Решение № 6554 от 17.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11355/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на М. Паунова, чрез адв. С. Спасов като процесуален представител, против решение 10730 от 21.10.2024г., постановено по адм. дело 632/2024 г. по описа на Административен съд Варна. Излагат се доводи за недопустимост, както и за неправилност на обжалваното решение - отменителни основания по чл. 209, т.2 и т. 3 от АПК. Оспорват се изводите на съда относно вида на обекта с твърдения, че същият не представлява строеж, а е извършен текущ ремонт на съществуващата постройка. Прави се искане за отмяна на обжалваното решение, както и за отмяна на оспорената заповед. В съдебно заседание, жалбоподателката се представлява от адв. С. Даскалов, който поддържа касационната жалба като счита оспореното решение за неправилно. Прави искане за отмяна на същото и за връщане на делото за ново разглеждане. Претендира разноски. Ответникът кметът на община Аврен, чрез пълномощника си ст. юрк. Д. Ламбова, изразява становище за неоснователност на касационната жалба в представен писмен отговор. Иска присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за липса на касационни основания за отмяна на съдебното решение, което счита за правилно. Върховният административен съд, второ отделение, като обсъди доводите в касационната жалба и данните по делото, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд Варна е отхвърлил жалбата на М. Паунова срещу заповед 288/07.03.2024 г. на кмета на община Аврен, с която на основание чл.225а, ал.1 вр. с чл.225, ал.2, т.2 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/, е наредено премахване на незаконен строеж: "пристройка към сграда с идентификатор 04426.100.201.34 по КККР , изграден в ПИ с идентификатор 04426.100.201 по КККР на к.с. Камчия , землище на [населено място], община Аврен, област Варна. За да постанови този резултат, административният съд е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, при спазване на предвидената в закона писмена форма и на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалноправните разпоредби и с целта на закона. Обосновал е извод, че предметът на премахване е надлежно индивидуализиран в КА 7/21.11.2023 г. и в заповедта, а във връзка с вида и квалификацията му - че представлява преустройство на съществуващата постройка, т.е. строеж от пета категория, извършен без изискващите се строителни книжа, поради което е незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ и подлежи на премахване. Приема, че строежът е извършен в периода след 2017г. и не е търпим съгласно §16 и §127, ал.1 ПЗР ЗИДЗУТ. Отрича наведените оплаквания за съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаване на заповедта във връзка със събирането на относимите доказателства, констатирането на строежа и участието на засегнатия собственик. Счита за недоказани възприетото от органа пристрояване на съществуващата сграда, както и доводите на оспорващата за извършен текущ ремонт, в който смисъл обсъжда приетите по делото СТЕ, като кредитира констатациите на двете вещи лица от тройната СТЕ. Решението, предмет на настоящата касационна проверка, е валидно, допустимо и правилно. Неоснователни са доводите в касационната жалба за недопустимост на оспорения съдебен акт като постановен извън предмета на оспорване. Съдът е сезиран с жалба срещу процесната заповед и противно на изложеното от жалбоподателката, не е налице частично оттегляне на административния акт. Цитираното становище на пълномощника на органа е в отговор на наведените от оспорващата оплаквания за неяснота на разпоредения за премахване обект, като изразява позицията на ответника по спорния въпрос. Не е налице десезиране на съда в резултат на частично оттегляне на жалбата в хипотезата на чл.156 АПК и постановеното решение съответства на предмета на оспорване, предявен с жалбата, поради което е допустимо. Оспореният съдебен акт е правилен не е засегнат от релевираните от касатора пороци по чл.209, т.3 АПК. Релевантните за спора факти и обстоятелства са установени от съда след анализ на приетите по делото доказателства, включително на заключението на мнозинството вещи лица от състава на тройната съдебно-техническата експертиза. Обсъдени са доводите и възраженията на страните. Направените фактически констатации се подкрепят от събраните доказателства и въз основа на тях са изведени законосъобразни и обосновани правни изводи. Наведените в касационната жалба оплаквания в обратен смисъл са неоснователни. Правилно съдът приема, че оспореният административен акт е издаден от компетентния орган, в съответствие с изискванията за форма и при спазване на административнопроизводствените правила. Заповедта съдържа всички реквизити по чл. 59, ал. 2 АПК. В нея е направено точно описание на наредения за премахване строеж с посочване на местонахождение и параметри, потвърдени и от вещите лица, които позволяват неговото еднозначно индивидуализиране. Следва да се посочи, че горните обстоятелствата са установени и от данните в съставения по реда на чл.225а, ал.2 ЗУТ от служители от общинската администрация, Констативен акт 7/21.11.2023г. Същият е официален свидетелстващ документ, а материалната му доказателствена сила по см. на чл.179, ал.1 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК и чл.228 от ЗУТ, не е оборена в рамките на съдебното производство. Първоинстанционният съд е извършил проверка на документите към административната преписка, въз основа на които е приел спазване на правилата на чл.225а, ал.2 ЗУТ за констатиране на процесното строителство от служители за контрол на строителството към общинската администрация, по отношение на които засегнатият собственик не е доказал основания за отвод по чл.10, ал.2 АПК. Неоснователни се явяват възраженията на касатора за съществено нарушение на административнопроизводствените правила във връзка със задължението на органа за събиране и обсъждане на всички доказателства от значение за спора. Посочените документи за приемане на сградата в периода след изграждането ѝ, както и за кадастралното заснемане на същата, са неотносими към спорния предмет за осъществен незаконен строеж и органът не е бил задължен да ги изисква и преценява. Неоснователни са наведените от жалбоподателката оплаквания за неясен предмет на заповедта. Данните, че СМР са изпълнени върху бетонен фундамент не са основание да се приеме, че последният е част от незаконния строеж. Видно е, че в КА и в обжалваната заповед обектът, разпореден за премахване е установен като изградена стена от термопанел, с което към сградата е приобщена допълнителна част от 5 кв.м., представляваща разширение на същата . Съобразно горното описание, фактическите констатации на вещите лица, които в тази част са безпротиворечиви, и анализирайки обстоятелствената и разпоредителната част на заповедта, правилно съдът е приел, че предметът на премахване може да се определи недвусмислено и по категоричен начин. Същият е описан като квадратура, по начина и с материалите, от които е изграден, от което е видно, че бетоновия фундамент не е включен като част от незаконното строителство. Противно на поддържаната от оспорващата теза, мотивите и диспозитива на заповедта не обосновават извод, че е наредено премахване на част от законно построената сграда. Действително, квалификацията на процесното строителство като пристройка, не съответства на вида СМР и резултата от тях, но горната непрецизност не препятства възможността за индивидуализиране на обекта, вкл. във фазата на изпълнението, доколкото е налице яснота какво конкретно следва да се премахне. Законосъобразен е изводът на съда за наличие на материалноправното основание по чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Както се посочи, с оспорената заповед се разпорежда премахване на строеж, приет за пристройка и описан като изградена стена от термопанел, с което към сградата е приобщена допълнителна част от 5кв.м., представляваща разширение на същата. След анализ на доказателствата по делото, вкл. на СТЕ, съдът е установил неправилна квалификация на строежа като пристройка, но е приел, че горното не се отразява на извода за наличие на незаконен строеж. Настоящият касационен състав споделя изцяло изложените доводи. Съществено в случая е, че след придобиване на сградата - бунгало, жалбоподателката е изпълнила лека ограждаща стена по външния контур на съществуваща преди това площ. Последната е открита от една страна и оградена от другите три страни със стените на бунгалото и е покрита от покривната му конструкция, като в резултат на ограждането, е обособено помещение с функционално предназначение на коридор, приобщено към комуникационното пространство на сградата, а върху изградената стена са монтирани прозорец и врата. В този смисъл са фактическите констатации на всички вещи лица, а разликата между тях при квалифициране на оградената площ като тераса, съотв. като лоджия, е без значение за правилността на извода на органа за осъществен строеж по см. на §5, т.38 ДР ЗУТ, който съдът е възприел при постановяване на оспореното решение. Доказателствата за това, че с изградената новата стена откритата площ е заградена и е образуван коридор към помещенията на бунгалото, сочат на промяна във функционалното предназначение на тази площ. Същата от отворено пространство става коридор, т.е. комуникационна площ по см. на чл.108, ал.2 Наредба 7/2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони, а извършеното строителство съдът правилно е квалифицирал като преустройство. В този смисъл са възприети констатациите на вещите лица арх. С. и инж. Л. от състава на тройната СТЕ, а по отношение особеното мнение на арх. Г. са изложени надлежни мотиви за некредитирането му. Събраните по делото доказателства са достатъчни за установяване на релевантните за спора факти, поради което няма необходимост от назначаване на нова СТЕ, респ. връщане на делото за ново разглеждане, както неоснователно се поддържа от жалбоподателката. След подробен и обективен анализ на доказателствения материал, съдът е мотивирал законосъобразен извод, че с изпълнението на ограждащата стена е реализирано преустройство на сградата, представляващо строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ, като е отхвърлил доводите на оспорващата за извършен текущ ремонт. Реализираните строително-монтажни работи по изграждане на процесната стена, с която е приобщена площ към постройката и е променено предназначението й от открита площ в коридор, преценени съобразно легалната дефиниция по § 5, т. 43 от ДР на ЗУТ, ги дисквалифицират като текущ ремонт, както правилно е приел административният съд. Доколкото по делото не е спорно, че строителни книжа за извършеното строителство не са издадени, то процесният строеж е за незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ и подлежи на премахване, както законосъобразно е разпоредил административният орган. Тази последица не може да се преодолее в случая, тъй като не са налице изискванията за неговата търпимост в никоя от хипотезите по § 16 ПР ЗУТ или § 127, ал. 1 ПЗР ЗИДЗУТ, предвид периода след 2017г. на процесното строителство. С оглед на изложеното, като достига до извод за законосъобразност на оспорената заповед и отхвърля предявената срещу нея жалба, първоинстанционният съд постановява решението си в съответствие с материалния закон. Не са налице сочените от касатора отменителни основания по чл. 209, т.3 АПК, поради което съдебният акт като правилен следва да бъде оставен в сила. С оглед изхода по делото, съдът присъжда в полза на ответника разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00лв., платими от жалбоподателката. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,