Решение № 14554 от 1.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6803/2009 г.

Решение № 14554 от 1.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6803/2009 г., I о., докладчик съдията Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение № 182 от 8.04.2009 г., постановено по адм. д. № 618/2008 г. Великотърновският административен съд, втори състав, е отхвърлил жалбата на "Макрис 2005" - ООД - гр. Плевен, срещу Ревизионен акт № 150800141/9.04.2008 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Плевен, потвърден с решение № 269/14.07.2008 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Велико Търново, като е е осъдил "Макрис 2005" - ООД да заплати на Д "ОУИ" - гр. В. Търново сумата 2 157 лв. юрисконсултско възнаграждение. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от "Макрис 2005" - ООД - гр. Плевен, чрез пълномощниците му адв. Иван Филипов Иванов и адв. Румен Илиев Натов. В същата се прави оплакване, че решението на Великотърновския административен съд е неправилно поради нарушение на материалния закон и съществени процесуални нарушения - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В касационната жалба са развити подробни доводи в тази насока. Моли Върховния административен съд да отмени обжалваното решение и вместо него да постанови друго такова, с което да отмени обжалвания РА. Претендира се присъждане на разноски за двете инстанции. Ответният по жалбата директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Велико Търново чрез своя процесуален представител взема становище, че касационната жалба е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е не основателна и следва да бъде оставена без уважение. Върховният административен съд, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е не основателна. С решението си Великотърновският административен съд е отхвърлил жалбата на "Макрис 2005" - ООД - гр. Плевен, срещу Ревизионен акт № 150800141/9.04.2008 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Плевен, потвърден с решение № 269/14.07.2008 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Велико Търново относно непризнато право на данъчен кредит в размер на 20 000 лв. по фактура № 184/4.12.2006 г., издадена от "Агроконсулт" - ЕООД - гр. Монтана и общо в размер на 54 871, 64 лв. по 5 бр. фактури, издадени от "Булагро" - ЕООД - гр. Враца. На първо място административният съд е разгледал направеното възражение за нищожност на издадения РА предвид твърдението на жалбоподателя за наличие на друг влязъл в сила РА. На база на анализ на събраните доказателства по делото е направен извод, че това възражение се явява нищожно, тъй като РА № 1501673/26.11.2007 г. има за предмет данъчни периоди, които не съвпадат с тези на процесния. На второ място съдът е пристъпил към разглеждане на оплакванията на жалбоподателя за непризнато право на данъчен кредит за двамата доставчици. По отношение на доставчика "Агроконсулт" - ЕООД - гр. Монтана съдът е описал много подробно установената фактическа обстановка по време на ревизията, събраните доказателства, както и основанията на органа по приходите за непризнаване на право на данъчен кредит - отсъствие на условие по чл. 64, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 6 от ЗДДС (отм.), както и наличие на хипотеза по чл. 65, ал. 4, т. 4 от същия закон. Административният съд е изложил накратко и оплакванията на жалбоподателя, след което е пристъпил към тяхното разглеждане. В тази връзка е направен анализ на разпоредбите, регламентиращи правото на данъчен кредит, след което е даден отговор на основния спорен въпрос - дали е налице реална доставка. Посочено е, че с оглед предмета на доставката - 400 тона ечемик следва да се извърши анализ на стоковия поток и обстоятелствата, свързани с приемането и предаването на стоките в посечените количества и вид, за да се установи действителното извършване на доставка. Съобразявайки събраните доказателства по делото съдът е приел, че не е спорно обстоятелството относно осчетоводяването на доставката от доставчика и получателя, както и извършеното плащане, като констатациите на органа по приходите се опират на факта, че липсват доказателства за транспортиране на стоката, за нейното съхранение, като е налице разминаване между издадените първични счетоводни документи и тези съпътстващи стоките. Административният съд е приел, че този извод на органа по приходите е обоснован, като в подкрепа на него е извършен анализ на събраните доказателства (стр. 6 от решението). Посочено е, че предмет на продажба е родово определена вещ, съгласно чл. 24, ал. 2 от ЗЗД собствеността върху такава вещ се прехвърля с предаването й, а от жалбоподателя и от доставчика не са представени каквито и да е доказателства за извършен транспорт. На база на това е направен краен извод за липса на доставка по смисъла на чл. 6 от закона, респективно отсъствие на данъчно събитие по смисъла на чл. 24 от ЗДДС (отм.), както и отсъствие на условие по чл. 64, ал. 1, т. 3 от ЗДДС (отм.), респективно наличие на хипотеза по чл. 65, ал. 4, т. 4 от същия закон. По сходна схема съдът е изложил своите мотиви и относно непризнато право на данъчен кредит по доставките на "Булагро" - ЕООД - гр. Враца, което е обусловено и от сходния предмет на фактурите. Посочено е, че нито в хода на извършената ревизия, нито при обжалването на РА по административен и съдебен ред са представени доказателства за реалното извършване на доставки на ечемик, като вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза е извършило проверка в счетоводството на жалбоподателя, а не на доставчика, а за посочените предходни доставчици не е извършвана проверка на стоковите потоци и счетоводните записвания, за да се приеме, че е налице предходна доставка по смисъла на чл. 20, т. 19 от ЗДДС (отм.). Съдът е приел още, че извършването на реална доставка е положителен факт от обективната действителност и за неговото доказване тежест носи данъчно-задълженото лице, тъй като черпи от него благоприятни последици, като представеният РА № 765/13.03.2009 г. на ТД на НАП - гр. Враца, издаден на доставчика не представлява достатъчно доказателство за реалност на доставките и редовното начисляване на данъка, тъй като ревизията е извършена при условията на чл. 122 и сл. от ДОПК поради непредставяне на счетоводни документи. По отношение на направеното възражение на жалбоподателя за приложение на чл. 65, ал. 8 от ЗДДС (отм.) административният съд е приел, че то е неоснователно, тъй като прилагането на разпоредбата предполага реално извършване на доставките. Решението на Великотърновския административен съд е правилно и законосъобразно. Оплакванията на касатора са за допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон. Навеждат се доводи, че неправилно съдът не е приложил разпоредбата на чл. 65, ал. 8 от ЗДДС (отм.) предвид безспорно установено осчетоводяване на фактурите от преките доставчици и плащане по ДДС - сметка. Твърди се още, че съдът не е обсъдил всички доводи на страната, а изводите му са в противоречие с основни принципи на ревизионното производство. Направените оплаквания са неоснователни. Административният съд е дал вярно тълкуване на разпоредбите на материалния закон, регламентиращи правото на данъчен кредит, както и разпоредбите от закона, регламентиращи отделните хипотези, които възпрепятстват възникването на правото. Верни и в съответствие със съдебната практика са изводите относно значението на реалността на доставките за възникването на правото на данъчен кредит. В тази насока първоинстанционният съд е извършил много подробен анализ на всички факти и обстоятелства, установени по време на ревизията и административното и съдебното обжалване, като е съобразил и доводите на страните. В този смисъл направените оплаквания за допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в необсъждане на доводите на страната се явяват неоснователни. Правилно е и даденото тълкуване на разпоредбата на чл. 65, ал. 8 от ЗДДС (отм.) в смисъл, че тя може да намери приложение единствено и само при реалност на извършените доставки. Твърдението на касатора за несъответствие на съдебното решение с решението от 22.01.2009 г. на Европейския съд по правата на човека по делото "Булвес" - АД срещу България е неоснователно, доколкото се касае за различна фактическа обстановка. Неоснователно е твърдението за несъобразяване на указание № 91-00-321/8.11.2007 г. на изпълнителния директор на НАП. Възражение в този смисъл е направено едва в писмената защита на жалбоподателя и същото правилно не е обсъдено от първоинстанционния съд. Що се касае до оплакването за неправилност на решението в частта му за разноските, то същото е неоснователно, доколкото разпоредбата на чл. 161 от ДОПК не поставя изисквания, аналогични на чл. 80 от ГПК. Предвид на гореизложеното следва да бъде прието, че решението на Великотърновския административен съд не страда от пороците, твърдени в касационната жалба и при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо а отделение,