Решение № 2068 от 13.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9884/2012 г.

Решение № 2068 от 13.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9884/2012 г., I о., докладчик съдията Благовеста Липчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от Община Айтос срещу Решение № 1251 от 11.07.2012 г. по адм. д. № 752/2012 г. на Административен съд - Бургас, с което е отхвърлено оспорването на Заповед № 1921/22.12.2011 г. на Директора на ТД на НАП - Бургас за налагане на принудителна административна мярка по реда на чл. 186 - чл. 188 от ЗДДС. Касаторът поддържа, че обжалваният съдебен акт е неправилен като необоснован и постановен в нарушение на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че оспорената заповед не е мотивирана, тъй като не са изложени фактическите основания за издаването й, както и аргументите, обосноваващи определения максимален срок за налагане на посочената мярка. Счита, че в заповедта не е конкретизирано място на нарушението, като е посочена само улицата и обектът - паркинг. Навежда довода, че Общината попада в кръга на изключенията, предвидени в Наредба Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, поради което за нея не съществува задължение да регистрира извършваните в търговски обекти продажби чрез фискални устройства. В тези насоки излага подробни съображения в жалбата и моли съда да отмени обжалваното съдебно решение и вместо него да постанови друго, по съществото на спора, с което да отмени оспорената заповед, ведно с присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационна жалба - Директорът на ТД на НАП - Бургас не изразява становище по нейната основателност. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и въведените с нея отменителни касационни основания съобразно чл. 218, ал. 1 и чл. 220 от АПК, както и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение на изискването на чл. 218, ал. 2 от АПК, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационната жалба, инициирала настоящото производство, е предявена срещу подлежащ на оспорване съдебен акт, от активно процесуално легитимирано лице, при наличието на правен интерес и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, с оглед на което е допустима и подлежи на разглеждане по същество. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - Бургас е Заповед № 1921/22.12.2011 г. на Директора на ТД на НАП - Бургас, с която спрямо Община Айтос е наложена принудителна административна мярка "затваряне на паркинг", находящ се в гр. Айтос, ул. "Отец Паисий" и забрана за достъп до него за срок от един месец", на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" и чл. 187, ал. 1 ЗДДС. За да отхвърли оспорването, първоинстанционният съд е приел, че атакуваната заповед е издадена от компетентен орган, в законоустановената форма, при спазване на административнопроизводствените правила, правилно приложение на материалния закон и в съответствие с неговата цел. Този извод е формиран въз основа на всеобхватно изследване на релевантните факти и обстоятелства и изведената на тяхна база кореспондираща фактическа обстановка. Прието е, че при осъществена от органи по приходите на 4.08.2011 г. проверка в паркинг - общинска собственост е констатирано, че липсва фискално устройство, като за престой от 30 минути се събира такса от 0.50 лв. и се издава приходна квитанция, а за престой от един час при плащане се издава бланков билет на стойност 1 лв. Резултатите от проверката са обективирани в съставен АУАН, съобразно който актосъставителят е квалифицирал установеното като нарушение на чл. 25, ал. 1 от Наредба № Н- 18/2006 г. на МФ и на чл. 186, ал. 1, б. "а" от ЗДДС. Въз основа на визирания АУАН е издадено и НП, както и оспорената заповед за налагане на ПАМ. Настоящият касационен състав, след осъществената проверка на обжалвания съдебен акт намира, че решението на Административен съд - Бургас е валидно, допустимо и правилно. Съгласно чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС, принудителна административна мярка /ПАМ/ - "запечатване на обект за срок до един месец", независимо от предварителните глоби или имуществени санкции, се прилага спрямо лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба /фискален бон, касова бележка от кочан или удостоверителен знак за продажба/, отпечатан и издаден по установения ред за доставка/ продажба. Логическото и систематично тълкуване на визираната норма сочи, че налагането на коментираната ПАМ е обусловено от установяването на посоченото деяние, което съставлява административно нарушение, определено като такова съобразно чл. 185, ал. 1 от ЗДДС. Както нормата на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, така и тази на чл. 25, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства на МФ /Наредбата/ изрично регламентират задължението на всяко лице да регистрира и отчита извършените от него продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство. Легалните дефиниции за фискално устройство и търговски обект по смисъла на посочената норма от ЗДДС се съдържат в § 1, т. 40 и 41 от ДР на ЗДДС, а прилагането й е регламентирано с Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. В чл. 5, т. 1 от същата е предвидено изключение от задължението за издаване на фискални касови бележки спрямо Държавата, държавните и местните органи за всички извършвани от тях дейности или доставки в качеството им на орган на държавна или местна власт, за които последните не са данъчно задължени лица по смисъла на ЗДДС. В случая, срочното предоставяне на облигационното правото на ползване на паркинг - общинска собственост срещу възнаграждение не е дейност или доставка, която е осъществявана от Общината в качеството й на орган на местна власт, поради което неоснователно е възражението на касатора, че спрямо него е приложимо коментираното изключение по чл. 5, т. 1 от Наредбата. Настоящият състав споделя напълно мотивите на съда във връзка с индивидуализацията на мястото на извършване на нарушението, чиято степен на определеност е достатъчна както да се конкретизира обекта, върху който се налага ПАМ, така и да се осигури възможността заповедта да бъде изпълнена, без да се засягат права и законни интереси на трети лица. Неоснователни са и доводите на касатора досежно липсата на мотиви в оспорения акт, който изрично препраща към констатациите в съставения АУАН, съставляващи фактическите основания за издаването му. Същевременно, изложените съображения във връзка със защитата на обществените и държавни интереси са достатъчни до мотивират извода, че атакуваната заповед не страда от порока превратно упражняване на власт и определената в нея, при условията на оперативна самостоятелност и в рамките на законовите предели продължителност на срока е в съответствие с целта на закона. Като е приел същото, административният съд правилно е приложил материалния закон и е постановил решение, което не страда от релевираните касационни пороци, поради което следва да бъде оставено в сила. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение,