Решение № 11108 от 15.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 4155/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от началник отдел Оперативни дейности - гр. Пловдив в Централно управление (ЦУ) на Национална агенция за приходите (НАП), срещу Решение 440 от 09.03.2023 г., постановено по адм. дело 23/2023 г. по описа на Административен съд (АС) Пловдив, с което е отменена Заповед за налагане на принудителна административна мярка (ПАМ) ФК-399-0379433 от 06.12.2022 г., издадена от началник отдел Оперативни дейности гр. Пловдив в ЦУ на НАП, и НАП е осъдена да заплати на ТРАНС ОЙЛ 2008 ЕООД разноски по делото в размер на 50,00 лева. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на съдебното решение като постановено при допуснато нарушение на материалния и процесуалния закон, както и при необоснованост касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Излагат се съображения, че при установено по съответния ред административно нарушение органът в условията на обвързана компетентност е длъжен да наложи ПАМ на търговеца, като в тази връзка се поддържа, че от мотивите и констатациите, изложени в съдържанието на обжалвания акт, подкрепени от събраните и приложени към преписката доказателства по безспорен начин доказват неизпълнение на задължението на търговеца по чл. 8, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 8, ал. 2 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ във връзка с в § 75, ал. 6 от ПЗР към Наредба за изменение и допълнение на Наредба Н-18/13.12.2006 г. във връзка с чл. 118, ал. 4, т. 1 от ЗДДС. Според касатора действията за отстраняване на нарушението са предизвикани от извършената проверка и изземването на ФУ от търговския обект. Посочва се, че оспорената заповед, с която е наложена ПАМ, е в съответствие с принципа за съразмерност по чл. 6, ал. 2 от АПК и изпълнява целите по чл. 22 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), независимо от обстоятелството, че нарушението е отстранено. Излагат се също така аргументи, че заповедта е мотивирана досежно продължителността на мярката, като съдържа анализ на конкретните фактически обстоятелства и обективни данни, обусловили степента на административна принуда в определения от органа срок. В заключение се иска отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което да се потвърди Заповедта за налагане на ПАМ. Претендира се заплащане на разноски за държавна такса в размер на 70, 00 лева, както и за юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. В условията на евентуалност се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответника. Ответникът ТРАНС ОЙЛ 2008 ЕООД, с [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], Община: Марица, Област: Пловдив, [улица], чрез процесуалния си представител адв. Т. Кантутис, взема становище за неоснователност на касационната жалба по съображения, изложени в писмени отговор. Претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за касационната инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото, и като извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно, срещу съдебен акт, който подлежи на касационно обжалване и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения: Предмет на оспорване пред АС - Пловдив е била Заповед за налагане на ПАМ ФК-399-0379433 от 06.12.2022 г., издадена от началник отдел Оперативни дейности гр. Пловдив в ЦУ на НАП, с която на ТРАНС ОЙЛ 2008 ЕООД на основание чл. 186, ал. 1, т. 2 от Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС) е наложена принудителна административна мярка запечатване на обект офис, находящ се в гр. Пловдив, бул. Кукленско шосе 17, стопанисван от ТРАНС ОЙЛ - 2008 ЕООД, с [ЕИК], и забрана достъпа до него за срок от 14 дни, за нарушение на чл. 8, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 8, ал. 2 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ във връзка с в § 75, ал. 6 от ПЗР към Наредба за изменение и допълнение на Наредба Н-18/13.12.2006 г. във връзка с чл. 118, ал. 4, т. 1 от ЗДДС. С оспореното в настоящото производство решение, АС - Пловдив е отменил заповедта за налагане на ПАМ и е осъдил НАП да заплати на ТРАНС ОЙЛ - 2008 ЕООД разноски по делото в размер на 50, 00 лева. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел, че оспорената заповед е издадена при неправилно прилагане на материалния закон и при несъответствие с целите му. На първо място е прието за безспорно установено, че към момента на проверката на 28.11.2022 г. на търговски обект по смисъла на § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС - офис, дружеството използва фискално устройство (ФУ), което не отговаря на изискванията за одобрен тип и не е одобрено от Българския институт по метрология, тъй като от изведения от проверяващите контролен фискален бон с 003353/28.11.2022 г. на стойност 0,01 лева, е видно, че същият не съдържа двумерен баркод (QR код) съгласно Приложение 1 към чл. 8, ал. 1, т. 1 от Наредба Н-18/2006 г. на МФ, който е задължителен реквизит съгласно чл. 26, ал. 1, т, 16 от Наредба Н - 18/13.12.2006 г. на МФ. Освен това при проверка в ИС на НАП - модул Фискални устройства с дистанционна връзка, е установено, че данни от всяка фискална касова бележка не се предават автоматично от ФУ по дистанционната връзка към НАП съгласно Приложение 17 към чл. 10, ал. 10 и чл. 25, ал. 9 от Наредба Н-18/2006 г. В хода на проверката е представено Свидетелство за регистрация на описаното ФУ от дата 02.04.2021 г., от което е видно, че ФУ е одобрено със свидетелство на БИМ 536 от 08.02.2011 г. В тази връзка и при съобразяване ал. 1 и ал. 2 на чл. 12 от Наредба Н-18/2006 г. според приходните органи използваното в обекта ФУ е било от одобрен тип до изменението на Наредба Н-18/2006 г., респективно до промяната в техническите и/или функционалните изисквания към ФУ, включително с изтекъл 10-годишен срок от издаване на свидетелството за одобряването му. Констатираните с проверката обстоятелствата са отразени в протокол за извършена проверка (ПИП) серия АА 0379433/28.11.2022 г., а с протокол за предприети действия за обезпечаване на доказателства cep. АА 0014653/28.11.2022 г. от органите по приходите са иззети ФУ модел TREMOL ZM-KL с ИН на ФУ ZK044713 и ИН на ФП 50050438, с рег. 3403157/03.10.2012 г., Свидетелство за регистрация на ФУ, Паспорт на ФУ и договор за сервизно обслужване. По делото е представено и прието уведомление (л. 8 от първоинстанционното дело), адресирано до директора на Главна дирекция (ГД) Фискален контрол (ФК) при ЦУ на НАП гр. Пловдив, с което дружеството известява, че е закупило ново, съответстващо на изискванията ФУ модел Тремол S-25, с рег. 4601932/29.11.2022 г., със сервизен договор номер 207162 от 29.11.2022 г., регистрирано в приходната администрация с потвърждение номер 4601932/29.11.2022 г. При тези факти, съдът е приел, че допуснатото нарушение безспорно е установено от събраните по делото доказателства, поради което попада в хипотезата на чл. 186, ал. 1, т. 2 от ЗДДС, съгласно която ПАМ се налага по отношение на лице, което използва фискално устройство или интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност, които не отговарят на изискванията за одобрен тип и не са одобрени от Българския институт по метрология. Прието е също така, че нарушението е установено посредством редовен способ - извеждане на контролен фискален касов бон с 003353/28.11.2022г. на стойност 0,01 лева след легитимация. Според първоинстанционният съд, обаче, принудителната административна мярка не може да изпълни предвидените в чл. 22 от ЗАНН цели, за които е постановена, тъй като към момента на прилагането ѝ, административното нарушение по чл. 186, ал. 1 и 2 от ЗДДС е преустановено. Последното обстоятелство, което не е било оспорено от административния орган, се установява от приетото по делото доказателство, а именно уведомление до директора на ГД ФК при ЦУ на НАП, видно от което от страна на ТРАНС ОЙЛ - 2008 ЕООД са предприети незабавни действия за отстраняване на така констатираното нарушение, изразяващи се в покупка и регистрация на ФУ, отговарящо на законовите изисквания. Според съда не са налице данни преди издаване на административния акт да е осъществена проверка в системата на НАП, удостоверяваща има ли промяна в констатираните при проверката на 28.11.2022 г. обстоятелствата с цел - прилагане на ограничителната мярка при изяснени факти. Според първоинстанционния съд, предвид изложеното и доколкото крайната цел, изрично посочена в процесната заповед за налагане на ПАМ, а именно ...за да се осигури защитата на държавния интерес, като се предотврати възможността за извършване на нови нарушения, както и да бъде превъзпитан нарушителя, че следва за в бъдеще да осъществява търговска дейност с фискално устройство от одобрен тип...целената превенция за преустановяване на незаконосъобразните практики в обекта, както и необходимото време за създаване на нормална организация за отчитане на дейността от лицето...промяна в начина на извършване на дейността в конкретния обект..., е постигната, то налагането на ПАМ за вече отстранено нарушение по чл. 8, ал. 1, т. 1 от Наредба Н-18/2006 г. не съответства на нито една от целите на ПАМ, визирани в чл. 22 от ЗАНН, и нарушава принципа за съразмерност, установен в чл. 6, ал. 2 от АПК, тъй като - наложена след преустановяване на нарушението, същата има характер на санкция, а принудителните административни мерки не изпълняват такава функция. Според съда от момента, в който противоправното поведение е преустановено, действието на мярката не е фактически обосновано, тъй като се създават предпоставки за причиняване на вреди на търговеца, които са явно несъизмерими с преследваната от закона цел. Съдът, вземайки предвид разпоредбата на чл. 142, ал. 1 от АПК, е приел, че при постановяване на съдебния акт следва да бъде съобразен фактът на отстраняване на констатираното нарушение на чл. 8, ал. 1, т. 1 от Наредба Н-18/2006 г. Направен е краен извод за незаконосъобразност на оспорената заповед за налагане на ПАМ, което обуславя необходимостта от нейната отмяна. Решението на АС - Пловдив е правилно и законосъобразно. Неоснователни са касационните доводи, че обжалваният съдебен акт е необоснован и постановен в нарушение на материалния и процесуалния закон. Първоинстанционният съд е обсъдил поотделно и в съвкупност всички събрани доказателства, наред с твърденията и възраженията на страните и в резултат на това е с достигнал до логически издържани и съответстващи на приложимия материален закон правни изводи. Според фактическите установявания, че при извършена на 28.11.2022 г. проверка се констатира, че ТРАНС ОЙЛ 2008 ЕООД не е изпълнило задължението си да работи с ФУ от одобрен тип, тъй като видно от приложения по делото на л. 32 контролен фискален касов бон с 003353/28.11.2022 г. на стойност 0,01 лева, същият не съдържа двумерен баркод (QR код) съгласно Приложение 1 към чл. 8, ал. 1, т. 1 от Наредба Н-18/2006 г. на МФ. При тези факти, правилно съдът е приел, че допуснатото нарушение попада в хипотезата на чл. 186, ал. 1, т. 2 от ЗДДС, като ПАМ се налага по отношение на лице, което използва фискално устройство или интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност, които не отговарят на изискванията за одобрен тип и не са одобрени от Българския институт по метрология. Настоящата касационна инстанция споделя изводите на първоинстанционния съд, че заповедта е издадена при несъответствие с целта на закона и при неспазване на принципа за съразмерност, заложен в чл. 6 от АПК. За да прецени съответствието на наложената ПАМ с целта на закона, обосновано първоинстанционният съд е съобразил представеното уведомление до директора на ГД ФК при ЦУ на НАП, намиращо се на л. 8 и от първоинстанционното дело, установяващо своевременното преустановяване на нарушението, видно от което от 29.11.2022 г. продажбите в търговския обект се отчитат с фискално устройство от одобрен тип. Посоченото обстоятелство, че към момента на издаването на заповедта за налагане на ПАМ нарушението е било преустановено, е следвало да бъде зачетено при издаването на заповедта. В този контекст, налагането на процесната ПАМ не би могло да доведе до промяна в начина на извършване на дейността в конкретния обект чрез правилно отчитане на оборота от продажби, както и да преустанови евентуалното административно нарушение и вредните последици от него, тъй като то вече е отстранено към момента на издаването на процесната ПАМ. Наред с изложеното, както и при липса на данни, че в резултат на допуснатото нарушение са укрити приходи и са налице вреди за фиска, определеният срок за запечатване от 14 дни се явява несъразмерен и в противоречие с принципа за съразмерност, установен с чл. 6, ал. 2 АПК. По аргумент от чл. 22 ЗАНН правилно е прието, че след като нарушението е преустановено в рамките на един ден от установяването му, то липсва необходимост от осъществяването на административна принуда в продължение на определения при условията на оперативна самостоятелност 14-дневен срок. В тази връзка следва да се подчертае, че прилагането на принудителни административни мерки трябва да бъде съобразено с необходимостта актовете и действията на административните органи да не причиняват вреди, които са явно несъразмерими с преследваната цел. В случая, налагането на ПАМ за 14-дневен срок за преустановено непосредствено след констатирането му нарушение, е явно несъразмерно на целта, за която актът се издава. Заповедта е в колизия с принципа, прогласен с чл. 6, ал. 5 АПК, и поради това на основание чл. 146, т. 5 е незаконосъобразна. Предвид изложеното следва да бъде прието, че не са налице предвидените от закона предпоставки за налагане на принудителна административна мярка по чл. 186, ал. 1 ЗДДС и приложението на чл. 187, ал. 1 ЗДДС. Като е стигнал до извод за незаконосъобразност на оспорената заповед за налагане на ПАМ и е отменил същата Административен съд Пловдив е постановил едно правилно съдебно решение, което не страда от пороците, твърдени в касационната жалба, и при условията на чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. При този изход на процеса Националната агенция за приходите, в качеството на юридическото лице, в състава на което влиза административният орган, издател на оспорената заповед, следва да бъде осъдена да заплати на ответното по касация дружество разноски по делото за настоящата съдебна инстанция в размер на 400,00 лева, съставляващи адвокатско възнаграждение, определено съгласно представени доказателства за извършването му, а именно - приложени на л. 21 и л. 22 от настоящото дело платежно нареждане и фактура в размер на 400,00 лева. Така определеният размер на разноските не е прекомерен, доколкото същият е под нормативно определения минимален размер по чл. 8, ал. 3 от Наредба 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от горното и на основание на чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, състав на първо отделение,