Решение № 2514 от 20.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9028/2018 г.

Решение № 2514 от 20.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9028/2018 г., VII о., докладчик съдията Мирослава Георгиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационната жалба на началник на сектор "Миграция" към СДВР, чрез процесуален представител, срещу решение № 3033/08.05.2018 г. на Административен съд София-град по адм. д. № 8829/2017 г. Излага съображения за неправилност на съдебния акт при касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК – поради неправилно приложение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Прави искане за отмяна на обжалваното съдебно решение и постановяване на друго, с което да се отхвърли жалбата на Т. Джалилиан, [гражданство] срещу заповед № УРИ 5392 ПАМ-1147/18.07.2017 г. на началник на сектор "Миграция" към СДВР. Претендира разноски. Ответникът, Т. Джалилиан, не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. При извършена служебна проверка за допустимост на касационната жалба, настоящият касационен състав на седмо отделение на Върховен административен съд приема, че същата е допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес, срещу съдебен акт по чл. 208 АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Предмет на контрол за законосъобразност пред Административен съд София-град е заповед № УРИ 5392 ПАМ-1147/18.07.2017 г. на началник на сектор "Миграция" към СДВР, с която на основание чл. 41, т. 4 от Закона за чужденците в Република България /ЗЧРБ/ на Т. Джалилиан, [гражданство] е наложена принудителна административна мярка "връщане до страна на произход, страна на транзитно преминаване или трета страна". От фактическа страна съдът е установил, че чужденецът е подал молба за предоставяне на статут в Република България на 04.07.2016 г. и е регистриран в ДАБ при МС, РПЦ-София като Т. Джалилиан, [гражданство]. С Решение № 7202/29.08.2016 г. на председателя на ДАБ при МС, производството за предоставяне на международна закрила било спряно. В продължение на три месеца от това спиране чужденецът не се е явил пред съответните длъжностни лица на ДАБ при МС за посочването на обективни причини, които да са му попречили да изпълни задълженията си във връзка с производството за предоставяне на международна закрила. С Решение № 13716/20.12.2016 г. на зам. - председателя на ДАБ при МС производството за предоставяне на статут на Т. Джалилиан е прекратено. С влязло в сила Решение № 11481/04.01.2017 г. на решаващ орган на ДАБ при МС чужденецът е приет на територията на Република България. С молба peг. № УП 4508/17.01.2017 г. по описа на ДАБ при МС до началника на отдел "ПМЗ - Военна рампа", РПЦ – София, чужденецът моли да бъде възобновено производството за предоставяне на международна закрила. По същата не е налице произнасяне от страна на компетентния орган. С решение № 1919/22.03.2017 г. по адм. дело № 1307/2017 г. по описа на Административен съд София-град е отхвърлена жалбата на чужденеца, срещу Решение № 13716/20.12.2016 г. зам. -председателя на ДАБ при МС, с което производството за предоставяне на статут на Т. Джалилиан е прекратено. Процесната заповед е издадена във връзка с писмо изх. № ВР-306/14.07.2017 г. от началника на отдел "ПМЗ - Военна рампа", РПЦ - София при ДАБ – МС и докладна записка УРИ 5392 р-877/18.07.2017 г. на група "Контрол по пребиваването на чужденците" на сектор "Миграция"-СДВР. С писмото Дирекция "Миграция"-МВР е уведомена, че за посочените в него 19 чужденци, производството в ДАБ при МС е приключило и съгласно чл. 66, ал. 1 ЗУБ за тях следвала да се прилагат разпоредбите на ЗЧРБ. В списъка под № 16 фигурира Т. Джалилиан. С докладната записка е предложено на основание чл. 41, т. 4 и чл. 44, ал. 6, 8 и 10 ЗЧРБ спрямо Т. Джалилиан да бъде наложена принудителна административна мярка "връщане до страна на произход, страна на транзитно преминаване или трета страна" и до нейното изпълнение да бъде настанен в СДВНЧ при Дирекция "Миграция" - МВР. Въз основа на горното, административният орган е издал процесната заповед. За да отмени оспорената заповед, първоинстанционният съд е приел, че актът не съответства на чл. 146, т. 5 АПК, вр. чл. 46, ал. 1 ЗЧРБ и на целта на закона, заложена в чл. 41, т. 4 (последно предложение) ЗЧРБ и чл. 6, ал. 3, вр. с ал. 1, вр. с ал. 5 от Директива 2013/32/ЕС, тъй като органът е подвел фактите под грешната законова хипотеза и не е съобразил, че производството по подадената от чужденеца молба за международна закрила не е възобновено. Предвид, че същото не е сторено, е следвало да се установи, че за чужденецът са налице обстоятелства, който изпълват хипотезата на предвиденото в чл. 41, т. 4 ЗЧРБ изключение и да не прилага съответния ПАМ. Заповедта е издадена при неправилно приложение на материалния закон, а именно същата не е съобразена с разпоредбата на чл. 41, т. 4 ЗЧРБ, тъй като не са налице предпоставките за издаване на акта на соченото в него основание. Решението е правилно. Касационната проверка констатира липса на допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила при разглеждане на спора от първата инстанция. Съдът е ценил всички събрани доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, формирал е изводи по доказателствения материал и по релевираните в жалбата съображения, обсъдил е фактите от значение за правилното разрешаване на правния спор. Обжалваното решение е обосновано и е постановено при правилно прилагане на материалния закон. В съответствие с точно установените фактически обстоятелства и релевантната правна уредба съдът е направил верен извод за незаконосъобразност на оспорената заповед. Противно на твърдяното от АС София-град заповед № УРИ 5392 ПАМ-1147/18.07.2017 г. на началник на сектор "Миграция" към СДВР е издадена в съответствие с законоустановената форма при спазване на административнопроизводствените правила. Същата обаче както правилно е приел първоинстанционния съд е издадена при неправилно приложение на материалния закон. Административният акт е издаден на основание чл. 41, т. 4 ЗЧРБ, съгласно който връщане се налага, когато по отношение на чужденеца има влязло в сила решение за отказ, прекратяване или отнемане на международна закрила или убежище или по отношение на когото производството по Закона за убежището и бежанците е прекратено с влязло в сила решение, освен ако прекратяването е постановено спрямо чужденец, за когото има решение за обратно приемане в Република България и производството не е било възобновявано. Разпоредбата съдържа пет хипотези, четири предвиждащи случаите, в които мярката следва да бъде приложена и една изключваща приложението й. Видно от мотивите на акта и приобщената към него докладна записка, същият е издаден във връзка с влязло в сила решение, с което на лицето е отказано предоставянето на международна закрила. Правилно е приетото от АС София град, че с решение № 1919/22.03.2017 г. по адм. дело № 1307/2017 г. по описа на Административен съд София-град е потвърдено Решение № 13716/20.12.2016 г. зам. - председателя на ДАБ при МС, с което производството за предоставяне на статут на Т. Джалилиан е прекратено. Органът е прекратил производството на процесуално основание, тъй като налице е била хипотезата на чл. 15, ал. 1, т. 7 от Закона за убежището и бежанците/ЗУБ/, а именно производството за предоставяне на международна закрила се прекратява, когато чужденецът не се яви пред съответното длъжностно лице на Държавната агенция за бежанците в продължение на три месеца от спирането на производството по чл. 14 за представяне на доказателства, че е имал обективни причини за промяна на адреса или обективни пречки за неявяване или несъдействие на длъжностните лица. Административният съд при разглеждане на жалбата срещу решението за прекратяване проследил дали в действителност са били налице предпоставките за прекратяване на производството, същото обаче не представлява разглеждане на искането за закрила по същество. В този смисъл неоснователно се явява оплакването на касатора, за неправилност на изводите на първостепенния съд, че молбата за международна закрила подадена от чужденеца не е разгледана по същество. С оглед изложеното посоченото в оспорения в настоящото производство административен акт основание за неговото издаване е неправилно, тъй като производството пред ДАБ е прекратено. По отношение на лицето не е постановено решение за отказ, следователно не е налице твърдяното влязло в законна сила решение за отказ, тъй като такъв може да бъде постановен само когато искането е разгледано по същество. За пълнота следва да се отбележи, че закона предвижда налагане на мярката и в случаите когато производството по предоставяне на международна закрила е прекратено с влязло в сила решение, но по отношение на тази хипотеза е предвидено и изключение, при което същата не следва да се прилага. Правилно и обосновано първоинстанционният съд е приел, че в настоящия случай е приложима последната хипотеза от посочената като основание за издаване на акта правна норма. Съгласно чл. 41, т. 4 ЗЧРБ връщане се налага по отношение на лице, за което производството по Закона за убежището и бежанците е прекратено с влязло в сила решение, освен ако прекратяването е постановено спрямо чужденец, за когото има решение за обратно приемане в Република България и производството не е било възобновявано. В случая органът не е следвало да разпорежда връщане на чужденеца, тъй като за същия са налице предпоставките субсумиращи състава на соченото законово изключение. Първо производството по Закона за убежището и бежанците образувано по молба на чужденеца е прекратено с влязло в сила решение. Второ по отношение на Т. Джалилиан има влязло в сила решение № 11481/04.01.2017 г. на решаващ орган на ДАБ при МС, за обратно приемане в Република България, същото обосновава, че е налице втората предпоставка от описания фактически състав. Съгласно чл. 77, ал. 4, изр. 2 ЗУБ производството, прекратено на основание чл. 15, ал. 1, т. 7, се възобновява за разглеждане на молбата по същество в случаите на обратно приемане по правилата на глава шеста, раздел Іа. Производството може да бъде възобновено само веднъж. По отношение на чужденецът, възобновяване на соченото основание не е извършено. Следователно налице и третата предпоставка от фактическия състав предвиден в последната хипотеза на чл. 41, т. 4 ЗЧРБ. Горното обосновава, че по отношение на Т. Джалилиан е приложимо законово установеното изключение разписано в чл. 41, т. 4, предл. 5 ЗЧРБ, което обосновава незаконосъобразност на процесната заповед. Органът е подвел фактите въз основа, на които е издал акта под грешната правна норма, като по този начин е издал материално незаконосъобразен административен акт, който правилно е отменен от административния съд. Решението е валидно, допустимо и правилно. Предвид материалната незаконосъобразност на обжалваната заповед, решението на АС София-гард следва да бъде оставено в сила. С оглед изложеното на основание чл. 77, ал. 4, изр. 2 ЗУБ, преписката следва да се изпрати на Държавна агенция за бежанците, за възобновяване на производството по предоставяне на международна закрила. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс, Върховният административен съд, VІІ отделение