Решение № 396 от 10.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5070/2011 г.

Решение № 396 от 10.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5070/2011 г., VIII о., докладчик съдията Тодор Петков Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по две касационни жалби: Директорът на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението", гр. Варна при ЦУ на НАП обжалва решение № 370 от 17.02.2011 г. по адм. д. № 1871/2010 г. на Административен съд - Варна, в частта, с която по жалба на "СВС - ГРУП" ООД, гр. Вълчи дол, е отменен ревизионен акт № 030902420/02.03.2010 г. на орган по приходите при ТД на НАП - Варна, потвърден с решение № 313/10.05.2010 г. на директора на дирекция "ОУИ" Варна при ЦУ на НАП, в частта му, с която в тежест на "СВС - ГРУП" ООД, на основание чл. 86, ал. 1 и чл. 26, ал. 1 и 3 ЗДДС са установени задължения за ДДС за данъчен период м. 08.2009 г. в размер на 1128 лв. и съответните лихви. В жалбата се твърди, че съдебното решение е неправилно и незаконосъобразно. Иска се отмяна на решението в тази част и отхвърляне на жалбата против РА. "СВС - ГРУП" ООД, гр. Вълчи дол, представлявано от Станимир Стоянов, обжалва цитираното решение в частта, с която жалбата на дружеството в останалата обжалвана част на ревизионния акт е отхвърлена като неоснователна. В жалбата се поддържа неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, претендира се отмяна на решението и отмяна на ревизионния акт и в останалата му част. Всеки касатор оспорва жалбата на другия. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност и на двете касационни жалби. Излага съображения в хода по същество на делото. Върховният административен съд в настоящият съдебен състав намира двете жалби за процесуално допустими. Разгледани по същество, жалбата на директора на дирекция "ОУИ" Варна при ЦУ на НАП е основателна, а жалбата на "СВС - ГРУП" ООД - неоснователна. За да постанови обжалваното решение, административният съд е приел, че по отношение на спорната фактура № 13/05.06.2009 г., издадена от "Аксел" ЕООД, с предмет на доставката - царевица, по делото не са представени доказателства, безспорно установяващи реалното осъществяване на доставката. Освен това в производството е установено, че процесната фактура не е включена в дневника за продажби на "Аксел" ЕООД за съответния период, не са представени и доказателства за начисляване на данъка. Прието е, че тъй като царевицата е родово определена вещ и собствеността върху нея се прехвърля след индивидуализирането й, е необходимо да се изследват обстоятелствата по какъв начин доставчикът е придобил стоката, дали разполага с персонал, съответна база, дали са налице транспортни и приемо-предавателни документи и др. Съдът е приел, че такива доказателства по делото не са налице. По отношение на констатациите във връзка с предоставената на отговорно пазене 25,64 т царевица, предмет на фактура № 3/13.03.2009 г. с доставчик ЧЗС Георги Железов Адамов, съдът е приел, че видно от ревизионния доклад, същата е била реално доставена от доставчика на получателя и по издадената фактура "СВС - ГРУП" ООД е упражнило правото си на пълен данъчен кредит. Установено е от ревизионния доклад, че стоката не е била налична в складове на получателя, поради което е прието, че е налице неотчетена доставка. В тази връзка са налице твърдения на жалбоподателя (декларация), че стоката е оставена на отговорно пазене в складова база на фуражен цех с. Кукорево на ЕТ "Алекс - М - Г. Господинов", а плащането и прехвърлянето на отговорността ще стане в момента на изчерпване на стоката, тъй като към момента не е ясно какво количество ще бъде изразходено за направата на фуражни смески. При тези данни съдът е приел, че царевицата, придобита от ЧЗС Георги Адамов, е била предмет на прехвърлителна сделка под условие - фактическо предоставяне на стоката по договор, в който е предвидено прехвърляне на правото на собственост под отлагателно условие или срок, което съгласно чл. 6, ал. 2, т. 2 ЗДДС е приравнено на доставка. За тази доставка жалбоподателят е следвало да издаде фактура и да начисли данък, което обаче според съда е следвало да стане в данъчен период м. 3.2009 г., когато стоката фактически е била предадена във владение на ЕТ "Алекс - М - Г. Господинов", като приходният орган неправилно е приел, че корекцията на ползвания данъчен кредит съгласно чл. 79, ал. 3 ЗДДС е следвало да бъде извършена към м. 08.2009 г. Прието е, че незаконосъобразно задължението за ДДС е установено в м. 08.2009 г., поради което съдът е отменил РА в съответната му част. Решението в частта, обжалвана от директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението", гр. Варна при ЦУ на НАП е неправилно. Според мотивите на потвърждаващото РА решение № 313/10.05.2010 г. на директора на дирекция "ОУИ" Варна на жалбоподателя правилно е извършена корекция на основание чл. 79, ал. 3 ЗДДС на ползвания данъчен кредит по фактура № 3/13.03.2009 г. с доставчик ЧЗС Георги Железов Адамов. Административният орган е приел, че е налице липса на получената по доставката стока - 25640 кг царевица, тъй като същата не е в държане на "СВС - ГРУП" ООД, както и не е доказано твърдението на последния, че стоката е оставена на отговорно пазене в складова база на фуражен цех с. Кукорево на ЕТ "Алекс - М - Г. Господинов". Правилни са изводите на приходния орган за правилни и законосъобразни. Както правилно е установил и административният съд, по делото не е било спорно, че стоката не е била налична в държане на жалбоподателя. Представена е декларация от управителя на "СВС - ГРУП" ООД, съгласно която процесната стока е оставена на отговорно пазене в складова база на фуражен цех с. Кукорево на ЕТ "Алекс - М - Г. Господинов". От страна на собственика на складовата база е представена кантарна бележка за вход на царевица 25 380 кг с автомобил СТ 3758 СС с водач Йовчо Пенев, както и пропуск за извозване от складова база Тервел на 25 640 кг царевица, в който пропуск като клиент е посочен Никола Пенев Пенев. Както е прието от административният съд, от тези документи не се установява собственик или лице с права върху царевицата да е "СВС - ГРУП" ООД или неговия управител, а договор за съхранение или отговорно пазене не е представен. За доказване предаването на царевицата от "СВС - ГРУП" ООД в складовата база на ЕТ "Алекс - М - Г. Господинов", в последното съдебно заседание преди устните състезания, жалбоподателят е представил складова разписка № 1/14.03.2009 г. за предаване на стоката от "СВС - ГРУП" ООД на ЕТ "Алекс - М - Г. Господинов" на отговорно пазене, товарителница за превоз на стоката от Тервел до Кукорево и др. Относно така представените в съдебната фаза доказателства съдът е приел, че представляват частни писмени документи без достоверна дата и са представени от лице, за което същите биха обосновали благоприятни изводи, поради което не са кредитирани. Прието е още, че същите не са представени в хода на ревизията от страна на лицето, стопанисващо обекта при извършената му проверка, а са представени документи, които не позволяват по никакъв начин идентифициране на жалбоподателя като собственик, вносител или изпращач на царевицата. От всички тези доказателства и направения във връзка с тях анализ от страна на административния съд, се налага изводът, че по делото липсват категорични и неоспорими доказателства, че процесната стока - 25 640 кг царевица е била предадена - предоставена от "СВС - ГРУП" ООД на отговорно пазене в складова база на ЕТ "Алекс - М - Г. Господинов". С оглед на това, че царевицата е родовоопределена вещ, обстоятелството, че при извършената проверка от приходния орган в тази складова база се е намирало такова количество царевица, не доказва, че това е именно стоката, предмет на процесната фактура, издадена от ЧЗС Георги Железов Адамов. Установената наличност на стоки няма връзка с наличности на отговорна пазене, собственост на "СВС - ГРУП" ООД. Както вече се посочи от всички представени документи не се установява собственик или лице с права върху царевицата да е "СВС - ГРУП" ООД или неговия управител, липсва договор за съхранение или отговорно пазене. В противоречие с установеното дотук са изводите на административен съд, че царевицата придобита от "СВС - ГРУП" ООД от ЧЗС Георги Железов Адамов е била предмет на последваща прехвърлителна сделка под условие плащането и прехвърлянето на отговорността да стане в момента на изчерпване на количеството стока. След като не е доказано предаването на стоката на отговорна пазене в съответната складова база, необоснован се явява изводът на съда, че е налице фактическо предоставяне на стоката по договор, в който е предвидено прехвърляне на правото на собственост под отлагателно условие или срок - приравнено на доставка по чл. 6, ал. 2, т. 2 ЗДДС. При това положение не следва да бъдат обсъждани и преценявани мотивите на административния съд относно момента - данъчния период, през който жалбоподателят е следвало да издаде фактура и да начисли данък за неотчетената доставка, съответно за кой данъчен период е следвало да бъде установено задължението за ДДС. От изложеното се налага изводът, че в хода на ревизионното производство правилно е установено, че процесната стока не е налична в държане на жалбоподателя, не е доказано и твърдението му, че същата е предоставена на отговорно пазене в чужд склад, следователно е налице липса на стоката, поради което приходният органа правилно е извършил корекция на основание чл. 79, ал. 3 ЗДДС на ползвания от жалбоподателя пълен данъчен кредит. Решението в тази част като неправилно следва да бъде отменено, като вместо него се постанови ново решение по същество на спора, с което се отхвърли жалбата на "СВС - ГРУП" ООД срещу ревизионния акт в съответната му част. Решението в частта, обжалвана от "СВС - ГРУП" ООД, е правилно и следва да бъде оставено в сила. Административният съд правилно е приел, че по отношение на фактура № 13/05.06.2009 г., издадена от "Аксел" ЕООД, с предмет на доставката - царевица, по делото не са налице доказателства, безспорно установяващи реалното осъществяване на доставката по тази фактура. В касационната жалба не се сочат доказателства и не са изложени съображения за опровергаване на тези изводи на административния съд. Настоящият съдебен състав не споделя единственото възражение на касатора, че неправомерното поведение на прекия му доставчик - непредставяне на документи за доставката, не може да влияе върху правото на данъчен кредит на получателя. Доказването на доставката е невъзможно без да се изследват обстоятелствата по какъв начин доставчикът е придобил стоката, дали разполага с персонал, съответна база, дали са налице транспортни, приемо - предавателни документи и др. Предвид особеностите на правния институт, който урежда правото на данъчен кредит и при действието на новия ЗДДС следва да се посочи, че наличието на облагаема доставка - чл. 6, ал. 1, и чл. 9, ал. 1, във вр. с чл. 8 ЗДДС е основният елемент от правопораждащия фактически състав на разпоредбата на чл. 68, ал. 1 ЗДДС. Доколкото наличието на реална доставка на стока или услуга по смисъла на чл. 6 и чл. 8 ЗДДС е кумулативно условие за възникване на правото на данъчен кредит, то при липса на реална доставка на стока или услуга е налице основание за непризнаване на право на данъчен кредит. След като в случая не са налице доказателства за придобиване на стоката от доставчиците, чрез закупуване или производство от тяхна страна, както и липсата на съпътстващи документи за нейното транспортиране и предаване на получателя - жалбоподателя, то правилен е изводът на съда, в потвърждение на изводите на органа по приходите, че издадената фактура не документира реално извършена доставка по смисъла на чл. 6 ЗДДС. Предвид изложеното решението в тази част като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед на изложеното, Върховният административен съд, осмо отделение, на основание чл. 222, ал. 1 и чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК