Решение № 15175 от 11.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5607/2019 г.

Решение № 15175 от 11.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5607/2019 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на П. Цветков, от [населено място] против решение № 1475/7.03.2019 г. по адм. дело № 4315/2018 г. на Административен съд София – град. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 3, ал. 1 от Закона за военноинвалидите и военнопострадалите (ЗВВП) и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по касационната жалба – директорът на Дирекция "Социална политика" към Министерството на отбраната на Република България не изразява становище. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК е неоснователна. С решение № 1475/7.03.2019 г. по адм. дело № 4315/2018 г. Административен съд София – град е отхвърлил жалбата на П. Цветков, от [населено място] срещу отказ за издаване на военноинвалидна книжка, обективиран в писмо, рег. № 13-00-861/22.03.2018 г. на директора на Дирекция "Социална политика" към Министерството на отбраната на Република България. Административният съд е приел, че оспореният индивидуален административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената форма, при спазване на административнопроизводствените правила, след точно прилагане на материалноправните разпоредби и в съответствие с целта на закона. Решението е правилно. По делото е установено, че жалбоподателят Цветков е лице с ТНР 76 %, установена с ЕР № 497/9.03.2017 г. на ТЕЛК – МБАЛ – Хасково. Водещата диагноза е [диагноза] – общо заболяване със срок на освидетелстването до 1.03.2020 г. Посочено е още, че на 2.09.1984 г. Цветков е получил изгаряне на ляв крак по време на военна служба. Жалбоподателят получава лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 69 КСО и лична социална пенсия за инвалидност във връзка с посоченото освидетелстване поради общо заболяване. С медицинско свидетелство № 7370/5.07.1997 г. военно-лекарска комисия при ВМА е дала заключение, че П. Цветков е негоден за свръхсрочна служба поради общо заболяване. Актът е потвърден с решение на Централната военномедицинска комисия. Съгласно чл. 3, ал. 1 ЗВВП военноинвалиди са българските граждани с трайно намалена работоспособност в резултат на заболяване или злополука при или по повод на изпълнение на военна служба в мирно или във военно време, в мобилизационния и постоянния резерв, доброволния резерв и запаса, и освидетелствани по законоустановения ред. Видно от фактите по делото е, че ТНР е настъпила в резултат на общо заболяване, без да е налице причинна връзка военна инвалидност. Не са налице материалноправните предпоставки за признаване качеството на военноинвалид, липсва установена от органите по медицинската експертиза причинна връзка между заболяванията и военната служба. Първоинстанционният съд е обсъдил всички относими за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал всички факти от значение за спорното право и е направил верни изводи, които се споделят от касационната инстанция. Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон и като законосъобразно и обосновано следва да бъде потвърдено. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение