Решение № 11447 от 14.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8141/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет (ДАБ при МС) срещу Решение 15082/02.05.2025 г. по адм. дело 2512/2025 г. по описа на Административен съд София град (АССГ), в частта, с която по жалба на А. А. Л., гражданин на Сирия, е отменено Решение 1613/12.02.2025 г., в частта с която е отказано предоставянето на хуманитарен статут на основание чл. 9, ал. 1, т. 3 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) и преписката е върната на компетентния орган за ново произнасяне. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението в обжалваната му част като необосновано и постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Оспорва се изводът на съда, че са налице предпоставките за предоставяне хуманитарен статут на кандидата съобразно чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Касаторът счита, че съдът не е отчел сведенията за подкрепата, която ООН, СЗО, ВКБООН и ЕС оказват на Сирия. Моли касационната инстанция да отмени съдебния акт в обжалваната част и да постанови друг, с който жалбата на чужденеца срещу Решение 1613/12.02.2025 г. да бъде отхвърлена. Ответникът А. А. Л. - лично и чрез адв. Дилова, в съдебно заседание, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Подробни съображения са развити в писмен отговор, към който са приложени доказателства, свързани с актуалната обстановка в Сирия. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, намира следното: Касационната жалба е допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от легитимирана страна и против подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество е основателна. Предмет на оспорване в настоящото касационно производство е решението на първоинстанционния съд в частта, с която по жалба на А. А. Л., гражданин на Сирия, е отменено Решение 1613/12.02.2025 г. на председателя на ДАБ при МС в частта, с която на лицето е отказано предоставянето на хуманитарен статут и преписката е върната в тази си част на административния орган за произнасяне съобразно дадените от съда указания. Решението, в частта, с която е отхвърлено оспорването на А. А. Л. срещу Решение 1613/12.02.2025 г. на ДАБ при МС по отношение предоставянето статут на бежанец не е обжалвано и е влязло в законна сила. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел, че административният орган не е преценил всички относими факти, свързани с личната бежанска история на кандидата и държавата му на произход, а представената от органа справка МД-02-20/14.01.2025 г. съдържа избирателна информация, нерелевантна към всички аспекти от ситуацията в Сирия. Така постановеното решение е валидно и допустимо, но неправилно. Спорът между страните се свежда до това налице ли са предпоставки за предоставяне хуманитарен статут на А. А. Л. съобразно чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. По отношение наличието на предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут на чужденеца следва да се отбележи, че в случая от негова страна не се твърди в държавата му по произход да е изложен на реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция, или изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, каквито предвиждат разпоредбите на чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУБ. Няма изложени твърдения и за наличие на обстоятелствата, предвидени в чл. 9, ал. 6 и ал. 8 от ЗУБ. В решението си АССГ обсъжда информация от различни информационни източници относно обстоятелствата, характеризиращи положението в страната по произход на молителя към м. май 2025 г., т. е. към момента на постановяването на неговото решение: информация от HRW Human Rights Watch в Световен доклад за 2025 Сирия от 16 януари 2025 г.; Доклад на ACCORD Австрийски център за изследване и документация на страните на произход и убежището: Сирийска арабска република Брифинг за страната, публикуван на 27 март 2025 г. на Интернет страница https://www.ecoi.net/en/countries/syrian-arab-republic/briefing/; Преглед на развитието, свързано със сигурността (към 21 март 2025 г.) в Сирийска арабска република, публикуван на 24 март 2025 с автор Етана: Актуализация за Сирия #22 (от страница ecoi.net); Кратка актуализация на последните развития (сигурност, политика, икономика) в избрани държави, вкл. Сирийска арабска република от 17 март 2025 с автор BAMF Федерална служба за миграция и бежанци, Германия, (от страница ecoi.net); Периодичен доклад от 14 март 2025 на ВКБООН Върховен комисар на ООН за бежанците (автор) - Актуална информация за кризата в Сирия и нейното въздействие върху населението, Регионална флаш актуализация #18; Криза със ситуацията в Сирия (14 March 2025, UNHCR UN High Commissioner for Refugees (Author) Syrian Arab Republic Update on the Syria crisis and its impact on the population (as of 14 March 2025) Regional Flash Update #18; Syria situation crisis; 14 March 2025 (Periodical Report, English) (от страница ecoi.net); Позиция на Върховен комисар на ООН за бежанците (автор) (ВКБООН) от 16 декември 2024 г. по връщането в Сирийска арабска република, която отменя и заменя Съображенията за международна закрила на ВКБООН от март 2021 г. по отношение на хората, бягащи от Сирийската арабска република; и Препоръки нa ВКБООН зa 2025 г. към Председателствата на Полша и Дания на Съвета на ЕС. Съдът приема, че наличието на въоръжени групировки, които се сблъскват на територията на цялата страна без да се подчиняват на конституционната декларация на HТS, се потвърждава от всички източници. Макар броят на цивилните жертви да не е изключително висок, то това обстоятелство, според практиката на СЕС и ЕСПЧ, обсъдено съвкупно с броя на вътрешно разселените лица и липсата на основни хуманитарни условия, обуславя извод за изпълнение на предпоставките на чл. 15, б. в) от Директива 2011/95. Според съда безогледното насилие в страната е достигнало толкова високо ниво, че съществуват сериозни основания да се смята, че цивилно лице, върнато в нея, би било изправено пред реален риск да бъде изложено на сериозна заплаха по смисъла на чл. 15 от Директива 2011/95. Съдът счита, че не следва да се правят препятстващи закрилата изводи единствено поради наличието на роднини на кандидата, които са останали в Сирия, както и че при извънредни ситуации, каквато е в случая, установяването дали съществува опасност от тежки и лични заплахи по смисъла на член 15, буква в) от Директива 2011/95 не е обвързано от условието търсещият субсидиарна закрила да представи доказателство, че той е конкретно засегнат поради присъщи на неговото лично положение обстоятелства. Позовава се и на множество решения на СЕС, даващи тълкуване на чл. 15, б. в) от Директива 2011/95 в посочения смисъл. Настоящият съдебен състав счита, че противно на възприетото от административния съд, органът е извършил правилна и обоснована преценка относно липсата на материалноправните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Съгласно посочената норма хуманитарен статут се предоставя на чужденец, който не отговаря на изискванията за предоставяне на статут на бежанец и който не може или не желае да получи закрила от държавата си по произход, тъй като може да бъде изложен на реална опасност от тежки посегателства, като тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт. Разпоредбата на чл. 9, ал. 1 от ЗУБ транспонира съдържанието на чл. 15 от Директива 2011/95/ЕС на ЕП и на Съвета от 13 декември 2011 г. С изключение на позоваването на държавата на произход на молителя, член 15, буква б) от Директива 2011/95 съответства по същество на член 3 от ЕКПЧ, който е част от общите принципи на правото на Съюза и се съдържа като самостоятелен принцип в член 19, параграф 2 от Хартата на ЕС. Съгласно установената съдебна практика на СЕС, съдебната практика на ЕСПЧ относно тълкуването на ЕКПЧ следва да се взема предвид при тълкуването на обхвата на член 15, буква б) в общностния правен ред. Посочената практика дава насоки относно тълкуването на термините "изтезания" и "нечовешко или унизително отношение или наказание". Въпреки това, следва да се има предвид, че докато чл. 3 от ЕКПЧ не придава значение на това от кого или какво би могло да произтече съответното нечовешко или унизително отношение или наказание или изтезание, Директивата изисква те да са резултат от действия на субекти на тежки посегателства по смисъла на чл. 6 от нея. Когато се преценява необходимостта от предоставяне на субсидиарна закрила, следва да се изхожда от това налице ли са субекти на тежки посегателства, които биха могли да причинят съответното отношение, наказание или изтезание в страната на произход по отношение на конкретния кандидат за закрила. Текстът на чл. 3 от ЕКПЧ се има предвид при преценката на принципа за забрана за връщане. В конкретния случай, чужденецът не посочва данни, въз основа на които да се направи извод по отношение на него да е налице реална опасност от смъртно наказание или екзекуция или изтезание, нечовешко или унизително отнасяне или наказание в страната на произход. Значението на понятието въоръжен вътрешен конфликт е пояснено от Съда на ЕС в решението по делото Diakitе - решение от 30 януари 2014 г., дело C-285/12. В точка 35 Съдът потвърждава, че, член 15, буква в) от Директивата се тълкува в смисъл, че съществуването на въоръжен вътрешен конфликт трябва да бъде признато, когато редовните въоръжени сили на дадена държава се сблъскват с една или повече въоръжени