Решение № 15655 от 16.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7320/2020 г.

Решение № 15655 от 16.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7320/2020 г., IV о., докладчик председателят Диана Гърбатова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на У. Юсуфзай, непридружен непълнолетен, гражданин на Афганистан, подадена чрез адв. Е. Кирилова, против решение № 2142 от 22.04.2020 г., постановено по адм. д. № 12842/2019 г. на Административен съд София - град, Първо отделение, 67-ми състав. С жалбата и в съдебно заседание се релевират касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК - неправилност и необоснованост на решението. Касационният жалбоподател оспорва извода на съда, че в административното производство не е допуснато съществено процесуално нарушение по отношение на принципа за най-добрия интерес на детето. Твърди, че първостепенният съд необосновано е отказал да кредитира обстоятелствата, че касаторът изпитвал основателен страх за живота си. Счита, че съдът погрешно е преценил ситуацията в държавата на произход, като неправилно е възприел съдържаща се в справката информация. Твърди, че е нарушена разпоредбата на чл. 75, ал. 2 ЗУБ, защото не са преценени всички относими факти, свързани с личното положение на молителя, с държавата му по произход или с трети държави. Претендира отмяна на обжалваното съдебно решение с всички законни последици. Ответникът – председателят на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет/ДАБ при МС/ оспорва касационната жалба чрез упълномощен юрисконсулт Пешев, който счита жалбата за неоснователна и в съдебно заседание пледира за оставяне в сила на обжалваното съдебно решение. Представителят на дирекция "Социално осигуряване", отдел "Закрила на детето" в Район "Сердика" - Столична община, социален работник Ал. Аначкова изразява становище, че правилата в съответното производство са спазени и мерките, които изискват законите спрямо жалбоподателя са спазени, както и представител на отдел "Закрила на детето" е взел участие в първоинстанционното производство. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба, защото изводите на съда са обосновани и в съответствие с доказателствата по делото. Правилно административния съд установил, че не са налице обстоятелства, уредени в хипотезата на чл. 8 и чл. 9 ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Според участващия по делото прокурор лицето не е било принудено да напусне държавата си по произход поради това, че там е било изложено на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, наказание или изтезание или нечовешко или унизително отнасяне по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗУБ, както и не се установява от събраните по делото сведения лицето да е имало проблеми в държавата си по произход от религиозен характер, а се касае за причини от икономически характер. Като прецени данните по делото и съобрази доводите на страните, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежна страна в срока, визиран в нормата на чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на У. Юсуфзай против решение № 6354/09.10.2019 г. на председателя на ДАБ при МС, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 ЗУБ, му е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. За да достигне до този резултат първоинстанционният съд приел, че оспореното решение съответства на изискването за форма на административния акт по смисъла на чл. 59, ал. 2 АПК, тъй като е издадено в писмена форма, съдържа правни и фактически основания /мотиви/ и всички други реквизити, посочени в чл. 59, ал. 2, т. 1- 8 вкл. АПК, като в случая не са налице основания за отмяна на обжалваното решение по смисъла на чл. 146, т. 2 АПК. Решаващият съдебен състав е приел, че са спазени и специалните условия на чл. 6а от ЗУБ, вр. чл. 15 от Закона за закрила на детето /ЗЗД/, регламентиращи защита интереса на детето в проведеното административно производство. Административният съд е счел, че е спазено и императивното изискване на разпоредбата на чл. 75, ал. 2 ЗУБ - при произнасянето по молбата за международна закрила да се преценят всички относими факти, декларации или документи, свързани с личното положение на молителя и с държавата му по произход. Преценил е, че административният орган е анализирал подробно и задълбочено бежанската история на непридружения непълнолетен чужденец, както и ситуацията в държавата му на произход. Изложени са съображения, че по отношение на чужденеца не се установява наличието на материалноправните предпоставки на чл. 8, ал. 1 ЗУБ, защото не са налице доказателства за установено или твърдяно преследване или основателен страх от преследване поради неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическото му мнение и/или убеждение, с оглед на което липсват законови основания на същия да бъде предоставен статут на бежанец. Видно от доказателствата по делото съдът е установил, че не е доказано наличието на основание за предоставяне и на хуманитарен статут по чл. 9 ЗУБ. Изложени са подробни съображения във връзка с условията, които трябва да бъдат изпълнени, за да може лицето да потърси хуманитарна закрила, а именно: наличието на сериозни и потвърдени основания да се смята, че молителят е изложен на реална опасност от тежки посегателства в случай на връщане в съответната страна. Според настоящия съдебен състав обжалваното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му не са осъществени нарушения, съставляващи касационни основания, които изискват отмяната му. Въз основа на цялостно изяснена фактическа и правна обстановка, след внимателно обсъждане аргументите на страните и правнорелевантните факти, първоинстанционният съд е произнесъл законосъобразен съдебен акт, който следва да остане в сила. Това е така, защото първоинстанционният съд е достигнал до обоснован извод, че процесното решение на председателя на Държавната агенция за бежанците не е издадено при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и материалноправните предпоставки, по смисъла на чл. 146, т. 3 и т. 4 АПК. Безспорно ЗУБ съдържа правни норми относно приложимостта на ЗЗД по отношение на защитата на правата на децата, търсещи бежански или хуманитарен статут. Многократно Върховният административен съд в съдебните си решения е приемал, че нарушаването на Закона за закрила на детето води до незаконосъобразност на постановения административен акт, когато са констатирани съществени нарушения на процесуалните правила, засягащи правото на защита на търсещите закрила деца. В тази връзка неоснователни са твърденията в касационната жалба, че по отношение на непридружения непълнолетен чужденец не са спазени нормите за закрила на детето, посочени в ЗЗД. Съгласно чл. 6а ЗУБ при прилагането на закона първостепенно значение има най-добрия интерес на детето. Преценката на най-добрия интерес на детето се извършва в съответствие със Закона за закрила на детето. Тълкувана логически, нормата задължава органите, които се разпореждат с права и интереси на деца и да спазват ЗЗД, което на първо място означава, че същите следва незабавно да уведомят органите за тяхната закрила. Този извод намира упора, както в чл. 15, ал. 1 ЗЗД, където изрично е предвидено, че във всяко административно или съдебно производство, по което се засягат права или интереси на дете, то задължително се изслушва, ако е навършило 10-годишна възраст, освен ако това би навредило на неговите интереси, така и в ал. 6 от същия член, който задължава при всяко дело съдът или административният орган да уведомят Дирекция "Социално подпомагане" по настоящия адрес на детето, която изпраща представител, който изразява становище, а при невъзможност изпраща доклад. Видно от доказателствата по делото по време на административното и съдебното производство е присъствал социален работник, който е представил писмо-становище от страна на Агенцията за социално подпомагане с изх. №СГ/Д-С-СК/184-001/26.07.2019 г., в изпълнение на изискването на чл. 15, ал. 6 ЗЗД. Съобразно разпоредбата на чл. 25 (ДВ - бр. 80 от 2015 г.) ЗУБ, административният орган е изпратил писмо до кмета на район "Сердика" - Столична община, за назначаване на представител на търсещия закрила - непридружен непълнолетен У. Юсуфзай. Със заповед № 2201-ЗДЗД-0666/04.06.2019 г. на Дирекция "Социално подпомагане"- Сердика му е определен представител, на основание чл. 15, ал. 4 и ал. 6 ЗЗД. От текста на Протокол рег. № 501102/24.07.2019 г. се установява, че интервюто е било проведено в присъствието на представител от общинската администрация и социален работник. На второ място, първоинстанционният съд правилно е приел, че в случая е спазена разпоредбата на чл. 15, ал. 8 ЗЗД, тъй като от представените доказателства писмо с рег. № 501102/15.05.2019 г. и декларация с рег. № 501102/13.05.2019 г. на ДАБ може да се формира извод за това, че в хода на административното производство на У. Юсуфзай е разяснено правото му на правна помощ по реда на чл. 15, ал. 8 ЗЗД. Това задължение на административния орган е императивно и е пряко свързано с осъществяването на пълноценна защита на правата на засегнатото дете. В конкретната хипотеза е видно, че административният орган при издаването на решението си се е съобразил с тези императивни изисквания. Законосъобразно и правилно първостепенният съд приел, че процесният индивидуален административен акт е издаден при спазване на материалните разпоредби и при обсъждане на всички доказателства по делото. АССГ правилно е приложил разпоредбата на чл. 8, ал. 1 ЗУБ, според която, статут на бежанец се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Основен показател за предоставяне на статут на бежанец по ЗУБ и Женевската конвенция е съществуването на основателни опасения от преследване по причина на раса, религия, националност, политически убеждения или принадлежност към определена социална група, която преценката се прави във всеки конкретен случай. Настоящият съдебен състав споделя становището на първоинстанционния съд, че определящото за наличието на предпоставките по чл. 8, ал. 1 ЗУБ е понятието "преследване" по смисъла на чл. 8, ал. 4 и ал. 5 ЗУБ, изразяващо се в нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество или повторяемост, като действията на преследване могат да бъдат физическо или психическо насилие, законови, административни, полицейски или съдебни мерки, които са дискриминационни или се прилагат с цел дискриминация. Следователно понятието "преследване" следва да бъде съотнесено към всеки един от елементите по чл. 8 ЗУБ, което следва да бъде съобразено с бежанската история на чужденеца. С непридружения непълнолетен е проведено интервю на 24.07.2019 г., в което същият е заявил, че не е напуснал страната си на произход поради преследване поради неговата раса или принадлежност към определена социална група, а е обосновал молбата си за международна закрила с причини от семеен и битов характер. На следващо място е заявил, че поради спорове за наследствени земи, семейството му имало проблеми с друг род. У. Юсуфзай е обяснил, че не бил щастлив от живота си в страната на произход и по съвет на баща си е тръгнал към Европа - към Франция. Уточнил е, че до напускане на страната лично не е имал неприятности и не е преживявал насилие. От значение е обстоятелството, че процесния случай, касационният жалбоподател е напуснал страната си на произход с подкрепата на родителите си, както и с желание да се установи и живее във Франция, поради което в случая не са налице предпоставките на чл. 8 ЗУБ. Законосъобразни са изводите на АССГ, че липсват основания за предоставяне на хуманитарен статут на У. Юсуфзай по смисъла на чл. 9 ЗУБ. Липсват твърдения от страна на касатора, че го е грозяло "смъртно наказание" или "екзекуция", съгласно чл. 9, ал. 1, т. 1 ЗУБ. Установено е, че той не е бил принуден да напусне страната си на произход, поради тежки и лични заплахи срещу живота и личността му като гражданско лице, поради насилие в случай на вътрешен или международен конфликт, или други тежки посегателства по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗУБ. В изложената от него бежанска история не се откриват факти и обстоятелства, които да попадат в хипотезите на чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. У. Юсуфзай не твърди в държавата си на произход да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства – смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, тежки и лични заплахи върху живота или личността му като гражданско лице поради насилие в случаи на вътрешен или международен въоръжен конфликти. По делото са приложени справки за Афганистан с вх. № МД-365/13.06.2019 г. и вх. № МД-59/28.01.2020 г. на Дирекция "Международна дейност" към ДАБ при МС за общото положение в страната. В справките пред първоинстанционният съд и в справката представена пред касационната инстанция с вх. №МД-548/12.10.2020 г., се съдържа позитивна информация за връщането в страната на бежанци, икономически растеж, ниска инфлация, засилена международна търговия и нарастване на приходите. Предвид отразената актуалната обща ситуация и нивото на насилие в Афганистан, което не се характеризира с изключителност, в гореописаните справки е посочено, че нивото му не е така сериозно, за да причини само по себе си нарушение на чл. 3 ЕКПЧ при депортиране на жалбоподателя в страната, поради което правилно съдът е преценил, че общата ситуация на несигурност и насилие в определена държава сама по себе си не може да обуслови нарушение на чл. 3 ЕКПЧ при експулсиране до нейната територия. Настоящият съдебен състав споделя становището на първоинстанционния съд, че в случая не са налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут, който извод не се опровергава и от приетата като доказателство в касационното производство Справка с вх. № МД–548/12.10.2020 г. за актуалното положение в Афганистан, от която справка може да се формира заключение, че жалбоподателят има минимални лични причини да се страхува от нивото на общо насилие в Афганистан, което не е изключително. Във връзка с така установената обществено-политическа и икономическа обстановка в страната по произход, настоящата съдебна инстанция съобрази основното правило, формулирано в т. 39 от решение на СЕС от 17.02.2009 г. по дело С-465/07, с което се въвежда обратно пропорционална връзка между засягането на личните интереси на търсещия закрила и степента на безогледно насилие, изискуема, за да се предостави такава закрила. Доколкото личната бежанска история на жалбоподателя се характеризира с липса на каквито и да били основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, то толкова по-висок би следвало да е интензитетът на безогледно насилие в страната му. Такъв обаче не е установен по делото, поради което по отношение на касатора не следва да намерят приложение нормите на чл. 8 и чл. 9 ЗУБ. Правилна е преценката на съда, че по отношение на чужденеца няма член на семейството му, който да е с предоставен статут в Република България и не са налице други причини от хуманитарен характер, както и причини, посочени в заключенията на Изпълнителния комитет на Върховния комисар на Организацията на обединените нации за бежанците, даващи възможност за субсидиарна закрила, поради което не се налице и основанията, визирани в чл. 9, ал. 6 и ал. 8 ЗУБ, даващи възможност за предоставяне на хуманитарен статут. С оглед на горното е е без правно основание възражението на касатора, че административният съд не е кредитирал твърденията на У. Юсуфзай за изпитване на основателен страх за живота му. Неоснователни са и твърденията на жалбоподателя, че административният съд не е изследвал всички относими факти, документи, свързани с личното положение на молителя, както и с държавата му по произход. Правилно административният съд счел, че административният орган е спазил процедурата по чл. 75, ал. 2 ЗУБ. Видно от доказателствата по делото, се установява, че У. Юсуфзай е направил опит да напусне територията на страната, установено от КП от 05.06.2019 г. на ДАБ при МС, с което е нарушил разпоредбата на чл. 30, т. 6 и т. 11 ЗУБ. Също така безспорно е установено, че на 22.07.2019 г. чужденецът е нощувал в стая за възрастни лица, за което е подписал предупредителен протокол от същата дата, с което е нарушил и чл. 22, т. 13 от Правилника за условията за настаняване и вътрешния ред в центровете на ДАБ. Видно от ДП № 2106/2019 г. по описа на 02 РУ-СДВР, пр. № 45907/2019 г. по описа на СРП, се установява, че на 19.10.2019 г. касаторът бил задържан в следствения арест за извършено престъпление по чл. 152, ал. 3 НК, за което наказанието е лишаване от свобода от три до петнадесет години и е тежко по смисъла на закона - чл. 93, т. 7 НК. Ето защо първостепенният съд е формирал верен и обоснован извод, че съществуват сериозни основания да се счита, че деянията, извършени от У. Юсуфзай, опровергават твърденията му, че са налице предпоставките по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ и представляват основание за изключване от получаване на поискания статут, като определянето тежестта на съответното престъпление е съобразено с цялостната преценка на всички обстоятелства в отделния случай. В този смисъл е и решение по дело C-369/17 на СЕС. Съгласно разпоредбата на чл. 17, § 1, б. "б" от Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета, гражданинът на трета държава или лице без гражданство се изключват от кръга на лицата, които отговарят на условията за субсидиарната закрила, ако съществуват сериозни основания да се счита, че съответното лице е извършило тежко престъпление. Посочената разпоредба е транспонирана в ЗУБ, и е приложима към момента на постановяване на процесния акт. По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение не страда от инвокираните с касационната жалба пороци - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,