa е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, за която съдебното решение, предмет на контрол е неблагоприятно. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Обжалваният съдебен акт е постановен в производство по реда на чл. 145 и сл. АПК, във вр. с чл. 71 от Закона за водите (ЗВ) по жалба на Хайтови-сие ООД против издадено от директора на БДИБР Решение РР-5560 от 02.02.2024 г. за отказ за продължаване срока на действие на Разрешително 31510562 от 30.12.2016 г. за водовземане от подземни води чрез съществуващи водовземни съоръжения. Административният съд е установил следното от фактическа страна: Хайтови-сие ООД е титуляр на издадено от директора на БДИБР Разрешително 31510562/30.12.2016 г. за водовземане от подземни води (чрез съществуващи водовземни съоръжения) от подземно водно тяло Пукнатинни води Централно родопски комплекс, с код на водното тяло BG3G00000Pt046, чрез два каптирани извора КЕИ Посек 1 и КЕИ Посек 2, разположени на територията на поземлен имот (ПИ) с идентификатор 05414.4.146 по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], Община Смолян, Област Смолян, с разрешена цел на водовземане за самостоятелно питейно-битово водоснабдяване, за обект База за отдих, която се предвижда да се изгради на мястото на бившата гранична застава Бориково в ПИ с идентификатор 05414.3.18 по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място]. Със Заявление, вх. РР-02-143 от 25.05.2022 г. Хайтови-сие ООД поискало продължаване срока на действие на издаденото на дружеството Разрешително за водовземане, по повод на което и след извършена служебна проверка, директорът на БДИБР издал Решение РР-5560 от 02.02.2024 г. за отказ за продължаване срока на действие на Разрешително 31510562 от 30.12.2016 г. за водовземане от подземни води. За да постанови този резултат, административният орган се е мотивирал, че титулярът на разрешителното не е изпълнил едно условията по чл. 78 ал. 2 ЗВ това по т. 3 от с.р. за изпълнение на условията на издаденото разрешително. Неизпълнението, съгласно констатираното от административния орган, се състои в: 1. Неизпълнение на условието по т. 2 от Раздел Изисквания към местата за мониторинг: Изисквания към програмата за мониторинг на Разрешителното за ежегодно извършване на химични, радиологични и микробиологични анализи и изследвания на добиваната подземна вода и за изпращане в БДИБР на копия от протоколи от извършените анализи и информация за дебита на всеки един от изворите и 2. Неизпълнение на условието по т. 1.1. от Раздел 1 Условия за монтиране на водомери за измерване на ползваните за различни цели водни обеми от Приложение към Разрешително за водовземане 31510562/30.12.2016 г. за монтиране на водомери за измерване на ползваните водни количества за разрешените цели на водовземане, на местата, определени в Разрешителното, но не по-късно от 15 дни след влизане в сила на разрешителното. При така установената фактическа обстановка, която административният съд преценил за безспорна, съдът се мотивирал, че оспореният отказ е постановен от компетентен по смисъла на чл. 52 ЗВ орган, съдържа всички изискуеми по чл. 59, ал. 2 АПК реквизити на индивидуален административен акт, издаден в писмена форма, съответства на материалния закон и при издаването му не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила от категорията на съществените. Приел, че правното основание, послужило за издаване на спорния акт разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ЗВ визира три предпоставки, които следва да са налице кумулативно, за да се продължи срока на действие на вече издадено разрешително. Отхвърлил като неоснователно възражението на жалбоподателя, че след като за времето на действие на разрешителното, фактически водовземане от титуляра не е извършвано, то не следва да се извършва и собствен мониторинг, в т.ч. да се провежда ежегодно химичен анализ, респ. да се представят протоколи от извършени химични анализи, както и не следва да се монтират водомери. Посочил, че административният орган, в изпълнение на задължението си да упражнява постоянен контрол върху спазване условията на разрешителното и да дава указания в тази насока, е дали възможност на заявителя (писмо, изх. РР-02-143(1)/2022 г. от 03.11.2023 г. л. 27-28 от първоинстанционното дело) в едномесечен срок, считано от датата на получаване на писмото, да представи цитираните в същото документи, между които и копия на документацията за техническите характеристики на монтираното оборудване (помпено оборудване, устройство за измерване на водното ниво, устройство за измерване на водните количества), както и документи, удостоверяващи проведения собствен мониторинг за качеството на подземната вода за периода 2016 г. 2022 г. Преценил, че доколкото в изпълнение на посочените указания дружеството е представило само Обосновка (л. 81-83, пак там), но не и протоколи от химичен анализ и документация за техническите характеристики на монтирано устройство за измерване на черпените количества вода, същото, за периода на действие на Разрешително 31510562/30.12.2016 г. за водовземане от подземни води, не е изпълнило задълженията си по издаденото Разрешително да монтира водомери, да извършва химичен анализ на водата и да представя ежегодно протоколите от изследването в БДИБР. Приел, че условията по т. 2 от Раздел Изисквания към местата за мониторинг: Изисквания към програмата за мониторинг и по т. 1.1. от Раздел 1 Условия за монтиране на водомери за измерване на ползваните за различни цели водни обеми от Приложение към Разрешително за водовземане 31510562/30.12.2016 г. не са обвързани от изискването да се извършва фактически водовземане, поради което е формирал извод, че титулярът на Разрешителното дължи извършването на мониторинг и монтирането на водомери, дори и да не водовзема. Приел, че, след като на практика водоползване не е осъществявано, е под въпрос и изпълнението на целта на разрешителното. Счел за правноирелавантни доводите на жалбоподателя за наличие на висящо производство по одобряване на проект за изменение на Подробен устройствен план (ПУП) и План за регулация и застрояване (ПРЗ), и за одобряване на Общ устройствен план (ОУП). Посочил, че след като, в случая, е налице влязло в сила разрешително, то условията по него са задължителни за изпълнение и същите не подлежат на преразглеждане по повод искането за удължаване на срока на неговото действие. Формирал решаващия извод, че Хайтови-сие ООД не е изпълнило условията на издаденото му Разрешително за водовземане 31510562/30.12.2016 г. хипотезата на чл. 78, ал. 2, т. 3 ЗВ. С тези мотиви, съдът е постановил обжалвания в настоящото производство резултат. Решението е валидно, допустимо и правилно като краен резултат.. Постановеният отказ за продължаване срока на действието на Разрешително 31510562/30.12.2016 г. за водовземане (чрез същестуващи водовземни съоръжения) от подземно водно тяло Пукнатинни води Централно родопски комплекс се основава на чл. 78, ал. 2, т. 3 ЗВ. Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ЗВ, органът по чл. 52, ал. 1 от с.з. продължава срока на действие на разрешителното, когато: 1. молбата за продължаване на срока на действие на същото е подадена преди изтичането му; 2. не се нарушават нормативни разпоредби, планови предвиждания или обществени интереси и 3. са изпълнени условията на издаденото разрешително. За да се продължи срокът на действие на разрешително за водовземане и/или за ползване на воден обект е необходимо да са налице едновременно трите предпоставки, изброени в нормата на чл. 78, ал. 2 ЗВ. Едната от тях е да са изпълнени условията на издаденото разрешително, които, в конкретния случай, включват и задължения за монтиране на устройство за измерване на водните количества (водомер) и за ежегодно извършване на химичен, радиологичен и микробиологичен анализ на подземната вода, включително титулярът на Разрешителното да изпраща копия на протоколите от тези анализи в БДИБР. Едно от неизпълнените на условията на разрешителното, установено от административния орган е немонтирането на водомери за измерване на ползваните количества вода. Жалбоподателят, в чиято доказателствена тежест е било, не е доказал обратното по делото пред административния съд. Неоснователно е възражението в касационната жалба, че това е условие на водовземането, а не условие на издаденото разрешително. Условията, при които е разрешено водовземането, представляват приложение към разрешителното, което е неразделна част от разрешителното, както е записано в съдържанието на самото разрешително. Следователно, условията за водовземане са неразделна част от условията на разрешителното. Неоснователно е възражението в касационната жалба, че след като в самото разрешително не е определен конкретен начален срок за упражняване правото на водовземане, то за адресата на административния акт, не са се породили и останалите, свързани с упражняването на това право задължения. Както правилно е посочил административният орган, а след това и административният съд, задължението за монтиране на водомерите е с падеж 15 дни от влизане в сила на разрешителното. Необосновано и неправилно касаторът се опитва да обоснове възникването на това задължение с началния срок за упражняване на правото на водовземане, който свързва с учредяването на санитарно охранителна зона, каквато не била учредена. За изчерпателност следва да се посочи, че от разпоредбите на Наредба 3 от 16.10.2000г. за условията и реда за проучване, проектиране, утвърждаване и експлоатация на санитарно-охранителните зони около водоизточниците и съоръженията за питейно-битово водоснабдяване и около водоизточниците на минерални води, използвани за лечебни, профилактични, питейни и хигиенни нужди, издадена от министъра на околната среда и водите, министъра на здравеопазването и министъра на регионалното развитие и благоустройството следва, че учредяването на санитарно-охранителната зона около водоизточниците и съоръженията за питейно -битово водоснабдяване от подземни води / каквато е била целта на процесното разрешително/ чрез съществуващи водовземни съоръжения следва да се извърши в най-кратък срок от получаването на разрешителното за ползване на съществуващите водовземни съоръжения, за да могат да се постигнат целите на СОЗ така, както са посочени в чл.3, ал.2 от горецитираната наредба. По тези съображения, касационната инстанция приема, че неизпълнението и на само едно от условията на разрешителното е достатъчно да се откаже продължаване на срока на действието му. В контекста на изложеното, като е преценил, че оспореното Решение РР-5560/02.02.2024 г. на директора на БДИБР е законосъобразно и е отхвърлил подадената срещу него жалба, административният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора в касационното производство, не се дължат разноски на касационния жалбоподател. Такива обаче, на основание чл. 143, ал. 3 АПК, се дължат на ответника по касация, като настоящият състав ги определя в минималния по чл. 24, изр. първо от Наредба за заплащането на правната помощ размер от 100, 00 лв. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение, Първа колегия