групи или когато се сблъскват две или повече въоръжени групи, без да е необходимо този конфликт да може да бъде квалифициран като "въоръжен конфликт, който няма международен характер" по смисъла на международното хуманитарно право и без интензитетът на въоръжените сблъсъци, равнището на организираност на наличните въоръжени сили или продължителността на конфликта да бъдат предмет на преценка, отделна от тази за степента на насилие, съществуващо на въпросната територия. Съществуването на въоръжен конфликт е необходимо, но недостатъчно условие за привеждането на чл. 15, б. в) от Директива 2011/95 в действие. По отношение на общия риск за цивилни лица, чл. 15, б. в) се привежда в действие единствено ако въоръженият конфликт се характеризира с безогледно насилие на такова високо ниво, че самите цивилни лица са изложени на реална опасност от тежки посегателства. Поради това в точка 30 от решението по делото Diakitе Съдът на ЕС отбелязва, че съществуването на въоръжен вътрешен конфликт може да доведе до предоставяне на субсидиарна закрила само когато сблъсъците между редовните въоръжени сили на дадена държава и една или повече въоръжени групи или между две или повече въоръжени групи бъдат приети, по изключение, за пораждащи тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила, по смисъла на чл. 15, б. в) от Директивата, тъй като степента на безогледно насилие, която ги характеризира, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхната територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи (вж. в този смисъл и делото Elgafaji, СЕС (голям състав), решение от 17 февруари 2009 г., Дело C-465/07. На база събраните по делото доказателства липсват основания да се приеме, че ситуацията в Сирия достига до границите на безогледно насилие, породено от вътрешен или международен въоръжен конфликт или от неспособност на официалните власти да противодействат ефективно на въоръжени групировки, които нападат населението или отделни негови групи- условия, възприети в решение на СЕС от 17.02.2009 г. по дело C-465/07 и по дело С-285/12 по тълкуването и прилагането на чл. 15, буква в) от Директива 2004/83/ЕО на Съвета относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила, във връзка с чл. 2, буква д) от същата директива. Понастоящем с чл. 40 от Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета, Директива 2004/83/ЕО е отменена, но текстът на чл. 15 от последната е преповторен в текста на чл. 15 от Директива 2011/95/ЕС, приложима към момента, поради което и тълкуването, дадено с цитираното решение, е запазило своето значение. Данните, обсъдени в първоинстанционното решение, касаят периода след падането на Асад на 8 декември 2024 г. до м. март 2025 г. и те са за: поредица от атаки от страна на про Асад настроените сили в Тартус, Латакия, Дамаск и Хомс в периода м. декември 2024 г. м. февруари 2025 г. и ескалация на военните действия през м. март 2025 г. в Латакия и Тартус, но в малка степен в Хомс и Хама. В резултат на сблъсъците са убити 1 454 души, от които в Хомс 10. Между 6-ти и 10-ти март са убити от про Асад силите 211 цивилни, от които в Хомс 3. В Идлиб се наблюдава пик на инцидентите със сигурността през ноември 2024 г. (257), след което броят им рязко намалява до 13 през м. февруари 2025 г. Проблем за населението обаче са минните полета в Идлиб, Алепо, Хама и др. Изводът е, че дори и към датата на първоинстанционното решение не може да се приеме, че в областта, където чужденецът е роден и е живял, са налице сблъсъци между въоръжени групировки, които излагат на опасност живота на цивилните лица поради безогледно насилие в резултат на вътрешен въоръжен конфликт. При това безогледното насилие да е достигнало толкова високо ниво, че да съществуват сериозни основания да се смята, че цивилно лице би било изправено пред реален риск да бъде изложено на сериозна заплаха по смисъла на чл. 15 от Директива 2011/95, както е приел АССГ. В представената пред касационната инстанция справка МД-02-528 от 31.09.2025 г. на Дирекция "Международна дейност" към ДАБ е цитиран бюлетин на ВКБООН, според който по оценки на Комисариата от 08.12.2024 г. до 25.09.2025 г. 1 027 887 сирийски граждани са се завърнали обратно в Сирия от съседни страни, а към 26.09.2025 г. 1 863 863 вътрешно разселени лица са се завърнали по домовете си. От справката става ясно, че завръщащите се бежанци се насочват към Северна Сирия и по- конкретно към провинции като Идлиб, Дамаск и Хама. Действително, в документа са налице данни за посегателства върху цивилни лица на 08.03.2025 г. и 09.03.2025 г., но те касаят представители на алауитското религиозно малцинство, към което молителят не се числи. Според справката от м. септември 2025 г. през август и септември ВКБООН продължава да подпомага безопасното завръщате на сирийските бежанци в техните родни райони, осигурявайки транспорт и друга логистична подкрепа и присъствие на контролно пропускателните пунктове и летищата в Турция, предоставя парична помощ за връщане и реинтеграция. ВКБООН осигурява помощи и на завръщащите се вътрешно разселени лица. Предприемат се мерки за икономическото възстановяване на страната и създаването на работни места, за построяването на болници. Следователно, от наличните по делото писмени данни, следва да се приеме, че макар ситуацията в страната по произход на чужденеца да остава усложнена, към момента не са налице данни за съществуването на безогледно насилие в резултат от въоръжен конфликт в обл. Хасака, Сирия, което да създава опасност за настъпването на тежки заплахи срещу живота или личността на намиращите се там цивилни лица, единствено поради факта на присъствието им на тази територия. В тази връзка, основателен е доводът на касационния жалбоподател за приложимост на чл. 9, ал. 5 от ЗУБ като основание за непредоставяне на хуманитарен статут, тъй като са налице части на държавата по произход, в които не съществува реален риск чужденецът да понесе тежки посегателства и до които той може сигурно и законно да пътува и да получи достъп до тях, както и може основателно да се очаква да се установи там. Не са налице и обстоятелствата за предоставяне на хуманитарен статут по реда на чл. 9, ал. 8 от ЗУБ. С тази разпоредба от законодателя е предвидена възможността за предоставяне на хуманитарен статут и по други причини от хуманитарен характер. Безпротиворечива е практиката на Върховния административен съд, че тези причини следва да са такива, че да разкриват реален риск от посегателства върху личността на чужденеца при завръщането му в държавата по произход. Видно от данните по делото такива причини не се установяват по отношение на чужденеца, поради което в случая не са осъществени и предпоставките по чл. 9, ал. 8 от ЗУБ. Не намира приложение и принципът "забрана за връщане", установен в член 33, параграф 1 от Женевската конвенция за статута на бежанците от 1951 г. и възприет и в чл. 4, ал. 3 от ЗУБ, съгласно който чужденец, влязъл в България за да потърси закрила, не може да бъде връщан на територията на държава, в която са застрашени неговият живот или свобода по причина на раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или политическо мнение или той е изложен на опасност от изтезания или други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание. По делото няма доказателства, които да сочат, че ако чужденецът бъде върнат обратно в Сирия има голяма вероятност да бъде подложен на изтезание или на нечовешко и унизително отношение. В допълнение, преценката за предоставяне на исканата международна закрила следва да обхваща цялостното поведение на чужденеца, в т. ч. обстоятелството, че същият нелегално е влязъл първо в Турция, където не е подавал молба за закрила, въпреки че Турция е включена в списъка по чл. 98 от ЗУБ като "трета сигурна държава", както и фактът, че не е имал намерение да поиска закрила от компетентните власти в Република България. Влязъл е на нейна територия, не по установения в закона ред като след задържането му от полицията подава молба за статут. Впоследствие обаче напуска отново нелегално страната преди да е приключила процедурата по предоставяне на статут, за да отиде при братята си в Холандия, където е останал около 6 месеца. Върнат е в България по силата на Регламент (EС) 604/2013 на Европейския Парламент и на Съвета (Регламент Дъблин III). Едва след депортирането му обратно е потърсил закрила. Сам заявява по време на интервюто, че е напуснал Сирия заради лошите условия на живот. Сочените обстоятелства обаче не са взети предвид и обсъдени от първонстанционният съд. Налага се изводът, че в процесния случай не се касае за лице, нуждаещо се от международна закрила, а за икономически мигрант, търсещ по добри условия за живот и реализация. А. А. Л. е напуснал Сирия, за да се засели другаде, от желание за промяна и по причини от личен характер, което го прави мигрант, а не бежанец, съгласно глава II, § 62 от Наръчника по процедури и критерии за определяне на статут на бежанец, издаден от службата на Върховния комисар на Организацията на обединените нации. С оглед изложеното, като е приел, че решението на председателя на ДАБ е частично незаконосъобразно, административният съд е постановил неправилно решение, което следва да се отмени и да се постанови друго по съществото на спора за отхвърляне жалбата на А. А. Л. срещу акта в съответната му част. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 2 и чл.222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение