Решение № 402 от 4.11.2015 г. на ВКС по н. д. № 1182/2015 г.

Решение № 402 от 4.11.2015 г. на ВКС по н. д. № 1182/2015 г., I н. о., НК, докладчик съдията Румен Петров Производството е по реда на чл. 346, т. 1 от НПК. Образувано е въз основа на постъпил протест на прокурор от Апелативна прокуратура - Велико Търново против въззивно решение № 112/26.06.2015 г., постановено по внохд № 108/2015 г. по описа на Апелативен съд - Велико Търново. В протеста са релевирани касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. Според представителя на държавното обвинение въззивният съд е игнорирал и превратно е оценил събраните по делото доказателства, което е последвано от нарушение на материалния закон, изразяващо се в оправдаването на подсъдимия не само по повдигнатото му обвинение, но и по отношение наличието на престъпление по чл. 354а ал. 3, т. 1 от НК. Застъпено е становището, че по делото има доказателства, че подсъдимият е държал наркотичното вещество, като не би могло да се твърди, че държането е било с цел разпространение, т. е. съдът е игнорирал наличието на доказателства за съставомерно поведение по по-лекия престъпен състав. В тази връзка според прокурора в контекста на всички събрани по делото доказателства са недооценени показанията на полицейските служители - свидетелите Н. и Д., като без значение за съставомерността било времето, през което наркотичните вещества са били в подсъдимия, особено като се имало предвид, че същия ден Й. на два пъти е употребявал от тях и те са били в ръцете му, както при депозирането и консумирането, така и по-късно при укриването им. С протеста се претендира да бъде отменено решението на апелативния съд и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. Представителят на ВКП поддържа така депозирания протест и счита, че същият следва да бъде уважен по изложените в него доводи. В съдебно заседание подсъдимият И. Й. Й. въпреки предоставената му от съда възможност не се явява и не взема становище. Назначеният му от досъдебното производство служебен защитник адв. Р. Д. моли протестът като неоснователен да бъде отхвърлен, тъй като вмененото във вина на Й. престъпление не е извършено от него, а от свидетеля Д. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното: С Присъда № 11/30.03.2015 г. по нохд № 2/2015 г., Габровският окръжен съд е признал подсъдимият И. Й. Й. за невинен вечерта на 02.05.2014 г. в [населено място] да е държал с цел разпространение високорискови наркотични вещества - марихуана с различно съдържание на тетрахидроканабинол на стойност 9,70 лв. и амфетамин на стойност 214,50 лв. или всичко на обща стойност 224,20 лв., поради което и на основание чл. 304 от НПК го е оправдал по така повдигнатото му обвинение по чл. 354а, ал. 2, т. 4, вр. с ал. 1 вр. с чл. 29, ал. 1, б. "А" от НК. На основание чл. 354а, ал. 6 от НК съдът е отнел в полза на държавата иззетите високорискови наркотични вещества, като се е разпоредил и с останалите приложени по делото веществени доказателства. По протест на прокурор от Окръжна прокуратура - Габрово е образувано внохд № 108/2015 г. на Апелативен съд - гр. Велико Търново. С решението, предмет на настоящата касационна проверка, въззивният съд изцяло е потвърдил първоинстанционната оправдателна присъда. Правилното приложение на материалния закон може да бъде проверено от настоящата инстанция в рамките на установената и възприета фактическа обстановка от последната инстанция по фактите. В случая въззивният съд като последна инстанция по фактите е възприел установената от окръжния съд фактическа обстановка по делото. И двете предходни инстанции се приели, че на посочената в обвинителния акт дата и място управляваният от св. Д. лек автомобил, в който били и подсъдимият, заедно с приятелката му - св. Ж. Т., бил спрян за проверка от полицейските служители - св. Н. и Д. След като тримата били отведени в сградата на РУП - Г., при извършения обиск в чантата на Т. са намерени и иззети наркотичните вещества предмет на настоящото наказателно производство. На тази плоскост касационният състав прецени, че първостепенният и въззивният съд са изяснили правилно правнорелевантните факти, които са извлечени надлежно чрез допустимите от закона доказателствени средства. Те са анализирани в тяхната взаимовръзка, без да е пренебрегната доказателствената стойност на някой от тях. В протеста изрично е посочено, че правилно съдилищата не са кредитирали заявеното от свидетеля Д., чийто показания единствено подкрепят обвинителната теза, като е изразено недоумение относно причините за прекратяване на наказателното производство спрямо свидетеля от страна на представителя на Окръжна прокуратура - Г. В случая наказателното производство е прекратено и по отношение на св. Ж. Т. Не би могло да се каже, че показанията на полицейски служители - свидетелите Н. и Д. са в подкрепа на обвинителната теза. Заявеното от всеки един от двамата е подробно анализирано и предвид факта, че проверката е извършена в тъмната част на денонощието основателно е прието, че не би могло с изискуемата от закона категоричност да се приеме какво подсъдимият е предал на приятелката си. В този смисъл не са допуснати визираните в протеста нарушения на процесуалните правила при анализа и оценката на доказателствата. Решаващите съдилища са изяснили правилно тези въпроси, като са направили верен и изчерпателен анализ на доказателствения материал. Обстоятелството, че инстанциите по същество са кредитирали едни доказателствени източници за сметка на други (обясненията на подсъдимия, показанията на св. Т. и св. С. - показанията на свидетеля Д.), само по себе си не сочи на процесуално нарушение, при положение, че те са изложили мотивирани съображения, основани на закона и доказателствата по делото, и от тях става ясно, че всички доказателствени материали са преценени внимателно и обективно, поотделно и в тяхната съвкупност и взаимна връзка. Ето защо настоящият касационен състав приема, че вътрешното убеждение на съда е формирано, като са били разгледани и получили обоснован отговор всички доводи на представителя на държавното обвинение относно съставомерността на вмененото във вина на подсъдимия деяние, поради което въззивният съд е изпълнил задълженията си по чл. 339, ал. 2 от НПК в пълнота, т. е. не е налице претендираното в протеста нарушение на процесуалните правила. Установените по делото факти от кръга на тези по чл. 102 от НПК не могат да очертаят наличието на обективните и субективни признаци на вмененото във вина на подсъдимия престъпление по чл. 354а, ал. 2 от НК, включително и претендираното в протеста наличие на по-леко наказуемо престъпление по чл. 354а, ал. 3, т. 1 от НК. За да е осъществено изпълнително деяние "държане" на наркотични вещества, без надлежно разрешително независимо дали е налице или не специфичната цел - разпространение, е достатъчно наркотичните вещества да се намират в дееца, като той съзнателно упражнява фактическа власт върху тях, сам или чрез другиго, за себе си или за трето лице. В случая несъмнено е установено, че преди наркотичните вещества да се озоват в чантата на св. Т., където са намерени при извършения й обиск, те са били държани от свидетеля Д., но не и от подсъдимия, т. е. Й. не е имал възможност да се разпорежда необезпокоявано с тях. Действително от самите обяснения на подсъдимия става ясно, че преди да бъдат задържани на два пъти той и свидетелят Д. са употребили от наркотичните вещества. Следователно, от една страна той е знаел за тяхното съществуване, но от друга - самото им държане в този момент, видно от обвинителния акт, не му вменено във вина, както се претендира в протеста. Ето защо отмяната на въззивното решение, с което е потвърдена първоинстанционната оправдателна присъда, би означавало евентуално произнасянето на осъдителна присъда, която би почивала на недоказано по несъмнен начин обвинение, което е в нарушение на нормата на чл. 303, ал. 2 от НПК. При така очертаната липса на наличие на претендираните в протеста касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК същият следва да бъде оставен без уважение, а въззивното решение оставено в сила, поради което и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение